Албанци
Тази статия е за етническата група. За селото в България вижте Албанци (село).
Албанците (на албански: Shqiptarë) са народност, наброяваща около 6 млн. души, която населява западната част на Балканския полуостров.
| Албанци Shqiptarë | |||||
| |||||
| Общ брой | 7 – 10 милиона | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| По места |  Албания: 2 402 113 (2023г.)[1] Косово: 1 512 000[2] Северна Македония: 510 000[3] Гърция: 243 550[4] Италия: 250 000 САЩ: 157 540 Швейцария: 94 900[5] Турция: 65 000[6] Сърбия: 61 687 (2022г.)[7] Швеция: 35 000 Черна гора: 31 000[8] Великобритания: 30 000 Франция: 20 000 Австрия: 20 000 Норвегия: 18 524 Босна и Херцеговина: 10 – 12 000 Австралия: 12 000 Германия: 10 500[9] Дания: 8000 Словения: 6000 | ||||
| Език | албански език | ||||
| Религия | ислям, сунитски ислям, Суфизъм, Бекташи, християнство, католицизъм, православие, Шиитски ислям | ||||
 | |||||
| Разпространение на албанците по света | |||||
| Албанци в Общомедия | |||||
Наименование
редактиранеЕтнонимът „албанци“ произлиза от древногръцкото Ἀλβανοί, наименование на едно от илирийските племена, споменато и от Птолемей.[10] Вариант на това име е Αρβανοί – от него идва използваната в миналото на български форма арбанаси, както и наименованията на албанските общности в Италия – арбареши – и в южна Гърция – арванити. Той е основа и на турското наименование Arnavut, от което произлиза и използваната в българския форма арнаути.
Самите албанци се наричат shqiptarët („шкиптари“). Според различни автори това име идва от shqipe („орел“) или по-вероятно от me shqiptue („говоря“).[10] Сръбската форма на това име – Шћиптари – днес се използва с пейоративен оттенък.
Разпространение
редактиранеАлбанското население може да се раздели на няколко групи по местообитанието им:
- 2 900 000 души живеят в Албания според предварителната информация от преброяването за 2001 г. [2] Архив на оригинала от 2004-06-20 в Wayback Machine., но според данните за 2002 г. [11] населението в страната наброява 3 544 841 души.
- 1 303 034 души живеят в Косово (и малко в Сърбия) според последното преброяване през 1981 г., включително бежанците в чужбина, напуснали след конфликта от 1998 – 1999 г.
- 40 415 души живеят в Черна гора според данните от преброяването за 1991 г.; според албански източници те са около 50 000 [12].
- 509 000 души живеят в Северна Македония според данните от преброяването през 2002 г.
- 100 000 души живеят в Южна Италия, най-вече в областта Калабрия, като мнозинството от тях пристигат там след 1991 г.
- Според неофициална информация в Гърция живеят над 500 000 души[13]. Повечето от тях са там нелегално.
Език
редактиране
Албанците говорят на албански език. Говорите са 2 групи: в Северна Албания – геги, и в Южна Албания – тоски.
В Османската империя
редактиранеСпоред Уолш (1828) и Бейкър (1877) албанските мюсюлмани играят голяма роля в ежедневния живот и във външния вид на европейската част на Турция, по която са разпръснати на малки подвижни групи, работещи като занаятчии, ханджии, каваси, жандарми и най-вече войници. Описани са като „свирепи планинци“ с „дух на родова принадлежност и феодална йерархия“, с „природа на религиозен фанатизм“, с „чувство за чест“ и с „присъща бруталност, близка до диващина“.[14]
Религия
редактиранеАлбанците са мюсюлмани (сунити и бекташи, предимно на север), православни (предимно на юг и в Гърция), католици и атеисти.
Литература
редактиране- „Кои са днешните албанци и техния език? (историческа справка)“, София, 1910 г.
Бележки
редактиране- ↑ https://shqiptarja.com/uploads/ckeditor/667eb96647c4bcens-2023.pdf
- ↑ enrin.grida.no // Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 2006-08-02.
- ↑ www.stat.gov.mk
- ↑ www.statistics.gr Архив на оригинала от 2009-03-27 в Wayback Machine., 2001
- ↑ www.bfs.admin.ch
- ↑ www.ethnologue.com
- ↑ [1]
- ↑ enrin.grida.no // Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 2006-08-02.
- ↑ www.destatis.de
- ↑ а б Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7. с. 106.
- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2005-10-06. Посетен на 2004-07-09.
- ↑ www.albanian.com
- ↑ www.greece.gr, архив на оригинала от 25 юни 2004, https://web.archive.org/web/20040625203038/http://www.greece.gr/POLITICS/SouthEastEurope/greekalbanianrelations.stm, посетен на 9 юли 2004
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 127.
