Костадин Молеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м (GR) File renamed: File:Bansko Students IMARO 1893.jpg → File:Bansko Students IMARO 1898.jpg wrong date |
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м Замяна на cite book с Шаблон:Кандиларов |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[Файл:Bansko Students IMARO 1898.jpg|ляво|мини|250п|Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, |
[[Файл:Bansko Students IMARO 1898.jpg|ляво|мини|250п|Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1898 г.<br> |
||
Първи ред от ляво надясно: [[Миле Бизев]], Никола Колчагов, Иван Вапцаров, [[Симеон Молеров (революционер)|Симеон Молеров]], Иван В. Молеров;<br> |
Първи ред от ляво надясно: [[Миле Бизев]], Никола Колчагов, Иван Вапцаров, [[Симеон Молеров (революционер)|Симеон В Молеров]], [[Иван Вишанов Молеров|Иван В. Молеров]];<br> |
||
В средата: [[Лазар Колчагов]], Ангел Балев;<br> |
В средата: [[Лазар Колчагов]], [[Ангел Балев]];<br> |
||
Заден ред от ляво надясно: |
Заден ред от ляво надясно: [[Атанас Фурнаджиев|Тасе Фурнаджиев]], [[Йонко Вапцаров]], [[Михаил Решовалиев]], [[Лазар Томов]], [[Никола Попиванов]], Костадин Молеров, Димитър Младенов, [[Милош Колчагов]]]] |
||
=== Революционна и просветна дейност === |
=== Революционна и просветна дейност === |
||
Молеров е роден на 25 октомври/8 ноември 1876 година в село [[Банско]], което тогава е в Османската империя, а днес в България. Брат е на фолклориста [[Димитър Молеров (фолклорист)|Димитър Молеров]] и син на [[Георги Молеров]] и внук на [[Симеон Молеров (живописец)|Симеон Димитров Молеров]], живописци от големия род [[Молерови]]. В 1896 година завършва с осмия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 113">{{ |
Молеров е роден на 25 октомври/8 ноември 1876 година в село [[Банско]], което тогава е в Османската империя, а днес в България. Брат е на фолклориста [[Димитър Молеров (фолклорист)|Димитър Молеров]] и син на [[Георги Молеров]] и внук на [[Симеон Молеров (живописец)|Симеон Димитров Молеров]], живописци от големия род [[Молерови]]. В 1896 година завършва с осмия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 113">{{Кандиларов|113}}</ref> В гимназията е привлечен към ВМОРО. От 1897 до 1898 година учителства в родното си село, където е секретар на революционния комитет. В 1899 година е арестуван и затворен в [[Куршумли хан]] в [[Скопие]]. Връща се в Банско в 1900 година и отново оглавява революционния комитет. Участва в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“.<ref>{{Николов|109}}</ref> |
||
[[Файл:Ilinden insurgents Bansko 1943.jpg|мини|250п|Илинденци в Банско през 1943 година: (прави) Йончето Тушин, Теофил Златанов, Йонко Сирлещов, [[Сава Мехомийски]], Панде Сирлещов, Силян Баненицо, Лазар Икономов, Туше Колчагов; (седнали) Иван Мих. Стефанов, Димитър Попстефанов (на земята), Кочо Молеров, Костадин Баненски, Димитър Бардарев, Мадуров]] |
[[Файл:Ilinden insurgents Bansko 1943.jpg|мини|250п|Илинденци в Банско през 1943 година: (прави) Йончето Тушин, Теофил Златанов, Йонко Сирлещов, [[Сава Мехомийски]], Панде Сирлещов, Силян Баненицо, Лазар Икономов, Туше Колчагов; (седнали) Иван Мих. Стефанов, Димитър Попстефанов (на земята), Кочо Молеров, Костадин Баненски, Димитър Бардарев, Мадуров]] |
||
Преследван от властите, в 1902 година бяга в България и оглавява пункта на ВМОРО в [[Лъджене]]. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година като член на Разложкото районно ръководство заедно с [[Димитър Тодев]] и [[Антон Шипков]]. След въстанието бяга в България. Под псевдонима '''К. Суодолски''' Костадин Молеров развива литературна дейност.<ref>Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.</ref> В 1903 година е помощник на брат си в уреждането на списание „[[Хайдушка поляна]]“.<ref>{{ |
Преследван от властите, в 1902 година бяга в България и оглавява пункта на ВМОРО в [[Лъджене]]. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година като член на Разложкото районно ръководство заедно с [[Димитър Тодев]] и [[Антон Шипков]]. След въстанието бяга в България. Под псевдонима '''К. Суодолски''' Костадин Молеров развива литературна дейност.<ref>Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.</ref> В 1903 година е помощник на брат си в уреждането на списание „[[Хайдушка поляна]]“.<ref>{{Източник БПП|2|469}}</ref> |
||
През 1904 година се връща начело на чета, но по-късно се отказва от революционна дейност и заминава за [[Лозана]], където в 1908 година завършва социология. Преподава във [[Враца]], [[Сливен]] и [[Дупница]]. |
През 1904 година се връща начело на чета, но по-късно се отказва от революционна дейност и заминава за [[Лозана]], където в 1908 година завършва социология. Преподава във [[Враца]], [[Сливен]] и [[Дупница]]. |
||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
Умира на 24 октомври 1957 година в Банско.<ref>{{Пелтеков|308}}</ref> |
Умира на 24 октомври 1957 година в Банско.<ref>{{Пелтеков|308}}</ref> |
||
Молеров е женен за Мария Кочукова от Банско, чийто баща за революционна дейност е затварян в Еди куле.<ref>{{Стари родове|217}}</ref> Трите им деца [[Малин Молеров|Малин]], [[Милка Пондева|Милка]] и [[Драганка Молерова|Драганка]] са комунистически активисти.<ref>{{Стари родове|227}}</ref> |
|||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
| Ред 68: | Ред 70: | ||
[[Категория:Македоно-одрински опълченци]] |
[[Категория:Македоно-одрински опълченци]] |
||
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]] |
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]] |
||
[[Категория:Молерови]] |
[[Категория:Молерови|Костадин]] |
||
[[Категория:Участници в аферата „Мис Стоун“]] |
[[Категория:Участници в аферата „Мис Стоун“]] |
||
[[Категория:Български фолклористи от Македония]] |
[[Категория:Български фолклористи от Македония]] |
||
Текуща версия към 12:34, 2 май 2024
| Костадин Молеров | |
| български революционер | |
 Димитър Тодев и Кочо Молеров в 1903 г. Фото Димитър Карастоянов | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 24 октомври 1957 г.
Банско, България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
| Костадин Молеров в Общомедия | |
Костадин Георгиев Молеров[1], известен като Кочо Молеров или Суодолски[2], е български фолклорист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон В Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тасе Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов
Революционна и просветна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Молеров е роден на 25 октомври/8 ноември 1876 година в село Банско, което тогава е в Османската империя, а днес в България. Брат е на фолклориста Димитър Молеров и син на Георги Молеров и внук на Симеон Димитров Молеров, живописци от големия род Молерови. В 1896 година завършва с осмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[3] В гимназията е привлечен към ВМОРО. От 1897 до 1898 година учителства в родното си село, където е секретар на революционния комитет. В 1899 година е арестуван и затворен в Куршумли хан в Скопие. Връща се в Банско в 1900 година и отново оглавява революционния комитет. Участва в аферата „Мис Стоун“.[4]
Преследван от властите, в 1902 година бяга в България и оглавява пункта на ВМОРО в Лъджене. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година като член на Разложкото районно ръководство заедно с Димитър Тодев и Антон Шипков. След въстанието бяга в България. Под псевдонима К. Суодолски Костадин Молеров развива литературна дейност.[5] В 1903 година е помощник на брат си в уреждането на списание „Хайдушка поляна“.[6]
През 1904 година се връща начело на чета, но по-късно се отказва от революционна дейност и заминава за Лозана, където в 1908 година завършва социология. Преподава във Враца, Сливен и Дупница.
Участва в Балканската война в 1912 година като войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, участвала в освобождението на Разлога.
След Първата световна война се връща в Банско и става директор на местното училище.
Фолклористична дейност
[редактиране | редактиране на кода]Кочо Молеров заедно с брат си Димитър Молеров събира народни песни, гатанки, поговорки, приказки и други фолклорни материали, обработват ги, класифицират и сравняват. В 1933 година Кочо Молеров публикува материали за историята на родното си село в списание „Македонски преглед“. В 1954 година двамата братя издават сборника „Народописни материали от Разложко“,[7] в който има история на Банско, описание на разложкия говор и биографии на известните банскалии.[8]
Умира на 24 октомври 1957 година в Банско.[9]
Молеров е женен за Мария Кочукова от Банско, чийто баща за революционна дейност е затварян в Еди куле.[10] Трите им деца Малин, Милка и Драганка са комунистически активисти.[11]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Кочо Молеров, Петър Георгиев и Лазар Томов -
Кочо Молеров в средата -
Димитър Молеров (прав), Кочо Молеров (с пушката) и майка им
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Хаджи иконом Вишан | Гергина | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Вишанов (около 1750 — неизв.) | Мария Вишанова | Димитър Вишанов | Георги Вишанов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (около 1770 — 1853) | Катерина Тодорова Везьова (1785 — 1885) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кадифа Хадживълчева (1816 — ?) | Симеон Молеров (1816 — 1903) | Иван Молеров | Гинда Тодева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Тодорова Ушева | Вишан Молеров (1847 — 1898) | Георги Молеров (1848 — 1878) | Елена Деликостова Сирлещова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (1870 — 1916) | Иван Молеров (1873 — 1917) | Фания Филева | Симеон Молеров (1875 — 1923) | Димитър Молеров (1874 — 1961) | Костадин Молеров (1876 — 1957) | Мария Кочукова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Молеров (1923 — 1996) | Свобода Молерова (1928 — 2007) | Малин Молеров (1916 — 1976) | Милка Пондева (1919 — ?) | Петър Пондев (1914 — 1984) | Драганка Молерова (1921 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Народописни материали от Разложко“, публикувано в „Сборник за народни умотворения и народопис“, книга XLVIII, София, 1954 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Името му се среща и като Константин.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
- ↑ Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 469.
- ↑ Молеров, Д и К. Молеров. Народописни материали от Разложко, в: Сборник народни умотворения и народопис, 48, 1954.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 308.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 217.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 227.
