Уикипедия

ГЕРБ

българска политическа партия
Тази статия е за политическата партия. За хералдическия знак вижте Герб. За болестта на храносмилателната система вижте Гастроезофагеална рефлуксна болест.

ГЕРБ е дясноцентристка,[2] популистка,[2][3][4][5] консервативна[1] и проевропейска[5] политическа партия в България.

ГЕРБ
АбревиатураГЕРБ
Ръководител(и)Бойко Борисов
Основател(и)Бойко Борисов
Основана3 декември 2006 г.
СедалищеСофия, пл. „България“ 1
ЧленовеПовишение 100 000~ (2022)
Младежка организацияМладежка организация на ГЕРБ
Член наЕвропейска народна партия
Международен демократичен съюз
Центристки демократичен интернационал
ГЕРБ – СДС
ИдеологияКонсерватизъм[1]
Популизъм[2][3][4][5]
Проевропеизъм[5]
Полит. позицияцентър; дясно
Група в ЕПЕНП
Цветове    Син, Сив
Народно събрание
64 / 240
Европарламент
4 / 17
Области
14 / 28
Общини
98 / 265
Сайтwww.gerb.bg
Знаме на партията
ГЕРБ в Общомедия

Основана е на 3 декември 2006 г. по инициатива на кмета на София Бойко Борисов на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име „Граждани за европейско развитие на България“ и абревиатура ГЕРБ.[6] Централата на партията се намира в Националния дворец на културата, на площад „България“ № 1 в София.[7] Съкращението ГЕРБ не е абревиатура от Граждани за европейско развитие на България по аналогия с едноименното сдружение, а е дума, официално название на партията, съгласно нейния устав.[8]

История

редактиране

Учредяване

редактиране

В края на март 2006 г. в Софийския градски съд е регистрирано гражданско сдружение под името „Граждани за европейско развитие на България“ с председател Душана Здравкова, а заместник-председатели са Цветан Цветанов и Красимир Велчев. Цветан Цветанов е близък до Борисов още от Министерството на вътрешните работи (МВР). Той е и заместник-кмет на Борисов, когато Борисов е кмет на София, но по-късно подава оставка, за да стане председател на партия ГЕРБ. Самият Борисов не е в ръководството на организацията, но е считан за неформален лидер [9] и ГЕРБ е възприемана като негова организация.[10]

Официално целта на сдружението е „развиване на гражданското общество във връзка с европейското развитие и благоденствие на България“, а предметът на дейност е „създаването на информационен фонд в помощ на гражданите и членовете на сдружението“.[11] Въпреки това Бойко Борисов многократно изказва намерения организацията да участва в избори или като се трансформира в партия, или чрез друга партия или партии. Според Борисов политическата ориентация на сдружението е дясна и затова естествен партньор той вижда в ПП СДС. На 3 декември 2006 г. гражданската организация ГЕРБ прераства в партия ГЕРБ.[10]

За председател на новоучредената партия е избран Цветан Цветанов, който предварително подава оставка като заместник-кмет на София, тъй като по закон не може да съвместява двете длъжности. По устав, председателят на партията ще се избира от Националния съвет на партията за срок от 3 години с обикновено мнозинство. Членове на ръководните органи не могат да бъдат щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Българската народна армия.[10]

Още от създаването на гражданската организация ГЕРБ, социологическите проучвания сочат една евентуална партия на Бойко Борисов като втора политическа сила след ПП БСП. Според проучване от декември 2006 г. партия ПП ГЕРБ е втора политическа сила (с 13 – 15%) по симпатии сред населението след ПП БСП (24 – 26%) и преди ПП ДПС и „Атака“ (и двете с по 7 – 9%) и ПП СДС (5%).[12]

На изборите за XLI народно събрание, проведени на 5 юли 2009 г., партията спечелва изборите с приблизително 39,7% (данни на ЦИК от 99,88% от протоколите).[13]

Избори през 2007 г.

редактиране
  Основна статия: Избори за Европейски парламент през 2007 (България)
 
Гласуване по райони

На изборите за български представители в Европейския парламент (ЕП) през 2007 г. ПП ГЕРБ се регистрира самостоятелно (не е в коалиция), но е с подкрепата на гражданско сдружение „Европейски демократичен път“ (ЕДП) и БЗНС-НС. Председател на Предизборния щаб на ГЕРБ е неформалният водач на партията Бойко Борисов. На първо място в листите лично Борисов поставя Душана Здравкова, председателят на гражданското сдружение ГЕРБ. На трето място е Николай Младенов от ЕДП. Според Борисов, вкарването в ЕП на четирима – петима депутати е в рамките на възможностите на ПП ГЕРБ.

Представители на България в Европейския парламент (мандат 2007 – 2009 г.) от листата на ГЕРБ са:[14]

След като ГЕРБ печели парламентарните избори през 2009 г., Румяна Желева става външен министър на България, а нейното място като депутат в Европейския парламент се заема от Андрей Ковачев.

Местни избори през 2007 г.

редактиране
  Основна статия: Местни избори в България 2007

На местните избори същата година ГЕРБ успява да спечели в някои големи градове, сред които Бургас.

Избори през 2009 г.

редактиране
  Основна статия: Парламентарни избори в България 2009

На 7 юни 2009 г. ГЕРБ печели в изборите за членове на Европейския парламент с 24,36% от гласовете, срещу 18,5% – за „Коалиция за България“, оглавявана от БСП, и 15% – за ДПС. Според ЦИК избирателната активност за страната е 37,49%.[15]

Представители на България в европейския парламент (мандат 2009 – 2011 г.) от листата на ГЕРБ са:[16]

 
Графика на гласовете от изборите през 2009 г.

На 5 юли 2009 г. ГЕРБ печели парламентарните избори с 39,72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на „Коалиция за България“ (17,70%).[17] Според ЦИК избирателната активност за страната е 60,20%.[18] За ГЕРБ дават подкрепата си близо 1,7 млн. български граждани, което осигурява 117 (от 240) мандата в Народното събрание.[19]

Правителство на ГЕРБ

редактиране
  Основна статия: Правителство на България (90)

На 6 юли 2009 г., след спечелването на парламентарните избори, Бойко Борисов започва обявяването на имената на министрите от бъдещия кабинет и също заявява, че ще закрие някои от министерствата от предишното правителство.[20][21][22] На 15 юли 2009 г. e връчен мандат на Бойко Борисов за формиране на правителство. На 27 юли 2009 г. правителството с министър-председател Бойко Борисов встъпва в длъжност.[23][24]

На 19 януари 2011 г., след серия от корупционни скандали свързани с подслушване, включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.[25] На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „Синята коалиция“.[26]

Това е вторият вот на доверие в историята на Република България, искан от управляващ министър-председател, и първият успешен.[27] Заради подкрепата на националистическата партия Атака, ГЕРБ е критикувана многократно, например от Партията на европейските социалисти по повод търсената подкрепа по време на вота на доверие през януари 2011 г.[28]

През март 2013 г. правителството на Борисов подава оставка, която е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“. Причината са масовите протести в цялата страна против монополите на енергоразпределителните дружества.

Избори през 2011 г.

редактиране
  Основна статия: Президентски и местни избори в България (2011)

За президентските избори през 2011 г. ГЕРБ обявява, че ще се яви самостоятелно, кандидатът за президент Росен Плевнелиев е обявен на 4 септември 2011 г., за вицепрезидент е предложена Маргарита Попова.[29][30] Мотото на ГЕРБ за президентските избори е „Градим България“, а за местния вот то се повтаря с името на съответния град: „Градим София“, „Градим Варна“, „Градим Бургас“ и т.н.[29]

На първия тур от президентските избори Плевнелиев и Попова водят (с 40,11%) пред кандидат-президентската двойка на БСП Ивайло Калфин–Стефан Данаилов (28,96%).[31] На проведения балотаж Плевнелиев и Попова печелят с 52,58% (1 698 136 гласа) срещу кандидатите на ПП БСП.[32]

По предварителни резултати на местните избори ГЕРБ получава 1583 общински съветници (ръст в сравнение с изборите през 2007 г., когато получават 856 съветници),[33] а издигнатите от тях кандидати за кметове печелят в Столична община (на първи тур) и в общините Бургас (на първи тур), Варна, Русе, Стара Загора и други.

Избори през 2013 г.

редактиране
 
Графика от резултатите на изборите през 2013 г.
  Основна статия: Парламентарни избори в България (2013)

Началото на предизборната кампания на ГЕРБ се поставя на 7 април 2013 г. в зала Арена Армеец София, където се провежда Национална конференция на партията. Мотото на кампанията е „Имаме воля“. Пред повече от 14 000 членове и симпатизанти на партията са представени водачите на листите в предстоящите избори на 12 май. Националната конференция завършва с 30-минутна реч на Бойко Борисов, в която той представя приоритетите на ПП ГЕРБ в следващия мандат. Един от основните моменти в пресконференцията е „Няма друга партия освен ГЕРБ, която да може да спре бившите комунисти към властта“.[34]

На 12 май 2013 г. се провеждат предсрочни парламентарни избори. След изпълнена със скандали кампания, ГЕРБ спечелва 30,535%, което ѝ отрежда първото място, без да има мнозинство. За ГЕРБ гласуват 1 081 605 души. Въпреки този успех, поради политическото противопостававяне, останалите партии, представени в парламента – БСП, ДПС и Атака, декларират, че няма да се коалират с ГЕРБ.

Избори през 2014 г.

редактиране
  Основна статия: Парламентарни избори в България (2014)

В програмата на ГЕРБ за изборите през 2014 г. е записано да бъдат обединени НАП и Агенция „Митници“,[35] което до края на мандата на XLIII народно събрание (януари 2017) не се случва.

Коалиционно правителство

редактиране
  Основна статия: Правителство на България (94)
  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Коалиционна политика

редактиране

ГЕРБ – СДС е политическа коалиция между ГЕРБ и Съюза на демократичните сили (СДС), ръководена от председателя на ГЕРБ – Бойко Борисов и лидера на СДС – Румен Христов и е създадена през 2019 г. с цел общо участие на двете партии на изборите за Европейския парламент в България през 2019 г., а след това на местните избори в България през 2019 г.

В следващите години се явяват заедно на парламентарните избори през април, юли и ноември през 2021 г., а след това през 2022 г. и 2023 г.

Изборни резултати

редактиране

Парламентарни избори

редактиране
Година Институция Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Разлика Място в управлението
2009 XLI НС 1 678 641 — 39,72% —
117 / 240
 — Управляваща партия
2013 XLII НС 1 081 605   597 036 30,54%    9,18%
97 / 240
    20 Опозиция
2014 XLIII НС 1 072 491   9114 32,67%    2,13%
84 / 240
    13 Водеща партия в правителството
2017 XLIV НС 1 147 283   74 792 33,54%   0,87%
95 / 240
   11 Водеща партия в правителството
април 2021 XLV НС 837 737   309 546 26,18%   7,36%
75 / 240
   20 Служебно правителство
юли 2021 XLVI НС 642 165   195 572 23,21%   2,97%
63 / 240
   12 Служебно правителство
ноември 2021 XLVII НС 596 456   45 709 22,74%   0,47%
59 / 240
   4 Опозиция
2022 XLVIII НС 634 627   38 171 25,33%   2,59%
67 / 240
   8 Служебно правителство
2023 XLIX НС 669 924   73 468 26,49%   3,75%
69 / 240
   2 Второстепенна партия в правителството
юни 2024 L НС 530 602   139 322 24,71%   1,79%
68 / 240
   1 Служебно правителство
октомври 2024 LI НС 642 931   112 329 26,38%   1,67%
69 / 240
   1

На парламентарните избори през април 2021, юли 2021, ноември 2021, 2022, 2023, юни 2024 и октомври 2024 г. ГЕРБ участва в коалиция със СДС и ДГ.

Президентски избори

редактиране
Година Институция Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
2011 Президентска 1 698 136 — 52,58% — Росен Плевнелиев и Маргарита Попова Президент и вицепрезидент
2016 Президентска 1 256 480   441 656 36,16%   16,42% Цецка Цачева и Пламен Манушев Загуба на балотажа

На президентските избори през 2021 г. ГЕРБ не издига свой кандидат, а подкрепя инициативния комитет, издигнал Анастас Герджиков и Невяна Митева.

Европейски избори

редактиране
Година Институция Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
2007 ЕП 420 001 — 21,68% —
5 / 18
 Управляваща партия с ЕНП
2009 ЕП 627 693   207 692 24,36%   2,68%
5 / 17
 Управляваща партия с ЕНП
2014 ЕП 680 838   53 145 30,40%   6,04%
6 / 17
 Управляваща партия с ЕНП
2019 ЕП 607 194   73 644 31,07%   0,668
6 / 17
 Управляваща партия с ЕНП
2024 ЕП 474 059   133 135 23,55%   7,52%
5 / 17
 Управляваща партия с ЕНП

На изборите за Европейски парламент през 2019 г. ГЕРБ участва заедно със СДС, като коалицията получава 6 депутатски места, от които 5 са представители на партията на Борисов. На изборите за Европейски парламент през 2024 г. ГЕРБ получават 5 депутатски места.

Местни избори 2015 година

редактиране

ГЕРБ взима 23 кметски постове в областните центрове.[36]

ГЕРБ взима 123 общински постове.[37]

Участия в правителства

редактиране
Първо правителство на Бойко Борисов (27 юли 2009 – 13 март 2013) – самостоятелно
Правителство на Марин Райков (13 март 2013 – 29 май 2013) – служебно
Правителство на Георги Близнашки (6 август 2014 – 7 ноември 2014) – служебно
Второ правителство на Бойко Борисов (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) – коалиция с Реформаторския блок
заместник министър председател – Томислав Дончев
Трето правителство на Бойко Борисов (4 май 2017 – 12 май 2021 г.) – коалиция с Обединените патриоти
заместник министър председател – Томислав Дончев, Екатерина Захариева
Правителство на Николай Денков (6 юни 2023 – 9 април 2024) – Споразумение с ПП-ДБ за правителство с ротационен премиер.

Ръководство

редактиране

Председател

Заместник-председател

редактиране

Изпълнителна комисия

Контролна комисия

Етична комисия

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ а б Nordsieck, Wolfram. Bulgaria // parties-and-elections.eu. parties-and-elections.eu, 2014. Посетен на 11 февруари 2016. (на английски)
  2. ↑ а б в Hope, Kerin et al. Populist promises to clean up Bulgaria // ft.com. Financial Times, 2009. Посетен на 19 декември 2011. (на английски)
  3. ↑ а б Novaković, Igor. European and „Extreme“ Populists in the Same Row – the New Government of the Republic of Bulgaria (PDF) // Western Balkans Security Observer (17). ISAC Fund, 2010. с. 63 – 73. Посетен на 19 декември 2011.
  4. ↑ а б Cristova, Christiana. Populism: the Bulgarian case (PDF) // Sociedade e Cultura 13 (2). Goiânia, 2010. с. 221 – 232. Посетен на 19 декември 2011.
  5. ↑ а б в г Viola, Donatella. Routledge Handbook of European Elections. London, Routledge, 2015. ISBN 9781317503620. p. 639. (на английски)]
  6. ↑ ГЕРБ // www.capital.bg. Икономедиа АД. Посетен на 19 октомври 2014.
  7. ↑ ПП ГЕРБ – Контакти // www.gerb.bg, официален уебсайт на партията. ПП ГЕРБ. Посетен на 19 октомври 2014.
  8. ↑ ПП ГЕРБ – Устав на ПП ГЕРБ // www.gerb.bg, официален уебсайт на партията. ПП ГЕРБ. Посетен на 19 октомври 2014.
  9. ↑ Реакции. ГЕРБ на Борисов с рекорден рейтинг. // в. Стандарт / standartnews.com. 30 март 2006. Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 20 ноември 2009.Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
  10. ↑ а б в Сияна Севова. ГЕРБ не е трамплин за стари муцуни (биография на Цв. Цветанов и интервю) // в. Стандарт / standartnews.com. 13 април 2006. Архивиран от оригинала на 2006-04-14. Посетен на 20 ноември 2009.Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
  11. ↑ ГЕРБ-ът на кмета вече е регистриран // в. Сега / segabg.com. 30 март 2006. Посетен на 20 ноември 2009.
  12. ↑ Галя Горанова. ГЕРБ концентрира надеждите за бъдещето, сочи проучване на НЦИОМ // в. Сега / segabg.com. 30 декември 2006. Посетен на 3 януари 2007.
  13. ↑ Избори за Народно Събрание 2009 // БТА / bta.bg. Архивиран от оригинала на 2009-06-21. Посетен на 6 юли 2009.
  14. ↑ а б Членове на групата на ЕНП, България / EPP Group Members, Bulgaria // Група на Европейската народна партия / EPP Group. Архивиран от оригинала на 2008-06-22. Посетен на 21 юли 2008. (на английски)
  15. ↑ Избори за членове на Европейския парламент 2009 – ЦИК: Резултати Архив на оригинала от 2011-07-18 в Wayback Machine., rezultati.cikep2009.bg, 9 юни 2009
  16. ↑ Евродепутати на ПП ГЕРБ, сайт на ГЕРБ, линк от 22 юли 2010 г.
  17. ↑ Бойко Борисов печели убедително изборите, mediapool.bg, 5 юли 2009 г.
  18. ↑ Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Разпределение на гласовете Архив на оригинала от 2012-02-25 в Wayback Machine., rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009
  19. ↑ Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Мандати Архив на оригинала от 2009-07-08 в Wayback Machine., rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009
  20. ↑ Борисов обяви финансовия си министър, new.bg, 6 юли 2009
  21. ↑ Цветан Цветанов ще е новият министър на вътрешните работи, Дарик радио, 8 юли 2009
  22. ↑ Борисов обяви още двама министри, Дарик радио, 20 юли 2009
  23. ↑ Първанов ще връчи мандата за правителство на Борисов, Дарик радио, 16 юли 2009
  24. ↑ Правителството на министър-председателя Бойко Борисов встъпи в длъжност Архив на оригинала от 2011-10-03 в Wayback Machine., Сайт на Министерски съвет, 27 юли 2009
  25. ↑ БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени
  26. ↑ Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента, Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011
  27. ↑ Вотът на доверие – (из) ходът на кабинета: Двата случая, в които е искан вот на доверие в 36-ия парламент – на Филип Димитров и на Любен Беров
  28. ↑ ПЕС разкритикува ГЕРБ, че търси подкрепа от крайнодясната ПП „Атака“; „Защо сте утрепали дядо ми?“, www.mediapool.bg, 28 януари 2011: ... дали е редно самоопределящо се като дясно правителство да управлява заедно с националистична партия.
  29. ↑ а б Мотото на ПП ГЕРБ за изборите е „Градим България“, Цветанов пак отрече да е кандидат-президент, в. Дневник / dnevnik.bg, 29 август 2011
  30. ↑ Росен Плевнелиев е кандидатът на ПП ГЕРБ за президент, в. Дневник / dnevnik.bg, 4 септември 2011
  31. ↑ ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – I тур, архив на оригинала от 31 март 2014, https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html, посетен на 1 ноември 2011 
  32. ↑ ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – II тур, архив на оригинала от 31 март 2014, https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html, посетен на 1 ноември 2011 
  33. ↑ Обретенов, Любен. Доган загуби цял вилает в Североизточна България // segabg.com. 2 ноември 2011. Посетен на 2 ноември 2011.
  34. ↑ Бойко Борисов: Имаме воля да продължим с реформите, 7 април 2013 г.
  35. ↑ ГЕРБ ще започне широки консултации за нужните промени в Конституцията, обяви Цачева // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 8 ноември 2014. Посетен на 8 ноември 2014.
  36. ↑ БТВ новините. ГЕРБ взе кметски постове в 21 от областните центрове. // btvnovinite.bg, 02.11.2015.
  37. ↑ 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 01.11.2015.
  38. ↑ Бойко Борисов е новият председател на ПП ГЕРБ – dariknews.bg
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ГЕРБ&oldid=12417903“.