Сърдечносъдови заболявания
Сърдечносъдовите заболявания са група болести, засягащи сърцето и кръвоносните съдове (артерии и вени).[1] Тя обхваща всички заболявания на сърдечносъдовата система, като сърдечните болести, съдовите болести на мозъка и бъбреците и периферните артериални болести.[2] Причините за сърдечносъдовите заболявания са различни, но най-честите са атеросклерозата и артериалната хипертония.
Основните механизми варират в зависимост от заболяването.[3] Коронарната артериална болест, инсултът и периферната артериална болест включват атеросклероза.[3] Тя може да бъде причинена от високо кръвно налягане, тютюнопушене, диабет, липса на физически упражнения, затлъстяване, висок холестерол, неблагоприятно хранене и прекомерна употреба на алкохол.[3] Високото кръвно налягане е най-големият причинител на сърдечносъдови заболявания, като на него се падат приблизително 13% от смъртните случаи. Ревматична сърдечна болест може да настъпи след нелекуван стрептококов фарингит.[3] Голяма част от случаите се дължат и на генетична семейна предразположеност.[4]
Оценено е, че до 90% от сърдечносъдовите заболявания са предотвратими.[5][6] Употребата на аспирин за превенция от хора, които иначе са здрави, е с неясна полза.[7][8]
Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртта във всички части на света, с изключение на Африка.[3] Те са отговорни за 17,9 милиона смъртни случая (32,1%) през 2015 г., което е повишение от 12,3 милиона смъртни случая (25,8%) през 1990 г.[9][10] Коронарната артериална болест и инсултът представляват 80% от смъртността от сърдечносъдови заболявания при мъжете и 75% от смъртността при жените.[3] Повечето такива заболявания засягат по-възрастните хора. Диагностицирането обикновено се случва около 7 – 10 години по-рано при мъжете, отколкото при жените.[11] В България, около 65% общата смъртност на населението се причинява от този вид заболявания.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Maton, Anthea et al. Human Biology and Health. Englewood Cliffs, New Jersey, Prentice Hall, 1993. ISBN 0-13-981176-1. (на английски)
- ↑ Bridget B. Kelly; Institute of Medicine; Fuster, Valentin. Promoting Cardiovascular Health in the Developing World: A Critical Challenge to Achieve Global Health. Washington, D.C, National Academies Press, 2010. ISBN 0-309-14774-3. (на английски)
- ↑ а б в г д е Mendis, Shanthi, Puska, Pekka, Norrving, Bo. Global Atlas on Cardiovascular Disease Prevention and Control. World Health Organization in collaboration with the World Heart Federation and the World Stroke Organization, 2011. ISBN 978-92-4-156437-3. с. 3 – 18. Архивиран от оригинала.
- ↑ а б Сърдечно-съдовите заболявания са причина за 65% от смъртността в България // Economic.bg, 2 октомври 2019. Посетен на 14 март 2020.
- ↑ Preventing heart disease in the 21st century: implications of the Pathobiological Determinants of Atherosclerosis in Youth (PDAY) study // Circulation 117 (9). март 2008. DOI:10.1161/CIRCULATIONAHA.107.717033. с. 1216 – 27.
- ↑ Global and regional effects of potentially modifiable risk factors associated with acute stroke in 32 countries (INTERSTROKE): a case-control study // Lancet 388 (10046). August 2016. DOI:10.1016/S0140-6736(16)30506-2. с. 761 – 75.
- ↑ Aspirin in primary prevention of cardiovascular disease and cancer: a systematic review of the balance of evidence from reviews of randomized trials // PLOS ONE 8 (12). 2013. DOI:10.1371/journal.pone.0081970. с. e81970.
- ↑ Aspirin for prophylactic use in the primary prevention of cardiovascular disease and cancer: a systematic review and overview of reviews // Health Technology Assessment 17 (43). септември 2013. DOI:10.3310/hta17430. с. 1 – 253.
- ↑ Global, regional, and national life expectancy, all-cause mortality, and cause-specific mortality for 249 causes of death, 1980 – 2015: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2015 // Lancet 388 (10053). октомври 2016. DOI:10.1016/S0140-6736(16)31012-1. с. 1459 – 1544.
- ↑ Global, regional, and national age-sex specific all-cause and cause-specific mortality for 240 causes of death, 1990 – 2013: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2013 // Lancet 385 (9963). януари 2015. DOI:10.1016/S0140-6736(14)61682-2. с. 117 – 71.
- ↑ Mendis, Shanthi, Puska, Pekka, Norrving, Bo. Global atlas on cardiovascular disease prevention and control. 1. Geneva, World Health Organization in collaboration with the World Heart Federation and the World Stroke Organization, 2011. ISBN 978-92-4-156437-3. с. 48.
|
