Дендрология (от лат. dendrum - дърво) - част от ботаниката, наука за дървесните видове (дървета и храсти).

Възниква като самостоятелна учебна дисциплина и научна област главно във връзка с обучаването на специалистите по горско стопанство (лесовъди) и във връзка с горскостопанската наука. В България дендрология се преподава от 1926 г., след като през 1925 г. към Агрономическия факултет на Софийския Университет е създаден Лесовъден отдел и по този начин е поставено началото на университетското лесотехническо образование у нас. Преди това нашите лесовъди са получавали образованието си в чужбина - Германия, Австрия, Чехия, Русия и др. Предмет на дендрологията са биологичните особености и екологичните изисквания на дървесните видове, главно във връзка с практическото им използване, но бидейки част от ботаниката, тя се занимава и с таксономията и с други фундаментални аспекти, свързани с дървесните видове. В редица случаи от нея се отделя една специфична дисциплина, наречена "Декоративна дендрология", насочена към използването на дървесните видове в парковото изкуство. В момента като самостоятелна дисциплина дендрологията се изучава в Лесотехническия университет и в специализираните техникуми по горско стопанство и озеленяване, но в някои други университети също се изучава като свободно избираем предмет.

Крупна фигура в българската дендрология е акад. Борис Стефанов - ботаник със световна известност и признание, който практически е първият професор по дендрология у нас и автор на първите български учебници по тази дисциплина. Други изтъкнати преподаватели и учени, оставили следа в тази област, са проф. Атанас Ганчев, доц. Желез Дончев и проф. Недялко Делков, които са, повече или по-малко, ученици на акад. Борис Стефанов.