Михаил Чеков

Тази статия е за горновърбенеца, лерински деец на ВМОРО. За гумендженеца, съратник на Гоце Делчев и петрички, серски и велешки войвода на ВМОРО вижте Михаил Чаков.

---

Михаил Наумов Чеков е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Михаил Чеков
български революционер
Роден	25 юни 1873 г. Горно Върбени, Османска империя
Починал	1957 г. Велинград, България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Михаил Чеков в Общомедия

Биография

Михаил Чеков е роден на 25 юни 1873 година в село Горно Върбени (Екши Су), тогава в Османската империя. Произхожда от видната фамилия Чекови. Първи братовчед е на Иван Чеков и Методий Чеков. През 1892 година завършва педагогическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия и става главен учител в село Ваташа, а след това в родното си Горно Върбени, където става председател на местния революционен комитет на ВМОРО. През януари 1902 година е арестуван и лежи за кратко в Битолския затвор.

На 2 май 1903 година участва на Смилевския конгрес като представител на Леринския район заедно с поручик Георги Папанчев. Дни по-късно двамата организират районна конференция на ръководители от Леринско в село Баница. Турските власти разбират за срещата и на 20 май турски аскер достига селото. Всички делегати бягат под прикритието на нощта. Турски войници убиват войводата Георги Папанчев, помощник-войводата Васил Попов и секретаря на четата Стоян Партов. Михаил Чеков събира разпръснатите четници и се изтегля в Горно Върбени. Заедно с Георги Попхристов се завръща в село Баница за да открие предателя довел турския аскер в селото. Касиерът на селото Геле Ряпов и помощникът му са осъдени и убити от комитета след разследване доказало вината им.

По време на Илинденско-Преображенското въстание Михаил Чеков, Георги Попхристов, местният войвода Тего Хаджиев и Георги Чакъров Мървака от Банско, специалист по взривовете заедно с чета от 200 души нападат гарата на Горно Върбени. След успешното нападение на гарата обикалят района и прекъсват телеграфните жици, след това се срещат с Васил Чекаларов и заедно атакуват казармите в село Невеска. Чрез изненада постигат голям успех като пленяват 7 войници и взимат 40 пушки. В планината Върбица до обединената чета достига новина за идваща от към село Загоричани голяма армия с артилерия. След кратко сражение се изтеглят към село Емборе, а оттам към Любетинското блато за среща с Любетинската чета.

Михаил Чеков се крие до есента, когато заедно с Георги Попхристов се изтеглят към село Буф срещат с Борис Сарафов и четирима преспански войводи. Прибира се пак в Горно Върбени, където се укрива до зимата, след това заминава за Гърция откъдето смята да се прехвърли в България. В Атина пристига на първия ден на Великден през 1904 година. Спомня си една случка от разходка из града:

„

През време на разходката влязохме в една бирария, за да се почерпим. На масата имаше и други лица — гърци, като разбраха, че сме българи, извикаха „Зито Вулгария“. Но аз им казах, че съм българин, ама македонец. И те пак извикаха: „Зито Македония“.

“

В Атина е арестуван и лежи в затвор до есента на 1904 година, когато излиза от затвора благодарение застъпничеството на българското правителство. Пристига в България и в София е назначен на служба в Българската кооперативна банка. През Балканската война е в Атина да агитира емигранти завърнали се от чужбина да се включат във войната, но мисията му не успява. След Първата световна война се пенсионира и заживява в село Лъджене.

Съучредител е на Леринското благотворително братство през август 1919 година.

Работи в Българската кооперативна банка. Михаил Чеков записва спомените си през 1956 година, а умира в 1957 година във Велинград.