Същински патици
Същинските патици (Anatinae), наричани още Истински патици, са едно от деветте подсемейства включени в разред Гъскоподобни (Anseriformes).
Същински патици | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
♂ Същински патици | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Leach, 1819 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Общи сведения
редактиранеВ наши дни са известни близо 80 вида, включващи се в тази група. Те се разделят на 14 рода. Средни по размер птици, много рядко дребни, размерите се колебаят между 250 гр. и няколко кг. Оперението е твърдо, плътно, гъсто с голямо количество пух, равномерно покриващо цялото тяло. При повечето от видовете е силно изразен половият диморфизъм в окраската и размерите на тялото. Тялото е плътно и набито, шията е средно дълга, крилете са най-често средно дълги и заострени, опашката е къса. Човката е сплесната, широка, покрита с тънка чувствителна кожица, преминаваща към върха и в твърдо рогово уплътнение. Краката са с 4 пръста, три от които са съединени с кожена плавателна ципа и насочени напред, а четвъртият назад и разположен малко по-високо. Летят сравнително добре, бързо и стремително с чести махове. На суша се придвижват сравнително тромаво, плуват добре, като повечето видове умеят и да се гмуркат.
Разпространение
редактиранеРазпространени са по всички континенти с изключение на Антарктида. Обитателите на части с по-студен климат извършват регулярни сезонни миграции. В България се срещат 17 вида разделени в 6 рода. Изборът им на местообитание е тясно свързан с водните басейни, като езера, реки, морета, океани и др. Предимно живеят в близост до сладководни водоеми, откъдето са наричани понякога и Речни патици.
Размножаване
редактиранеПовечето от видовете са моногамни. Гнездят най-често на земята, но някои представители предпочитат дупки, хралупи и др. Яйцата биват обикновено между 3 и 15. В мътенето на яйцата, участие взема най-често само женската, но се срещат видове в които и двамата родителя мътят. Яйцата биват много често покривани с пух от гърдите на майката, който ги предпазва от охлаждане и нежелателни погледи по време на храненето и. Срещано явление е и гнездовият паразитизъм, подобно на кукувиците. Малките се излюпват покрити с пух, и достатъчно развити за да се хранят и движат самостоятелно.
Начин на живот и хранене
редактиранеНа земята се придвижват бавно и тромаво, плуват добре, като повечето видове умеят и да се гмуркат. Хранят се със смесена храна, като в храносмилателната им система не се отличава с висока ефективност, което ги принуждава да поемат големи количества храна за да си набавят нужната енергия. Някои животноядни видове търсят храна гмуркайки се на дълбочина до няколко метра.
Допълнителни сведения
редактиранеПодсемейство Истински патици е с важно стопанско значение, някои видове, като домашна патица, и мускусна патица се използват за месо, яйца и пух, а други са частично одомашени и биват отглеждани като паркови и декотативни птици, например Каролинка и Мандаринка. Много от видовете са ловни обекти, в България това са 7 вида: Зеленоглава патица, Шилоопашата патица, Клопач, Зимно бърне, Лятно бърне, Качулата потапница и Фиш.
Списък на видовете
редактиране- Род Горски патици (Aix)
- Мандаринка (Aix galericulata) (Linnaeus, 1758)
- Каролинка (Aix sponsa) (Linnaeus, 1758)
- Род Amazonetta
- Amazonetta brasiliensis (J. F. Gmelin, 1789)
- Род Патици (Anas)
- Шилоопашата патица (Anas acuta) Linnaeus, 1758
- Американски фиш (Anas americana) J. F. Gmelin, 1789[1]
- Anas aucklandica Gray, 1844
- Anas bahamensis Linnaeus, 1758
- Anas bernieri (Hartlaub, 1860)
- Anas capensis J. F. Gmelin, 1789
- Anas castanea (Eyton, 1838)
- Клопач (Anas clypeata) Linnaeus, 1758
- Зимно бърне (Anas crecca) Linnaeus, 1758
- Anas cyanoptera Vieillot, 1816
- Anas diazi
- Синекрило бърне (Anas discors) Linnaeus, 1766[1]
- Anas drygalskii Reichenow, 1904
- Anas eatoni (Sharpe, 1875)
- Anas erythrorhyncha J. F. Gmelin, 1789
- Сърпокрила патица (Anas falcata) Georgi, 1775
- Anas flavirostris Vieillot, 1816
- Байкалска патица (Anas formosa) Georgi, 1775[1]
- Anas fulvigula Ridgway, 1874
- Anas georgica J. F. Gmelin, 1789
- Anas gibberifrons Muller, 1842
- Anas gracilis Buller, 1869
- Anas hottentota Eyton, 1838
- Anas laysanensis Rothschild, 1892
- Anas leucophrys
- Anas luzonica Fraser, 1839
- Anas melleri Sclater, 1865
- Anas oustaleti Salvadori, 1894
- Фиш (Anas penelope) Linnaeus, 1758
- Anas platalea Vieillot, 1816
- Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) Linnaeus, 1758
- Anas poecilorhyncha Forster, 1781
- Anas puna Tschudi, 1844
- Лятно бърне (Anas querquedula) Linnaeus, 1758
- Anas rhynchotis Latham, 1802
- Anas rubripes Brewster, 1902
- Anas sibilatrix Poeppig, 1829
- Anas smithii (Hartert, 1891)
- Anas sparsa Eyton, 1838
- Anas specularioides King, 1828
- Anas specularis King, 1828
- Сива патица (Anas strepera) Linnaeus, 1758
- Anas superciliosa J. F. Gmelin, 1789
- Anas undulata Dubois, 1839
- Anas versicolor Vieillot, 1816
- Anas waigivensis
- Anas wyvilliana Sclater, 1878
- Род Потапници (Aythya)
- Aythya affinis (Eyton, 1838)
- Aythya americana (Eyton, 1838)
- Aythya australis (Eyton, 1838)
- Aythya baeri (Radde, 1863)
- Пръстенчатоклюна потапница (Aythya collaris) (Donovan, 1809)
- Кафявоглава потапница (Aythya ferina) (Linnaeus, 1758)
- Качулата потапница (Aythya fuligula) (Linnaeus, 1758)
- Aythya innotata (Salvadori, 1894)
- Планинска потапница (Aythya marila) (Linnaeus, 1761)
- Aythya novaeseelandiae (J. F. Gmelin, 1789)
- Белоока потапница (Aythya nyroca) (Guldenstadt, 1770)
- Aythya valisineria (Wilson, 1814)
- Род Мускусни патици (Cairina)
- Мускусна патица (Cairina moschata) (Linnaeus, 1758)
- Cairina scutulata (Muller, 1842)
- Род Callonetta
- Callonetta leucophrys (Vieillot, 1816)
- Род Chenonetta
- Chenonetta jubata (Latham, 1802)
- Род Lophonetta
- Род Мраморни патици (Marmaronetta) L. Reichenbach, 1853
- Мраморна патица (Marmaronetta angustirostris) (Menetries, 1832)
- Род Червеноклюни потапници (Netta) Kaup, 1829
- Netta erythrophthalma (Wied-Neuwied, 1833)
- Netta peposaca (Vieillot, 1816)
- Червеноклюна потапница (Netta rufina) (Pallas, 1773)
- Род Nettapus
- Nettapus auritus (Boddaert, 1783)
- Nettapus coromandelianus (J. F. Gmelin, 1789)
- Nettapus pulchellus Gould, 1842
- Род Pteronetta
- Pteronetta hartlaubii (Cassin, 1859)
- Род Salvadorina
- Salvadorina waigiuensis Rothschild & Hartert, 1894
- Род Rhodonessa
- Rhodonessa caryophyllacea (Latham, 1790)