Андски елен

вид бозайник
(пренасочване от Hippocamelus bisulcus)

Андският елен (Hippocamelus bisulcus) е вид елен, обитаващ Южните Анди, на територията на Чили и Аржентина.

Андски елен
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Еленови (Cervidae)
триб:Rangiferini
род:Андски елени (Hippocamelus)
вид:Андски елен (H. bisulcus)
Научно наименование
(Molina, 1782)
Разпространение
Андски елен в Общомедия
[ редактиране ]

Описание

редактиране

Южноандският елен има здраво тяло и къси крака. Дължина до 165 cm, като женските са по дребни. Има дебела, гъста козина, оцветена в бежово или тъмно кафяво в зависимост от сезона. Ушите и опашката са дълги 10 и 20 cm. Тегло – между 40 и 100 кг. Мъжките имат чифт рога, които могат да достигнат 30 cm дължина.

Начин на живот

редактиране

Южноандските елени са тревопасни животни, хранят се с треви и лишеи, които растат сред скалите във високите планини.

Живеят в малки групи от по две или три животни, обикновено женска и нейното потомство.

Застрашеност и опазване

редактиране

Южноандският елен е класифициран като застрашен вид от 1976 г. и е под закрила в тринадесет национални парка в Чили и в шест в Аржентина. Намаляването на популациите му се дължи основно на дейността на човека: обезлесяване, разпокъсване на местообитанията от пътища и магистрали, въвеждането на неместни животни като говеда или европейски елени и бракониерство.

 
Герб на Чили

Южноандският елен е изобразен на герба на Чили, и се смята за един от националните символи на страната.

Литература

редактиране
  • Charif Tala и др., Especies Amenazadas de Chile:Protejámoslas y evitemos su extinción, CONAMA, 2009, 122 p. ISBN 978-956-7204-29-8

Източници

редактиране


Външни препратки

редактиране