Направо към съдържанието

Иван Мичурин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Съчинения: руски кавички -> български кавички редактирано с AWB
м форматиране: 4x кавички, 4x тире, 2x тире-числа, 11 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 20: Ред 20:
}}
}}


'''Иван Владимирович Мичурин''' (27 октомври [[1855]], с. Долгое, Пронски уезд, Тамбовска губерния (днес в [[Рязанска област]]) - [[7 юни]] [[1935]], гр. [[Мичуринск]], [[Тамбовска област]], [[РСФСР]], СССР) е руски и съветски [[биология|биолог]] и селекционер, създател на много нови сортове [[плод]]ове.
'''Иван Владимирович Мичурин''' (27 октомври [[1855]], с. Долгое, Пронски уезд, Тамбовска губерния (днес в [[Рязанска област]]) – [[7 юни]] [[1935]], гр. [[Мичуринск]], [[Тамбовска област]], [[РСФСР]], СССР) е руски и съветски [[биология|биолог]] и селекционер, създател на много нови сортове [[плод]]ове.


Той е доктор по биология, заслужил деятел на науката и техниката, почетен член на [[Академията на науките на СССР]], академик на Всесъюзната академия на селскостопанските науки "Ленин" (''ВАСХНИЛ'').
Той е доктор по биология, заслужил деятел на науката и техниката, почетен член на [[Академията на науките на СССР]], академик на Всесъюзната академия на селскостопанските науки „Ленин“ (''ВАСХНИЛ'').
[[Файл:Michurin house auto.jpg|мини|ляво|Къщата на Мичурин]]
[[Файл:Michurin house auto.jpg|мини|ляво|Къщата на Мичурин]]


== Биография ==
== Биография ==
Прадядото и дядото на Мичурин са били руски помещици, участници в Отечествената война през 1812 г.<ref name="tambov">http://www.tambovlib.ru/index.php?view=editions.bibliograf/date.michurin</ref> Те много живо се интересували от градинарство и събрали богата колекция от плодови дръвчета, както и библиотека със селскостопанска литература<ref name="tambov"/>. Баща му Владимир Иванович след уволнението си от държавната служба се върнал в своето поместие Вершина и също започнал да се занимава с [[градинарство]] и [[пчеларство]]. Майка му умира, когато той е на 4 год.<ref name="imichurin_bio">http://imichurin.narod.ru/Itogi60/0_3_bio.htm</ref> Момчето се занимавало активно с баща си в градината. Още на 8 год. вече бил запознат с начините за [[ашладисване]] на плодните дръвчета<ref name="imichurin_bio"/>.
Прадядото и дядото на Мичурин са руски помешчици, участници в Отечествената война през 1812 г.<ref name="tambov">http://www.tambovlib.ru/index.php?view=editions.bibliograf/date.michurin</ref> Те се интересуват от градинарство и събират богата колекция от плодови дръвчета, както и библиотека със селскостопанска литература<ref name="tambov"/>. Баща му Владимир Иванович след уволнението си от държавната служба се върнал в своето поместие Вершина и също започнал да се занимава с [[градинарство]] и [[пчеларство]]. Майка му умира, когато той е на 4 години.<ref name="imichurin_bio">http://imichurin.narod.ru/Itogi60/0_3_bio.htm</ref> Момчето се занимава активно с баща си в градината. Още на 8-годишна възраст вече е запознат с начините за [[ашладисване]] на плодните дръвчета<ref name="imichurin_bio"/>.


Докато младият Мичурин се обучавал в гимназия, баща му се разболява и поместието е заложено, за да покрие дълговете на семейството. Налага се лелята и чичото на Иван Владимирович да го вземат под опеката си. През 1872 г. той се премества в гр. Козлов (впоследствие Мичуринск), където живее до смъртта си. През 1874 г. се жени за Александра Василиевна Петрушина.
Докато младият Мичурин се обучавал в гимназия, баща му се разболява и поместието е заложено, за да покрие дълговете на семейството. Налага се лелята и чичото на Иван Владимирович да го вземат под опеката си. През 1872 г. той се премества в гр. Козлов (впоследствие Мичуринск), където живее до смъртта си. През 1874 г. се жени за Александра Василиевна Петрушина.


През 1875 г. взима под наем пустееща къща с градина в покрайнините на гр. Козлов. Там започва да провежда опити по селекция на растения. Той събира колекция от около 600 вида плодови растения. Когато градината става тясна, Иван Владимирович се премества в друга къща с по-голям двор.<ref name="imichurin_bio"/> Там той създава първите си сортове: малина „Комерция“, вишни „Крушовиден Гриот“ и др. След няколко години и тази градина се препълва с растения.<ref name="imichurin_bio"/>
През 1875 г. взима под наем пустееща къща с градина в покрайнините на гр. Козлов. Там започва да провежда опити по селекция на растения. Той събира колекция от около 600 вида плодови растения. Когато градината става тясна, Иван Владимирович се премества в друга къща с по-голям двор.<ref name="imichurin_bio"/> Там той създава първите си сортове: малина „Комерция“, вишни „Крушовиден Гриот“ и др. След няколко години и тази градина се препълва с растения.<ref name="imichurin_bio"/>


През 1906 г. Мичурин публикува първите си научни трудове, посветени на проблемите по създаване на нови сортове плодни дръвчета.<ref name="dubinin-29">Дубинин, 1990: с. 29</ref> През 1912 г. той е награден с орден "Св. Анна" 3-та степен.
През 1906 г. Мичурин публикува първите си научни трудове, посветени на проблемите по създаване на нови сортове плодни дръвчета.<ref name="dubinin-29">Дубинин, 1990: с. 29</ref> През 1912 г. той е награден с орден „Св. Анна“ 3-та степен.


През 1934 г. на мястото, където Мичурин е правил своите опити, е създадена генетична лаборатория - Централна генетична лаборатория . В. Мичурин", която се занимава с разработка на нови методи за селекция на нови сортове плодови култури. В резултат на плодтворната дейност на И. В. Мичурин гр. Мичуринск се превръща в национален център по градинарство.
През 1934 г. на мястото, където Мичурин е правил своите опити, е създадена генетична лаборатория – Централна генетична лаборатория „И. В. Мичурин“, която се занимава с разработка на нови методи за селекция на нови сортове плодови култури. В резултат на плодтворната дейност на И. В. Мичурин гр. Мичуринск се превръща в национален център по градинарство.
[[Файл:Michurin 080 dnewn 1024.jpg|мини|200п|Страница от дневника на Мичурин със записки и рисунки за вишнево-черешови хибриди. 1920-1922 г.<ref name="izb">http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm</ref>]]
[[Файл:Michurin 080 dnewn 1024.jpg|мини|200п|Страница от дневника на Мичурин със записки и рисунки за вишнево-черешови хибриди. 1920 – 1922 г.<ref name="izb">http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm</ref>]]


== Страници от дневника ==
== Страници от дневника ==
<gallery>
<gallery>
Image:Michurin 072 dnewn 1024.jpg|Страница с рисунки на плодове от дневника И.В.Мичурин. 1899—1904 г.
Image:Michurin 072 dnewn 1024.jpg|Страница с рисунки на плодове от дневника И.В.Мичурин. 1899 – 1904 г.
Image:Michurin 062 dnevn 1024.jpg|Страница от дневника на И.В.Мичурин с рисунки на плодове на слива. Около 1900 година.
Image:Michurin 062 dnevn 1024.jpg|Страница от дневника на И.В.Мичурин с рисунки на плодове на слива. Около 1900 година.
Image:Michurin 054 dnevn 1024.jpg|Рисунки на И.В.Мичурин от неговия дневник
Image:Michurin 054 dnevn 1024.jpg|Рисунки на И.В.Мичурин от неговия дневник
Ред 46: Ред 46:


== Контакти с чужбина ==
== Контакти с чужбина ==
Още през 1896 г. проф. Ф. Н. Мейер (Frank N. Meyer) от Селскостопанския [[институт]] във [[Вашингтон]] посещава Мичурин и изнася в [[САЩ]] колекция от мичурински ябълки, вишни и сливи. Плодовите сортове на Мичурин се харесали на американските му колеги и започнали да се радват на добро търсене.
Още през 1896 г. проф. Ф. Н. Мейер (Frank N. Meyer) от Селскостопанския [[институт]] във [[Вашингтон]] посещава Мичурин и изнася в [[САЩ]] колекция от мичурински ябълки, вишни и сливи. Плодовите сортове на Мичурин се харесали на американските му колеги и започнали да се радват на добро търсене.


По същото време Мичурин е избран за почетен член на американското научно дружество "Бридерс". В периода до Октомврийската революция Мичурин редовно е посещаван от американски професори.
По същото време Мичурин е избран за почетен член на американското научно дружество „Бридерс“. В периода до Октомврийската революция Мичурин редовно е посещаван от американски професори.


== Научен принос ==
== Научен принос ==
И. В. Мичурин е създател на методи за [[селекция]] на плодови растения, основно чрез [[Хибрид (биология)|хибридизация]] (подбор на родителски видове, преодоляване на трудности при кръстосване и др.)
И. В. Мичурин е създател на методи за [[селекция]] на плодови растения, основно чрез [[Хибрид (биология)|хибридизация]] (подбор на родителски видове, преодоляване на трудности при кръстосване и др.)


== Източници ==
== Източници ==
Ред 59: Ред 59:
== Съчинения ==
== Съчинения ==
* [http://imichurin.narod.ru ''Мичурин И. В.'' „Итоги шестидесятилетних работ“.] Издание пятое. М.: ОГИЗ СЕЛЬХОЗГИЗ, 1949.
* [http://imichurin.narod.ru ''Мичурин И. В.'' „Итоги шестидесятилетних работ“.] Издание пятое. М.: ОГИЗ СЕЛЬХОЗГИЗ, 1949.
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Полезные советы по делу садоводства“], 1903
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Полезные советы по делу садоводства“], 1903
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „О разведений винограда в северной полосе“], 1911, журнал „Прогрессивное садоводство и огородничество“
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „О разведений винограда в северной полосе“], 1911, журнал „Прогрессивное садоводство и огородничество“
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Величина посадочных ям для плодовых деревьев“], 1914, журнал „Прогрессивное садоводство и огородничество“, № 49.
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Величина посадочных ям для плодовых деревьев“], 1914, журнал „Прогрессивное садоводство и огородничество“, № 49.
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Материалы для выработки правил воспитания гибридных сеянцев при выводке новых сортов плодовых растений“], 1917, журнал „Садовод“ № 3.
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Материалы для выработки правил воспитания гибридных сеянцев при выводке новых сортов плодовых растений“], 1917, журнал „Садовод“ № 3.
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' Ответы на вопросы редакции журнала „За марксистско-ленинское естествознание“], 1934, „Труды селекционно-генетической станции имени И. В. Мичурина том 11“
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' Ответы на вопросы редакции журнала „За марксистско-ленинское естествознание“], 1934, „Труды селекционно-генетической станции имени И. В. Мичурина – том 11“
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Мечта моей жизни“], 18 сентября 1934 года, газета „Правда“
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Мечта моей жизни“], 18 сентября 1934 года, газета „Правда“
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Настоящее и будущее естественных наук в колхозах и совхозах“], 1934, газета „Известия“, № 303
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Настоящее и будущее естественных наук в колхозах и совхозах“], 1934, газета „Известия“, № 303
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Каждому колхозу - плодовый сад!“], 1935, газета „Правда“
* [http://imichurin.narod.ru/michurin_izb/michurin_izb.htm ''Мичурин И. В.'' „Каждому колхозу – плодовый сад!“], 1935, газета „Правда“
{{превод от|ru|Мичурин, Иван Владимирович|8313950}}
{{превод от|ru|Мичурин, Иван Владимирович|8313950}}



Версия от 15:24, 23 август 2018

Иван Владимирович Мичурин
Иван Мичурин
руски биолог и селекционер

Роден
с. Долгое, Руска империя
Починал
7 юни 1935 г. (79 г.)
ПогребанМичуринск, Русия

Научна дейност
ОбластБиология, агрономия
Семейство

Уебсайтimichurin.narod.ru/Index.html
Иван Владимирович Мичурин в Общомедия

Иван Владимирович Мичурин (27 октомври 1855, с. Долгое, Пронски уезд, Тамбовска губерния (днес в Рязанска област) – 7 юни 1935, гр. Мичуринск, Тамбовска област, РСФСР, СССР) е руски и съветски биолог и селекционер, създател на много нови сортове плодове.

Той е доктор по биология, заслужил деятел на науката и техниката, почетен член на Академията на науките на СССР, академик на Всесъюзната академия на селскостопанските науки „Ленин“ (ВАСХНИЛ).

Къщата на Мичурин

Биография

Прадядото и дядото на Мичурин са руски помешчици, участници в Отечествената война през 1812 г.[1] Те се интересуват от градинарство и събират богата колекция от плодови дръвчета, както и библиотека със селскостопанска литература[1]. Баща му Владимир Иванович след уволнението си от държавната служба се върнал в своето поместие Вершина и също започнал да се занимава с градинарство и пчеларство. Майка му умира, когато той е на 4 години.[2] Момчето се занимава активно с баща си в градината. Още на 8-годишна възраст вече е запознат с начините за ашладисване на плодните дръвчета[2].

Докато младият Мичурин се обучавал в гимназия, баща му се разболява и поместието е заложено, за да покрие дълговете на семейството. Налага се лелята и чичото на Иван Владимирович да го вземат под опеката си. През 1872 г. той се премества в гр. Козлов (впоследствие Мичуринск), където живее до смъртта си. През 1874 г. се жени за Александра Василиевна Петрушина.

През 1875 г. взима под наем пустееща къща с градина в покрайнините на гр. Козлов. Там започва да провежда опити по селекция на растения. Той събира колекция от около 600 вида плодови растения. Когато градината става тясна, Иван Владимирович се премества в друга къща с по-голям двор.[2] Там той създава първите си сортове: малина „Комерция“, вишни „Крушовиден Гриот“ и др. След няколко години и тази градина се препълва с растения.[2]

През 1906 г. Мичурин публикува първите си научни трудове, посветени на проблемите по създаване на нови сортове плодни дръвчета.[3] През 1912 г. той е награден с орден „Св. Анна“ 3-та степен.

През 1934 г. на мястото, където Мичурин е правил своите опити, е създадена генетична лаборатория – Централна генетична лаборатория „И. В. Мичурин“, която се занимава с разработка на нови методи за селекция на нови сортове плодови култури. В резултат на плодтворната дейност на И. В. Мичурин гр. Мичуринск се превръща в национален център по градинарство.

Страница от дневника на Мичурин със записки и рисунки за вишнево-черешови хибриди. 1920 – 1922 г.[4]

Страници от дневника

Контакти с чужбина

Още през 1896 г. проф. Ф. Н. Мейер (Frank N. Meyer) от Селскостопанския институт във Вашингтон посещава Мичурин и изнася в САЩ колекция от мичурински ябълки, вишни и сливи. Плодовите сортове на Мичурин се харесали на американските му колеги и започнали да се радват на добро търсене.

По същото време Мичурин е избран за почетен член на американското научно дружество „Бридерс“. В периода до Октомврийската революция Мичурин редовно е посещаван от американски професори.

Научен принос

И. В. Мичурин е създател на методи за селекция на плодови растения, основно чрез хибридизация (подбор на родителски видове, преодоляване на трудности при кръстосване и др.)

Източници

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Съчинения

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мичурин, Иван Владимирович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​