Залез: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 6 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Blackbird-sunset-03.jpg|мини|260п|Залез]] |
[[Файл:Blackbird-sunset-03.jpg|мини|260п|'''Залез''']] |
||
[[Файл:Perperikon-Medieval-Walls.jpg|мини|260п| |
[[Файл:Perperikon-Medieval-Walls.jpg|мини|260п|[[Есен]]ен '''залез''' над [[Перперикон]]]] |
||
[[Файл:15-05-05-Schloß-Schwerin-RalfR-DSCF5191-2.jpg|260п|мини]] |
[[Файл:15-05-05-Schloß-Schwerin-RalfR-DSCF5191-2.jpg|260п|мини]] |
||
[[Файл:Rometta, sicilia.JPG|260п|мини| |
[[Файл:Rometta, sicilia.JPG|260п|мини|'''Залез''' на [[Еолийските острови]], видян от [[плаж]]а на [[Ромета]] в [[Сицилия]]]] |
||
'''Залезът'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/залез/ залез] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> е преминаване на [[Слънце|слънчевия]] диск под линията на [[хоризонт]]а и свързаните с това [[Оптика|оптически]] явления. Най-честото оптическо явление, свързвано със '''залезите''', е оцветяването на [[небе]]то в червен цвят. Изключително рядко явление е т.нар. [[Зелен лъч]]. Други думи, които може да са остарели, диалектни или поетични са '''залязване'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/залязване/ залязване] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, '''заник'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/заник/ заник] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, '''запад'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/запад/ запад] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, '''заид'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/заид/ заид] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, '''заход'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/заход/ заход] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, '''захождане'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/захождане/ захождане] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>. |
|||
'''Залезът'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/залез/ В речника на ИБЕ към БАН], още '''залязване'''</ref>, още '''заник<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/заник/ В речника на ИБЕ към БАН]</ref>, запад<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/запад/ В речника на ИБЕ към БАН]</ref>, заход<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/заход/ В речника на ИБЕ към БАН]</ref>, захождане<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/захождане/ В речника на ИБЕ към БАН]</ref>''', е преминаване на [[Слънце|слънчевия]] диск под линията на [[хоризонт]]а и свързаните с това [[Оптика|оптически]] явления. Най-честото оптическо явление свързвано със '''залезите''' е оцветяването на [[небе]]то в червен цвят. Изключително рядко явление е т.нар. [[Зелен лъч]]. |
|||
Залезът не трябва да се бърка със сумрака, който, както често се определя, е моментът, в който настъпва тъмнина, определено време, след като слънцето залезе. |
Залезът не трябва да се бърка със сумрака, който, както често се определя, е моментът, в който настъпва тъмнина, определено време, след като слънцето залезе. |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
Залезът често е по-ярко оцветен от [[изгрев]]а. Това е причинено от тенденцията за наличие на повече прах в ниските слоеве на атмосферата вечер. Причината за това е причинено от слънчевото греене през деня, което намалява относителната влажност на въздуха, предизвиква увеличение на скоростта на вятъра и [[турбуленция]], което предизвиква разпространение на прах във въздуха. Понякога разликата между изгрева и залеза може да зависи от географското положение, от което те се наблюдават. Пример за това са изгреви и залези, които се наблюдават над морета и океани и такива, наблюдавани над сушата. |
Залезът често е по-ярко оцветен от [[изгрев]]а. Това е причинено от тенденцията за наличие на повече прах в ниските слоеве на атмосферата вечер. Причината за това е причинено от слънчевото греене през деня, което намалява относителната влажност на въздуха, предизвиква увеличение на скоростта на вятъра и [[турбуленция]], което предизвиква разпространение на прах във въздуха. Понякога разликата между изгрева и залеза може да зависи от географското положение, от което те се наблюдават. Пример за това са изгреви и залези, които се наблюдават над морета и океани и такива, наблюдавани над сушата. |
||
Времето на залеза варира през годината и [[географска ширина|географската ширина]]. Промените във времето са причинени от наклона на земната ос и движението на планетата по нейната орбита. Интересен ефект е несъвпадението на лятното и зимното [[слънцестоене]] с най-късния или най-ранния изгрев или залез. Това явление е толкова по-силно изразено, колкото по-отдалечена е позицията на наблюдение от [[екватор]]а. |
Времето на залеза варира през годината и [[географска ширина|географската ширина]]. Промените във времето са причинени от наклона на земната ос и движението на планетата по нейната орбита. Интересен ефект е несъвпадението на лятното и зимното [[слънцестоене]] с най-късния или най-ранния изгрев или залез. Това явление е толкова по-силно изразено, колкото по-отдалечена е позицията на наблюдение от [[екватор]]а. Вариациите във времето на изгрева и залеза на екватора са само няколко минути през продължение на годината. Същото се отнася и за [[зенит]]а на слънцето. |
||
Тъй като изгревът и залезът се отчитат по предния или задния ръб на Слънцето, а не по центъра, леко се увеличава продължителността на деня спрямо нощта. Тъй като светлината на слънцето се изкривява от различната плътност на земната атмосфера, Слънцето все още се вижда след като е под хоризонта. Този ефект е всекидневна илюзия заедно с изгрева |
Тъй като изгревът и залезът се отчитат по предния или задния ръб на Слънцето, а не по центъра, леко се увеличава продължителността на деня спрямо нощта. Тъй като светлината на слънцето се изкривява от различната плътност на земната атмосфера, Слънцето все още се вижда след като е под хоризонта. Този ефект е всекидневна илюзия заедно с изгрева |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [ |
* [https://web.archive.org/web/20080115153759/http://www.geocities.com/astrocalendar/SuncordRS.htm Астрономически календар. Актуална информация за изгревите и залезите на Слънцето]. |
||
* {{commonscat-inline|Sunset}} |
* {{commonscat-inline|Sunset}} |
||
Текуща версия към 19:41, 21 юни 2022
Залезът[1] е преминаване на слънчевия диск под линията на хоризонта и свързаните с това оптически явления. Най-честото оптическо явление, свързвано със залезите, е оцветяването на небето в червен цвят. Изключително рядко явление е т.нар. Зелен лъч. Други думи, които може да са остарели, диалектни или поетични са залязване[2], заник[3], запад[4], заид[5], заход[6], захождане[7].
Залезът не трябва да се бърка със сумрака, който, както често се определя, е моментът, в който настъпва тъмнина, определено време, след като слънцето залезе.
Червеният цвят на небето при залез е причинен от разпръскването на синята светлина от атмосферния прах. Относително малко количество светлина се разпръсква по този начин и така небето често приема червени, оранжеви и жълти цветове. Цветът на небето може да бъде повлиян от атмосфера феномени като облаци, дим и смог произлезли от естествен или повлиян от човешката активност процес, а също така и от пепел от вулканични изригвания.
Залезът често е по-ярко оцветен от изгрева. Това е причинено от тенденцията за наличие на повече прах в ниските слоеве на атмосферата вечер. Причината за това е причинено от слънчевото греене през деня, което намалява относителната влажност на въздуха, предизвиква увеличение на скоростта на вятъра и турбуленция, което предизвиква разпространение на прах във въздуха. Понякога разликата между изгрева и залеза може да зависи от географското положение, от което те се наблюдават. Пример за това са изгреви и залези, които се наблюдават над морета и океани и такива, наблюдавани над сушата.
Времето на залеза варира през годината и географската ширина. Промените във времето са причинени от наклона на земната ос и движението на планетата по нейната орбита. Интересен ефект е несъвпадението на лятното и зимното слънцестоене с най-късния или най-ранния изгрев или залез. Това явление е толкова по-силно изразено, колкото по-отдалечена е позицията на наблюдение от екватора. Вариациите във времето на изгрева и залеза на екватора са само няколко минути през продължение на годината. Същото се отнася и за зенита на слънцето.
Тъй като изгревът и залезът се отчитат по предния или задния ръб на Слънцето, а не по центъра, леко се увеличава продължителността на деня спрямо нощта. Тъй като светлината на слънцето се изкривява от различната плътност на земната атмосфера, Слънцето все още се вижда след като е под хоризонта. Този ефект е всекидневна илюзия заедно с изгрева
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ залез в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
- ↑ залязване в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
- ↑ заник в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
- ↑ запад в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
- ↑ заид в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
- ↑ заход в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
- ↑ захождане в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Астрономически календар. Актуална информация за изгревите и залезите на Слънцето.
В Общомедия има медийни файлове относно Залез
| |||||||||
