Уикипедия

Дубай

град в ОАЕ
Тази статия е за града в Обединените арабски емирства. За емирството вижте Дубай (емирство).

Дубай (на арабски: دبيّ) е столицата и най-големият град на емирство Дубай от Обединените арабски емирства.[2] Градът е най-важният търговски и финансов център на ОАЕ[3] и на целия Близък Изток.[4] В периода 1954 – 1971 г. е административен център на британския протекторат Договорен Оман.[3]

Дубай
دبيّ
— град —
Знаме
      
Герб
25.2697° с. ш. 55.3094° и. д.
Дубай
Страна ОАЕ
ЕмирствоДубай
Площ1287 km²
Надм. височина5 m
Население3 564 931[1] души (2023)
КметМохамед бин Рашид ал-Мактум
Телефонен код+9714
Официален сайтwww.dm.gov.ae
Дубай в Общомедия

Разположен е на югоизточния бряг на Персийския залив, на югозапад от Шарджа и на североизток от Абу Даби.

Дубай е сред водещите икономически центрове в Близкия изток. През последните десетилетия на 20 век икономиката му е все по-слабо зависима от добива и преработката на нефт, като нарастващо значение имат туризмът и финансовите услуги.[5] Към началото на 21 век Дубай привлича широко внимание с множество амбициозни строителни проекти и с организирането на няколко мащабни спортни прояви.

История

редактиране

Възрастта на останките от древни мангрови блата намерени в близост до Дубай, е оценена на около 7000 години. Преди около 5000 години бреговата линия отстъпва към вътрешността на страната и добива съвременния си вид, а районът се покрива с пясък.[6][7] В предислямската епоха, хората от този регион почитат бог на име Баджаи (или Баджар).[8]

Територията, на която е разположен градът, от 6 век пр.н.е. е подчинена на персийската династия на Ахеменидите, а от 3 до 6 век принадлежи на Сасанидите. През 7 век пристига ислямът и територията става част от Арабския халифат. През 8 век княжество Дубай участва във въстание против наместника на халифа, вследствие на което владетелите на Дубай от средата на 8 до края на 9 век на практика са независими. Към края на 9 век те попадат под властта на Абасидите. През 13 век по тези земи нахлуват Хулагуидите. До 18 век за територията се борят Португалия, Иран, Турция, Оман, уахабитите.[9] Венецианският търговец на перли Гасперо Балби, който пребивава по тези земи в края на 1580-те години, описва събирането на перли, споменавайки Дубай (като Dibei).[10] От 18 век местните моряци, занимаващи се основно с каботажна търговия, са в конфликт с конкуриращата ги Британска източноиндийска компания, във връзка с което англичаните наричат района „Пиратския бряг“. През 1820 г. Източноиндийската компания, с помощта на военни сили, изпратени за борба с пиратите, налага подписването на т.нар. Генерален договор, в резултат на който Оман е разделен на 3 части. Договорите от 1835, 1839, 1853 и 1892 г. довеждат до установяването на британски протекторат. От 1853 г. територията влиза в т.нар. Договорен Оман.[9]

Първите сведения за съществуването на самия град датират от 1799 г.[3] В началото на 19 век населението на Дубай е само около 1200 жители. Това неголямо селище е защитено от стени и форта Ал Фахиди в центъра си.[11] До 1833 г. то влиза в състава на емирството Абу Даби. По-късно, до получаването на независимост през 1971 г., принадлежи към Договорен Оман[3] От 1833 г. Дубай е под властта на емирите от династия Ал Мактум.[12]

През 1835 г. Дубай като част от останалите емирства подписва примирие с Великобритания. Дубай остава под закрилата на Обединеното кралство, когато през 1892 г. е подписано допълнително споразумение. Заедно с другите градове в ОАЕ Дубай заема добро стратегическо географско разположение – на пътя за Индия, което ги превръща във важна ключова територия. Владетелите на Дубай подпомагат занаятите и търговията. Градът се превръща във важно пристанище за чуждестранните търговци (предимно индийци). До 1930 г. е известен с износа си на перли.

В течение на 19 век две катастрофи нанасят големи щети на благосъстоянието на града: през 1841 г. избухва епидемия на едра шарка, принуждавайки жителите да се преместят на изток от Дейра, а през 1894 г. пожар изпепелява Дейра, унищожавайки повечето домове.[13] Въпреки това, географското положение на града продължава да привлича търговци от всички краища на региона. Емирът на Дубай, желаейки да привлече чуждестранни търговци, понижава данъците, което привлича търговците от Шарджа – основният търговски център на региона по това време.[13][14]

Благодарение на близостта си до Иран, пристанището на Дубай привлича вниманието на чуждестранните търговци, много от които в края на краищата се заселват в Дубай, и в началото на 20 век градът вече е едно от най-важните пристанища в Персийския залив.[15] През 1910 г. населението на града е около 10 хил. жители; но пазарът, разположен на брега от страната на Дейра, има около 350 магазина.[11] В Дубай процъфтява производството и износа на перли и до Голямата депресия през 1930-те години, чието преодоляване по-късно е възпрепятствано от разработването в Япония на индустрии за отглеждане на перли във ферми.[6]

Дълго време Дубай трябва да се задоволява с незначителните ползи от близостта си до богатото на петрол емирство Абу Даби, но през 1966 г. в района са открити собствени находища, макар и значително по-малки.[16] Приходите от нефт започват да постъпват през 1969 г.[17] Развиващата се нефтена промишленост има нужда от работна сила, която започва да пристига основно от Индия и Пакистан, в резултат на което от 1968 до 1975 г. населението на града се увеличава четири пъти.[16] Доходите от нефт помагат за развитието на града, но запасите около град Дубай са доста ограничени и нивото на добив не е високо: доходите от нефт са само около 5% от всички приходи.[18] Основата на икономиката на Дубай е съставена от туризма, авиацията, недвижимите имоти, финансовите услуги.[19][20][21]

През 1966 г. Дубай заедно с Катар се обединяват и приемат за своя парична единица риал. На 2 декември 1971 г. Дубай, Абу Даби и още пет емирства формират Обединените арабски емирства, след оттеглянето на Великобритания от Персийския залив през 1971 г. През 1973 г. Дубай се присъединява към останалите емирства и приема общата валута ОАЕ дирхам.

География

редактиране

Дубай е разположен на крайбрежието на Персийския залив, на морското равнище. На юг и югозапад граничи с емирствата Абу Даби, на север и изток с емирството Шарджа, на запад – с водите на Персийския залив. Дължината на бреговата линия е 72 km. Малкият ексклав Хата граничи с емирствата Аджман на запад и Рас ал-Хайма на север, а от югоизток регионът е обкръжен от държавата Оман.

Тесният виещ се залив Дубай Хор дели града на 2 части. На единия бряг е разположен районът Бар Дубай, на другия – Дейра. Те се съединяват на 3 места – чрез мостовете Ал Мактум и Ал Гаруд и известния тунел Шиндога (прототип на тунела под Ламанша), който преминава под устието на пролива.

Климат

редактиране

Климатът в Дубай е горещ пустинен. Летата са много горещи, ветровити и влажни, като средната максимална температура е около 41 °C, а средният нощен минимум е около 30 °C през най-горещия месец – август. Повечето дни от годината са слънчеви. Зимите са топли със средна максимална температура от 24 °C и средна минимална от 14 °C през най-студения месец – януари. Валежите се увеличават през последните няколко десетилетия, достигайки до 94,3 mm годишно.[22] Високата влажност през лятото може да се стори неприятна за мнозина.[23] Възможни са пясъчни бури.

   Климатични данни за Дубай  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 31,6 37,5 41,3 43,5 47,0 46,7 49,0 48,7 45,1 42,0 41,0 35,5 49,0
Средни максимални температури (°C) 24,0 25,4 28,2 32,9 37,6 39,5 40,8 41,3 38,9 35,4 30,5 26,2 33,4
Средни температури (°C) 19 20 22,5 26 30,5 33 34,5 35,5 32,5 29 24,5 21 27,5
Средни минимални температури (°C) 14,3 15,4 17,6 20,8 24,6 27,2 29,9 30,2 27,5 23,9 19,9 16,3 22,3
Абсолютни минимални температури (°C) 6,1 6,9 9,0 13,4 15,1 18,2 20,4 23,1 16,5 15,0 11,8 8,2 6,1
Средни месечни валежи (mm) 18,8 25,0 22,1 7,2 0,4 0,0 0,8 0,0 0,0 1,1 2,7 16,2 94,3
Средна температура на водата, °C 23,4 21,9 23,2 25,5 28,8 31,6 32,7 33,5 33,1 31,3 28,6 25,4 28,3
Средно месечно количество слънчеви часове 254.2 229.6 254.2 294.0 344.1 342.0 322.4 316.2 309.0 303.8 285.0 254.2 3508.7
Източник: Dubai Meteorological Office,[24] climatebase.ru (extremes, sun),[25] NOAA (humidity, 1974 – 1991)[26]

Население

редактиране

Към април 2017 г. населението на Дубай възлиза на 2 773 206 души.[27] Едва 15% от населението на Дубай е съставено от национални граждани на ОАЕ,[28] а болшинството е съставено от емигранти, много от които са в страната от поколения или са родени в ОАЕ.[29] Приблизително 85% от популацията на емигранти (и 71% от населението на Дубай) са азиатци, основно индийци (51%), пакистанци (16%), бангладешци (9%) и филипинци (3%). Има и голяма общност от сомалийци, наброяваща около 30 000 души. Около четвърт от населението има ирански корени.[30] Най-голямата група западни емигранти е тази на британците – около 100 000.[31] Средната възраст в Дубай е около 27 години.

Население по години
1822[32] 1900[33] 1930[34] 1940[32] 1960[35] 1968[36] 1975[37]
1200 10 000 20 000 38 000 40 000 58 971 183 000
1985 1995 2005 2014 2017[27]
370 800 674 000 1 204 000 2 250 000 2 773 206

Официален език и религия

редактиране

Официалният език на Дубай е арабският, но се говорят още английски, хинди, урду, малаялам, персийски, пинджаби, тагалски. Ислямът е официалната религия на всичките седем емирства. Голяма част от местното население изповядва суни ислям. Има и малцинства от индуисти, сикхи и християни.

В центъра на града се намират храмове на Шива и Кришна. Немюсюлманите в държавата са свободни да изповядват свободно религията си, но нямат право да проповядват публично или да разпространяват религиозни материали. Правителството следва политика на търпимост спрямо чуждите религии и много рядко се намесва в религиозната им дейност.

В началото на 2001 г. започва строенето на протестантска и католическа църкви на територията на пристанище Джебел Али. Земята за строежа на църквите е дарена от правителството на Дубай. В края на 2005 г. започва строежът на първата гръцка православна църква.

Човешки права

редактиране

Организациите за човешки права често отправят критики към нарушаването на човешките права в Дубай. Някои от 250-те хиляди чуждестранни работници в града живеят в „по-малко от човешки условия“, според Хюман Райтс Уоч.[38][39][40] Ръководството на Дубай отрича трудовите несправедливости и е заявило, че обвиненията на Хюман Райтс Уоч са безпочвени. Снимането и документирането на нарушаването на човешките права в Дубай се наказва с високи глоби от закона.[41]

Райони на града

редактиране
 
Плажът на Дубай
 
Центърът Дубай

Основни райони на града:

Икономика

редактиране

Петролните залежи в Дубай са по-малко от една двадесета от тези на Абу Даби и сега приходите от тях представляват много малка част от тези на града.

Дубай и Дейра се превръщат във важни пристанищни градове за западните държави. Повечето от новите банкови и търговски центрове са построени на пристанището. Още през 80-те и 90-те години на 20 век Дубай се установява като важен търговски център.

Днес Дубай е важна туристическа дестинация и ключово пристанище (Джебел Али построено през 1970 г. и е най-голямото в света), но също така е и финансов център и се развива бързо в областта на услугите и информационните технологии.

Брутният вътрешен продукт на Дубай възлиза на 83,4 млрд. щатски долара през 2011 г. Въпреки че икономиката на Дубай се основава на петрола, приходите от нефт и природен газ представляват по-малко от 7% от приходите на емирството. В Дубай се произвеждат между 50 000 и 70 000 барела (около 11 000 m³) на ден, както и значително количество газ от офшорни находища. Делът на емирството в общите приходи от газ на ОАЕ е около 2%. Нефтените резервни в Дубай намаляват значително и се очаква да се изчерпят в следващите 20 години. Операциите с недвижими имоти и строителството (22,6%), търговията (16%), ентрепотът (15%) и финансовите услуги (11%) са с най-голям дял в икономиката на Дубай. Основните експортни дестинации за емирството са Индия, Швейцария и Саудитска Арабия. Главните реекспортни дестинации включват Индия, Китай и САЩ. Решението на правителството за диверсификация с цел да превърне икономиката от базирана на търговия и нефт в такава, основаваща се на услуги и туризъм, доведе до покачването на цените на недвижимите имоти между 2004 г. и 2006 г. Погледнато в по-дълъг период обаче, пазарът на недвижими имоти минава през обезценяване на много имоти, като много от тях губят до 64% от стойността си в периода между 2001 г. и 2008 г.

Здравеопазване

редактиране

Здравеопазването в Дубай може да бъде разделено на два различни сектора: публичен и частен. Всяко емирство може да диктува стандартите за здравеопазване според вътрешните си закони, въпреки че стандартите и разпоредбите рядко имат изключителни разлики. Държавните болници в Дубай са построени за първи път в края на 50-те години на миналия век и продължават да се разрастват с инициативи за обществено здраве. Сега има 28 болници в Дубай, 6 обществени и 22 частни, с още 3 големи болници, планирани да бъдат построени до 2025 г.

Към края на 2012 г. има и общо 1348 медицински клиники, 97% от които се управляват частно. През 2015 г. Дубай постепенно въвежда задължително здравно осигуряване за всички жители, което довежда до повишено търсене на медицински услуги.

Транспорт

редактиране

В града има две морски пристанища, няколко автогари (най-голямата е в Бур Дубай) и две големи международни летища (Дубай и Ал Мактум). Има добре развита автобусна мрежа, част от спирките са с климатична инсталация. На 30 април 2009 г. е открита монорелсова линия, а на 9 септември 2009 г. е открит Дубайският метрополитен. Метрополитенът има 3 линии, 53 станции и дължина на трасето от 89 km. На 12 ноември 2014 г. е пусната в експлоатация трамвайно движение в един от районите на града – Дубай Марина.

Дубайското международно летище (IATA: DXB) е основното летище на авиокомпаниите Emirates Airlines и Flydubai, обслужващи Дубай и другите емирства на страната. През 2014 г. то обслужва 70,4 милиона пътници, 2,37 милиона тона товари и заема по тези показатели 7-о място в света.[42] Emirates Airline е националната авиокомпания на Дубай, като през 2014 г. обслужва 142 дестинации в над 70 страни.[43]

 
Дубайски метровлакове
 
Интериор на станция на Дубайското метро
 
Международно летище Дубай е едно от най-натоварените летища в света
 
Дубайски трамвай
 
Автобус в Дубай Марина

Забележителности

редактиране
 
Палмови острови

Дубай е древен град, известен със своите традиционни пазари (сукове). Местата, които могат да се разгледат, са много, но сред най-известните са Двореца на шейха, Дубайския музей и Джумейра.

Градът е изпълнен с модерни небостъргачи като Емиратските Кули, които са 12-ата и 24-тата най-високи сгради в света, луксозния 7-звезден хотел Бурж Ал Араб, превърнал се в символ на Дубай, както и небостъргача Бурдж Халифа, който е открит на 4 януари 2010 г. Височината му е 828 метра – най-високата сграда в света.

  • Построени са изкуствени острови, най-големите в света – трите Палмови острова – Джумейра, Джебел Али и Дейра, Остров на света и Дубайска брегова линия, които включват вили, магазини и хотели.
  • Фонтан Дубай – музикален фонтан, разположен край небостъргача Бурдж Халифа. Един от най-големите и високи фонтани в света – височината на струите му достига 150 метра.
  • Аквариумът – един от най-големите аквариуми в света, разположен в най-големия търговско-развлекателен център в Близкия Изток – Търговско-развлекателен център Дубай. Друг аквариум се намира в хотел „Атлантис“ на остров Джумейра.
  • The World – архипелаг край брега във формата на континентите на Земята.
  • Покритият ски курорт „Ски Дубай“ – първият закрит ски курорт в Близкия изток и един от най-големите в света, с площ от 22 500 квадратни метра (еквивалентен на площта на 3 футболни игрища), целогодишно покрит с изкуствен сняг. Има капацитет от 1500 посетители. Намира се в търговския център Mall of the Emirates.
  • Бастакия – старата част на Бур Дубай. Намира се между градския музей във форта Ал Фахиди, крайбрежния залив и улица Мусала. Повечето от местните сгради са построени в края на 19 – началото на 20 век. Тук се заселват богатите търговци от Персия. Самото име на квартала идва от персийската провинция Бастак. В днешно време Бастакия активно се реставрира и се превръща в културен и туристически център с кафенета, ресторанти, магазини за сувенири и художествени галерии.
  • Скулптурата „Заедно“ – монумент на арабска двойка, облечена в традиционни черно-бели дрехи в типичния за емирството стил, създаден от бял карарски мрамор и шведски черен гранит от сирийския скулптор Лютфи Ромхейн.[44]

Търговски изложения

редактиране
  • Arablab 2021 – Водеща лабораторна и аналитична изложба
  • MEBAA 2022 – Бизнес авиация в Близкия изток
  • Gulfood 2022 – Напитки, млечни продукти, годни за консумация масла, здравословни и без храни, меса, водещи марки, боб, зърнени и зърнени храни, глобални храни, безопасност на храните и др.
  • The Big 5 Dubai 2021 – Международно строително изложение
  • Urban Design & Landscape Expo 2021
  • Middle East Stone 2021 – Готов и незавършен камък: гранит, варовик, мрамор, оникс, пясъчник, шисти, травертин, инженерни камъни (кварц, мрамор), теразот, тухли, брикети, тухлена лента.
  • Light Middle East 2021 – Техническо и архитектурно осветление, декоративно осветление, електрически лампи, електрически и електронни компоненти, електротехника и инфраструктура, интелигентна сграда
  • GETEX 2022 – Изложение „Образование и обучение в Персийския залив“ „Общо образование“, „Специално училища“, „Висше образование“, „Следдипломно образование“, „Професионално и индустриално образование“, „Професионално развитие и продължаващо образование“, „Обучение“, „Консултации за студенти и консултации за кариера“
  • Arab Health 2022 Еднократни консумативи, здравеопазване и общи услуги, здравна инфраструктура и активи, ИТ системи/решения, изображения и диагностика, лаборатория, медицинско оборудване и устройства, ортопедия и физиотерапия/рехабилитация, фармация/хранене
  • 15th CAD/CAM
  • Дигитална стоматология и 12-та Конференция и изложба по козметика за лице за зъби 2021
  • DICM 2021 – Международен пазар на съдържанието в Дубай Развлекателно съдържание и медии, свързани с: телевизия, филми, анимация, детски програми, интернет съдържание, мобилно съдържание, социални медии, творческо изкуство, интерактивно забавление, комикси, приложения и цифрово медийно съдържание и др.
  • Dubai Airshow 2021 Самолети, части от авиационното оборудване, военна отбрана, вътрешност на самолета, контрол на въздушното движение, поддръжка, ремонт, свързани с космоса, въздушен транспорт и др.
  • yummex Middle East 2021 – Събитие за сладкиши и закуски Професионалисти Крайни продукти от следните сегменти: Шоколад и шоколадови изделия, Захарни сладкарски изделия, Бисквити, Закуски, Солени закуски, Готови за консумация, Плодови закуски и Зеленчукови закуски, Закуска, Сладолед, Дълбоко – замразени сладкарски изделия и др.
  • Cityscape Global 2021 Архитектура/дизайнер/планиране, банкови услуги, брокер/агент, консултант, корпоративен краен потребител/окупатор, разработчик, инженеринг/строителство/изпълнител, управление на съоръжения, правителство, инвеститор, медии, доставчици на продукти, търговци на дребно
  • ARABPLAST 2021 – Международно търговско изложение за пластмасова, нефтохимическа, опаковъчна и каучукова промишленост
  • SteelFab 2022 – Машинно-технологично оборудване Заваряване и рязане, Машинни инструменти, Тръби и тръби, Устойчивост на износване
  • EcoWASTE 2022 Доставчици на услуги за управление на отпадъци, решения и оборудване за управление на отпадъци, интелигентни продукти и автоматизация, промишленост и опасни отпадъци, рециклиране и биоразградими, органични отпадъци, управление на съоръжения[45]

Побратимени градове

редактиране

Галерия

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ DSC Home // Dsc.gov.ae. Посетен на 2022-07-30.
  2. ↑ The Government and Politics of the Middle East and North Africa. D Long, B Reich. p.157
  3. ↑ а б в г Словарь современных географических названий. – Под ред. акад. В. М. Котлякова. Екатеринбург: У-Фактория. 2006 [1]
  4. ↑ The 2008 Global Cities Index // Foreign Policy. 15 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2010-05-20. Посетен на 20 април 2010.
  5. ↑ Oil share dips in Dubai GDP // AME Info, 2007. Посетен на 23 септември 2010.
  6. ↑ а б History and Traditions of the UAE (PDF) // Архивиран от оригинала на 2013-08-15. Посетен на 31 юли 2009.
  7. ↑ The old ... turned new // Travel & Culture, 25 октомври 2001. Посетен на 15 март 2008.
  8. ↑ Ibrahim Al Abed, Peter Hellyer. United Arab Emirates: A perspective. Trident Press, 2001. ISBN 978-1-900724-47-0. Посетен на 31 юли 2009.
  9. ↑ а б Объединённые арабские эмираты // Архивиран от оригинала на 2017-08-21. Посетен на 2017-05-21.
  10. ↑ The Coming of Islam and the Islamic Period in the UAE. King, Geoffrey R. (PDF) // Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 20 април 2013.
  11. ↑ а б Энциклопедия туризма Кирилла и Мефодия Архив на оригинала от 2021-12-03 в Wayback Machine.. 2008
  12. ↑ Bani Yas // Sheikh Mohammed Official Website. Архивиран от оригинала на 2009-04-29. Посетен на 30 май 2009.
  13. ↑ а б Modernity and tradition in Dubai architecture. Karim, Luiza // Alshindagah.com. Посетен на 31 юли 2009.
  14. ↑ Davidson, Christopher, The Emirates of Abu Dhabi and Dubai: Contrasting Roles in the International System. March 2007.
  15. ↑ Dubayy Архив на оригинала от 2013-09-03 в Wayback Machine.. Encyclopædia Britannica. 2008
  16. ↑ а б Historic population statistics (PDF) // Архивиран от оригинала на 2009-03-26. Посетен на 31 юли 2009.
  17. ↑ Sampler & Eigner. „Sand to Silicon“. „Motivate“. 2008. ISBN 978-1-86063-254-9. UAE, стр. 11
  18. ↑ DiPaola, Anthony. Dubai gets 2% GDP from oil // Bloomberg. 28 септември 2010. Посетен на September 2014.
  19. ↑ Oil share dips in Dubai GDP AMEInfo (9 юни 2007) Посетен на 15 октомври 2007.
  20. ↑ Dubai economy set to treble by 2015 Архив на оригинала от 2021-11-05 в Wayback Machine. ArabianBusiness.com (3 февруари 2007) Посетен на 15 октомври 2007.
  21. ↑ Dubai diversifies out of oil // AMEInfo, 7 септември 2005. Посетен на 12 август 2008.
  22. ↑ Climate in Dubai across the year
  23. ↑ Temperature and Humidity in Dubai // Архивиран от оригинала на 2021-12-06. Посетен на 2017-04-25.
  24. ↑ Climate // Dubai Meteorological Office. Архивиран от оригинала на 2007-05-14. Посетен на 20 декември 2008.
  25. ↑ Dubai, Emirates // Climatebase.ru. Архивиран от оригинала на 17 април 2013. Посетен на 10 февруари 2013.
  26. ↑ Climate Normals for Dubai // Национална агенция на океанските и атмосферни изследвания. Посетен на 10 февруари 2013.
  27. ↑ а б Population Clock // Посетен на 26 април 2017.
  28. ↑ Dubai population jumps 4.8 per cent to 2.17 m
  29. ↑ Call to naturalise some expats stirs anxiety in the UAE // Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 2017-05-10.
  30. ↑ Young Iranians Follow Dreams to Dubai // Архивиран от оригинала на 2017-05-19. Посетен на 2017-04-25.
  31. ↑ Dubai leads British exodus overseas // Архивиран от оригинала на 2021-04-20. Посетен на 2017-04-25.
  32. ↑ а б Al Shindagah
  33. ↑ 3D Modelling and Visualisation OF Al Baskita in Dubai IN Dubai, United Arab Emerites, архив на оригинала от 16 февруари 2010, https://www.webcitation.org/5naDQAop0?url=http://cipa.icomos.org/fileadmin/papers/antalya/143.pdf, посетен на 16 февруари 2010 
  34. ↑ Tourism in Dubai, архив на оригинала от 3 април 2005, https://web.archive.org/web/20050403184631/http://uae-embassy.de/DeutschHome/Tourismus/4DubaiGuide.pdf, посетен на 3 април 2005 
  35. ↑ The United Arab Emigrates – Historical demographical data of the urban centers, архив на оригинала от 9 август 2010, https://web.archive.org/web/20100809185417/http://www.populstat.info/Asia/unarabet.htm, посетен на 25 април 2017 
  36. ↑ The Tribal Society of the UAE and its Traditional Economy // Архивиран от оригинала на 2017-10-13. Посетен на 2017-04-25.
  37. ↑ Census 2005 U.A.E.
  38. ↑ Building Towers, Cheating Workers: Exploitation of Migrant Construction Workers in the United Arab Emirates
  39. ↑ UAE to allow construction unions
  40. ↑ Dubai fire investigation launched
  41. ↑ The Slaves of Dubai
  42. ↑ 2008 Annual Report // Dubai Airport, 2009. Архивиран от оригинала на 11 януари 2010. Посетен на 28 февруари 2009.
  43. ↑ Our Destinations // Emirates.
  44. ↑ Центр Дубая пополнился новой скульптурной композицией, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305180714/http://danemirates.com/news/711, посетен на 27 май 2017 
  45. ↑ Jetro – Изложения в Дубай
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дубай&oldid=12362259“.