Стоян Загорчинов

Стоян Загорчинов
Роден	3 декември 1889 г.(1889-12-03) Пловдив, България
Починал	31 януари 1969 г. (на 80 г.) София, България
Професия	писател
Националност	българин
Жанр	роман, драма

Стоян Павлов Загорчинов е български писател.

Биография

Роден е в 1889 година в семейството на бежанци от Охрид. През 1908 г. завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 г. следва история в Софийски университет продължава следването си в Женева и Ньошател в специалностите история на философията и филология (1910-12) и окончателно се дипломира с история и френска филология в СУ през 1915 г.

Междувременно взема участие във войните в периода 1912–1918 г. По време на първата световна война (1915-18) служи в Кюстендил като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във Варна (1918-19), преподавател по история в Морското машинно училище във Варна (1920-25) и по френски език във Военното училище в София (1925-49). Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл“. „Българска мисъл“, „Хиперион“, „Съдба“, „Изкуство и критика“, „Изкуство“, „Балкански преглед“ и др.

Творчество

Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на руската и френската литература. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на трилогията „Ден последен, ден Господен“ (1931 — 1934), и на романите „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), с които се явява продължител на традицията на българския исторически роман, започната от Иван Вазов.

Освен тези произведения, пише и няколко драматични пиеси:

• 1938 — „Първата сълза на Дон Жуан“,
• 1943 — „Ръка Илиева“,
• 1950 — „Байрактарят“,
• 1964 — „Майка“,
• 1965 — „Горски пътник“, „Любов и подвиг“, „Пленникът от Мундрага“.

През 1956 издава сборника критически статии и очерци „Бразди“, а през 1966 г. — мемоарната книга „Един живот в сянка“.

Литература

• Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.230;