Горна Лужица
Горна Лужица (на немски: Oberlausitz; на горнолужишки: Hornja Łužica; на долнолужишки: Górna Łužyca, на чешки: Horní Lužice; на полски: Górne Łużyce[1] или Milsko) е историко-географска област, част от Лужица, и е разположена на територията на германската провинция Саксония и югозападна Полша (Долносилезко войводство). Център на областта е град Бауцен.
| Горна Лужица | |
 Знаме  Герб | |
 Карта на Горна Лужица | |
| Континент | |
|---|---|
| Горна Лужица в Общомедия | |
В Горна Лужица, заедно с германците, живее и западнославянска народност – лужичани, или т.н. лужишки сърби (около 20 хил. души), говорещи на горнолужишки език.
През първото хилядолетие територията на Горна Лужица е населена от милчани. През 10 век Лужица е завоювана от германски феодали. От 11 до 14 век Горна Лужица принадлежи на маркграфовете на Майсен, на Полша, Бохемия и Бранденбург. През 1367 г. Горна Лужица влиза в състава на кралство Бохемия (което е съответно от 1526 г. – в състава на Хабсбургската монархия). През 1635 г. Горна Лужица става владение на курфюрство Саксония. През 1815 г. част от Горна Лужица с град Гьорлиц става част от пруската провинция Силезия.
От 1541 г. в Горна Лужица се провежда конно пасхално шествие Остеррайтен (Пасхална кавалкада).
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Leciejewicz, Lech. Słowianie zachodni: z dziejów tworzenia się średniowiecznej Europy. Wrocław, Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 1989. ISBN 83-04-02690-2. с. 234, 235.
Литература
редактиране- К. В. Шевченко. Лужицкий вопрос и Чехословакия: 1945 – 1948. – М., 2004.
