Климатаки, още Дурвунища или Дервенища (на гръцки: Κληματάκι; катаревуса: Κληματάκιον, Климатакион; до 1927 година: Δοβρούνιστα, Довруниста[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

Климатаки
Κληματάκι
— село —
Гърция
40.2033° с. ш. 21.37° и. д.
Климатаки
Западна Македония
40.2033° с. ш. 21.37° и. д.
Климатаки
Гревенско
40.2033° с. ш. 21.37° и. д.
Климатаки
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина725 m
Население81 души (2021 г.)
Пощенски код510 30
Икона на Св. св. Константин и Елена от храма „Свети Георги“, 1891 година

География

редактиране

Селото е разположено 725 m надморска височина, на около 15 km северно от град Гревена. На север граничи с населишките село Фитоки (Фотун) и Антохори (Цакнохор).[2]

В Османската империя

редактиране

На 4 km на север от селището е изграден красив османски каменен мост над река Праморица, отделяща Населишко от Гревенско. Предполага се, че мостът е построен около 1870 – 1880 година.[3]

Църквата „Свети Георги“ в селото е от 1866 година.[4]

В края на ХІХ век Дурвунища е смесено християнско-мюсюлманско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Дурвунища (Дервенища) живеят 100 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 260 гърци християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дервенища е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 78 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дуврунища (Δουβρούνιστα), Гревенска каза, живеят 100 валахади и 100 гърци християни.[7]

През Балканската война от 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дурвунища остава в Гърция.

В средата на 1920-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като смесено от коренни местни жители и новодошли бежанци като последните са 31 семейства или 102[8] или 107 жители.[2]

През 1927 година името на селото е сменено на Климатаки.[2]

Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 602[2] 414[2] 333[2] 364[2] 308[2] 238[2] 164[2] 242[2] 186[2] 156 82 81
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 115. (на македонска литературна норма)
  3. Официален сайт на бившия ном Гревена, архив на оригинала от 18 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110918105903/http://www.grevena.gr/perivallon/index.php?option=com_content&task=view&id=124&Itemid=175, посетен на 20 май 2010 
  4. Σημεία Αναφοράς // Κληματάκι. Посетен на 15 декември 2021 г. (на гръцки)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012