Жорж Кювие

Жан Леополд Никола̀ Фредерѝк Кювиѐ (на френски: Jean Léopold Nicolas Frédéric Cuvier), известен като Жорж Кювие (на френски: Georges Cuvier), е френски натуралист и зоолог.

Жорж Кювие Jean Léopold Nicolas Frédéric Cuvier
френски биолог
Роден	23 август 1769 г. Монбеляр, Франция
Починал	13 май 1832 г. Париж, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Религия	Протестантство
Националност	Французин Франция
Учил в	Щутгартски университет
Научна дейност
Област	Биология
Работил в	Колеж дьо Франс (1800 – 1832)
Известен с	Основоположник на стратиграфията и сравнителната анатомия
Семейство
Братя/сестри	Фредерик Кювие
Жорж Кювие в Общомедия

Научна дейност

Кювие казва: „Дайте ми една кост и ще възобновя цялото животно“. Той е най-изявеният зоолог за времето си. Особено ценни негови заслуги в сравнителната анатомия освен изследването на животни е и неговият закон за съотношението на органите, понятието за типовете и много по-качествена класификация на животинския свят. Първите изследвания в зоологията са посветени на ентомологията, след които развива редица анализи в сравнителната анатомия в периода 1792 – 1800 г. Важно значение са имали изследванията му на изкопаемите скелети където той е приложил принципите на сравнителната анатомия, проследил е постоянството на вида.

Кювие е бил противник на теорията за еволюцията, чийто последователи са били Ламарк и Сент-Илиер. В парижката академията се провежда голям открит спор между последователите на теорията за еволюцията и Кювие, който той печели убедителна победа и по този начин за дълго време оставя грешна представа за неизменчивостта на вида. Изследванията на изкопите от парижкия басейн го навели към теорията на катастрофата, според която всеки геоложки период е имал своя флора и фауна и който завършва с катастрофа, при която загива всичко живо, а новият органичен свят възниква по пътя на нов творчески акт.

Теорията на катастрофата е била предмет на дискусии и отхвърлена от науката благодарение на трудовете на Чарълз Лайела. Но те не изтриват окончателно тази теория, защото тя отново бива обсъждана в началото на 20 век.

Кювие е видна фигура в природонаучните изследвания в началото на 19 век и става един от основателите на сравнителната анатомия и палеонтологията чрез работата си по сравнението на съвременни животни с фосили. Той е най-известен за установяването фактологичността на изчезването (измирането) на таксоните и е един от най-влиятелни поддръжници на геологическия катастрофизъм от началото на 19 век.

Противопоставя се на еволюционната теория на Ламарк и Жофроа Сент-Илер. Най-известният му труд е „Le Règne Animal“ (1817) („Царството на животните“). През 1819 г. е произведен в пожизнен барон като признание за приноса му в науката. Умира в Париж от холера.