Трир
Трир (на немски: Trier) е най-старият град в Германия.
| Трир Trier | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Трир  Трир | |
| Страна |  Германия |
|---|---|
| Провинция | Рейнланд-Пфалц |
| Окръг | — |
| Площ | 117,06 km² |
| Надм. височина | 240 m |
| Население | 111 528 души (2019) 953 души/km² |
| Пощенски код | 54290 – 54296 |
| Телефонен код | 0651 |
| МПС код | TR |
| Официален сайт | www.trier.de |
| Трир в Общомедия | |
Площта на Трир е 117,13 км², населението към 31 декември 2010 г. – 105 260 жители, а гъстотата на населението – 899 д/км².[1]
Име на града
редактиранеДнешното наименование на града идва от името на галското племе тревери, през латинското име на града Augusta Treverorum. Произходът на името личи и в неговите форми на други езици:
- естонски: Treviro
- испански: Tréveris
- италиански: Treviri
- каталонски: Trèveris
- люксембургски: Tréier
- полски: Trewir
- френски: Trèves
Географско положение
редактиранеНамира се основно на източния бряг на река Мозел в долина между покрити с лозя хълмове от червен пясъчник в провинция Рейнланд-Пфалц в близост до границата с Люксембург. Наблизо се намира един известен винарски район – Мозел-Саар-Рувер
История
редактиране| Трир | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 | |
| В регистъра | Roman Monuments, Cathedral of St. Peter and Church of Our Lady in Trier |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение |  Германия |
| Тип | Културно |
| Критерии | i, iii, iv, vi |
| Вписване | 1986 (10-а сесия) |
| Трир в Общомедия | |
Римляните под управлението на Юлий Цезар подчиняват галското племе тревери между 58 и 50 г. пр.н.е. На мястото на тяхно светилище на десния бряг на река Мозел в 30 г. до н.е. е разположен римски военен лагер, а през 16 г. пр.н.е. Август решава да направи града Аугуста Треверорум (лат. Augusta Treverorum – „град на Август в страната на треверите“) столица на римската провинция Белгика. През 259 – 274 г. Трир е столица на отцепилата се Галска империя и е разрушен от алеманите през 275 г. По време на Диоклециан (284 – 305) или 318 г. е столица на префектурата Галия, една от четирите столици на империята, а по време на Константин Велики (306 – 324) е негова столица. От 328 до 340 г. е резиденция на император Констанс II, от 367 г. е резиденция на Валентиниан I и на западните римски императори до смъртта на Теодосий I в 395 г. Трир е превземан няколко пъти от франките (ок. 413 и 421 г.) и хуните на Атила (5 в.). Едва около 475 г. става франкски.
От втората половина на 3 в. е седалище на епископ, а през 9 в. става седалище на архиепископ. Градски права получава през втората половина на 12 в. От 15 до 18 в. има университет. През 1794 г. Трир е присъединен към Франция, а от 1814 – 1815 г. към Прусия. Център е на революцията в Рейнската пруска провинция през 1848 – 1849 г. От 1914 до 1930 г. е окупиран от войски на САЩ и Франция. Разрушен е сериозно през 1944 – 1945 г., от 1945 г. е във Френската окупационна зона, а от 1949 г. в състава на ФРГ.
Забележителности
редактиране
- римски амфитеатър (около 100 г.)
- императорски терми (ок. 300 г.)
- римски градски врата „Черната порта“ / „Porta Nigra“ (начало на 4 в.)
- раннохристиянска базилика на Константин Велики (4 в.)
- романска катедрала (4 – 18 в. с портал от 11 в. и алтарно пространство от ок. 1160 – 1169 г.)
- къща „Франкентурм“ (11 в.)
- къща „Драйкьонигенхаус“ (началото на 13 в.)
- готическа църква на Св. Богородица („Либфрауенкирхе“, ок. 1250 г.)
- къща „Цур Щайпе“ (1430 – 1483)
- бивш йезуитски колеж в късноренесансов стил (17 в.)
- дворец на райхсграфовете Кеселщат (1740 – 1745)
- Музей-родна къща на Карл Маркс
- университет
Личности, родени в Трир
редактиране- Йозефине Шалк (1850 – 1919), германска художничка
- Карл Маркс (1818 – 1883), немски философ, политикономист и политически деец
Побратимени градове
редактиранеТрир е побратимен град с:
Литература
редактиране- Heinz Heinen: Trier und das Trevererland in römischer Zeit. 1985. ISBN 3-87760-065-4
- Hans-Hubert Anton / Alfred Haverkamp (Hrsg.): Trier im Mittelalter. 1996. ISBN 3-87760-066-2
- Kurt Düwell / Franz Irsigler (Hrsg.): Trier in der Neuzeit. 1988. ISBN 3-87760-067-0
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 2 февруари 2013.