Гюстав Моро (на френски: Gustave Moreau, 6 април 1826 – 18 април 1898) е френски художник, представител на течението символизъм.

Гюстав Моро
Gustave Moreau
френски художник
Автопортрет от 1850 г.
Автопортрет от 1850 г.
Роден
Починал
18 април 1898 г. (72 г.)
Париж, Франция
ПогребанПариж, Франция
Кариера в изкуството
СтилСимволизъм
Жанристорическа живопис[1]
УчителиФранкоа-Едуар Пико
Направлениеживопис
ПовлиянЙожен Дьолакроа
Наградимедали от салоните през 1864, 1865 и 1869
Гюстав Моро в Общомедия

Биография

редактиране

Моро е роден в Париж в семейството на Луи Жан Мари Моро, архитект, и Адел Полин де Мутие. Моро е ученик на Франсоа-Едуар Пико. Сприятелява се с Теодор Шасерие, чиито творби оказват силно влияние върху творчеството на Моро. Художникът предприема редица пътувания в Италия (Рим, Флоренция, Милано, Пиза, Сиена, Венеция), където с месеци изучава и копира картини на Тициан и Леонардо да Винчи, а също и фреските на Микеланджело в Сикстинската капела. Освен влиянието на ренесансовите майстори, в картините на Моро се долавят екзотични и ориенталски мотиви.

В продължение на 25 години Моро е в много близки (вероятно романтични) отношения с Аделаид-Александрин Дюрьо, която той рисува няколко пъти. [2] Първата му картина е „Пиета“, която днес се намира в катедралата в Ангулем. През 1853 г. Моро представя в Парижкия салон картините „Сцена от Песен на песните“ и „Смъртта на Дарий“. Една от първите му символистки картини – „Едип и Сфинксът“ е изложена в Салона през 1864 г.

 
Зала в Националния музей „Гюстав Моро“ в Париж.

През 1888 г. Моро е избран за член на Френската академия за изящни изкуства и става професор там през 1892 г. Сред учениците му са Адолф Бофрер, Анри Матис, Албер Марке и Жорж Руо.

Моро умира на 18 април 1898 г. в Париж и е погребан в гробището в Монмартър. Художникът оставя след себе си над 8000 картини, акварели и рисунки, много от които са изложени в Националния музей „Гюстав Моро“ (Musée national Gustave Moreau), намиращ се на улица „Ларошфуко“ 14 (Париж). Там е било ателието на художника, а музеят е открит официално на 13 януари 1903 г. През 1912 г. Андре Бретон го посещава и остава дълбоко впечатлен от творбите на Моро.

Източници

редактиране
  1. 57637
  2. Kaplan, Julius. Gustave Moreau. Little Brown & Company, 1974. ISBN 0821206281. с. 7, 55.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustave Moreau и страницата Gustave Moreau в Уикипедия на френски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

  • Paul Flat, Le Musée Gustave Moreau. L’artiste, son œuvre, son influence, Paris, 1899.
  • George Desvalliéres, L’Œuvre de Gustave Moreau, Paris, 1911.
  • Jean Revol, Gustave Moreau, La Nouvelle Revue française, n°106, octobre 1961.
  • Paul Bittler et Pierre-Louis Mathieu, Musée Gustave Moreau. Catalogue des dessins de Gustave Moreau, Paris, 1983.
  • Geneviève Lacambre, Gustave Moreau: Maître Sorcier, Paris, 1997.
  • Pierre-Louis Mathieu, Gustave Moreau: monographie et nouveau catalogue de l'œuvre achevé, ACR Édition, Paris, 1998.
  • Pierre-Louis Mathieu, Gustave Moreau, L'assembleur de rêves, ACR Éditions, Paris, 1998.
  • Peter Cooke, Gustave Moreau et les arts jumeaux: peinture et littérature au dix-neuvième siècle, Berne, 2003.
  • Marie-Anne Sarda (ред.), Paysages de rêve de Gustave Moreau, Paris, 2004.
  • Pierre-Louis Mathieu, Le Musée Gustave Moreau, Réunion des musées nationaux, Paris, 2005.
  • Gilbert Bou, Gustave Moreau à Decazeville, Rodez, 2010.
  • Marie-Cécile Forest (ред.), L'Homme aux figures de cire, Paris, 2010.

Външни препратки

редактиране