Аристип

Аристип
Вижте също
Статия в Уикипедия

Аристип Киренски (Ἀρίστιππος, ок.435—356 г.пр.н.е) е древногръцки философ от Кирена, основател на школата на хедонизма.

• Аристип бил любовник на хетерата Лайда. На тези, които го укорявали за това, философът отвръщал:
  — Лайда се покорява на мене, а не аз на нея. Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях, без да им се подчиняваме.

• Аристип заявявал:
  — Тези, които са овладели обичайния кръг знания, но са пренебрегнали философията, приличат на женихите на Пенелопа, които успели да подчинят Меланто, Полидора и другите робини, но не достигнали до брак с господарката.

• Аристип учел, че:
  — Няма нищо справедливо, прекрасно или безобразно в природата – всичко зависи от нравите и обичаите.

• Аристип често казвал:
  — По-добре да бъдеш беден, отколкото невеж – ако първият е лишен от пари, то вторият е лишен от човешки образ.

• Веднъж Аристип влязъл с млади момчета в дома на една хетера и едното от тях поруменяло. Философът отбелязал:
  — Не е позорно да влезеш, позорно е да не намериш сили да излезеш.

• Веднъж Аристип минавал покрай Диоген, който в това време си чистел зеленчуци:
  — Ако умееше да се изхранваш със зеленчуци, нямаше да слугиваш в палатите на богатите.
  — Ако умееше да общуваш с хората, нямаше да ти се налага да чистиш зеленчуци — бил отговорът на Аристип.

• Веднъж Аристип, застъпвайки се пред Дионисий І Старши за един свой приятел, се хвърлил в краката на тирана. Когато след твоа някой започнал да му се присмива, философът отвърнал:
  — Не съм виновен аз, а Дионисий, на когото ушите му явно се намират на краката.

• Веднъж Дионисий І Старши предложил на Аристип да си избере една от три хетери, но Аристип отвел и трите, заявявайки:
  — Парис е направил голяма грешка, отдавайки предпочитание само на една.

• Веднъж един се хвалел, че може много да пие, без да се напива:
  — Много да пие, без да се напие, това го може даже муле.

• Веднъж като плавал на един кораб и разбрал, че е разбойнически, извадил парите си, преброил ги и сякаш между другото ги хвърлил в морето.
  — По-добре златото да погине за Аристип, отколкото Аристип заради злато.

• Веднъж някакъв започнал да го хока на улицата, но Аристип отминал. Недоволникът тръгнал подире му и го запитал:
  — Защо ме подминаваш?
  — Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.

• Веднъж някой казал, че винаги философите ходят при богатите, а не обратното.
  — Но и лекарите — отбелязал Аристип — винаги ходят при болните, само че всеки предпочита да е лекар, а не болен.

• Веднъж някой предложил на Аристип заплетена задача:
  — Разгадай я!
  — Защо, глупако, — отвърнал Аристип, — искаш да развържеш възел, който, дори завързан, ни създава толкоз грижи?

• Веднъж някой се хвалел със своето умение да плува, на което Аристип казал:
  — Не те ли е срам да се хвалиш с нещо, което го могат даже делфините?

• Веднъж при Аристип дошъл софистът Поликсен и, виждайки го на богата трапеза в компанията на жени, започнал да го хока. Философът обаче му предложил:
  — А не можеш ли да останеш днеска с нас?
  След като Поликсен се съгласил, Аристип добавил:
  — И за какво недоволстваше? Явно не разкошът те притеснява, а разходите.

• Веднъж, когато го упрекнали, за разкошния начин на живот, който води, Аристип отвърнал:
  — Ако разкошът беше нещо лошо, нямаше да присъства на пиршествата на боговете.

• Когато Дионисий І Старши веднъж плюл върху Аристип, той изтърпял, но когато започнали да го укоряват за това, той заявил:
  — Щом рибарите могат да изтърпят пръските на морето, за да хванат дребната си риба, аз ли няма да изтърпя пръските на неговите слюнки, за да хвана по-голяма риба?

• На въпрос с какво философите превъзхождат останалите хора, Аристип отговорил:
  — Ако законите бъдат премахнати, единствено философите ще продължат да живеят както преди.

• На въпроса "На какво трябва да се учат добрите деца?" Аристип отговарял:
  — Децата трябва да се учат на това, което ще им бъде от полза, когато пораснат.

• На въпроса каква полза му е донесла философията, отвърнал:
  — Философията ми е дала способността да говоря смело с всекиго.

• На въпроса по какво се отличава мъдрия човек от глупавия, Аристип отговорил:
  — Ако искаш да различиш мъдреца от глупеца, прати ги и двамата чисто голи сред хора, които не ги познават, и тогава ще видиш.

• Някой укорил Аристип, че живее с хетера.
  — Но нима не е все едно — казал Аристип, — дали обитаваш дом, в който са живели мнозина, или такъв, в който никой не е живял?
  — Все едно е.
  — И не е ли все едно дали плаваш на кораб, на който вече са плавали хиляди, или на такъв, който все още никога не е плавал.
  — Разбира се, че е все едно — отвърнал укорителят.
  — По същия начин е все едно дали живееш с жена, която мнозина са познавали, или с такава, която никой не е докосвал.

• По адрес на човек, който много се хвалел с обширните си знания:
  — Както този, който яде твърде много, не е по-здрав от онзи, който взима от храната само най-необходимото, така и истински учен е не този, който чете много, а този, който извлича полза от четенето.

• При пребиваванието си в Азия, Аристип попаднал в плен при сатрапа Артаферн. Някой го попитал:
  — И не падаш духом?!
  — Малоумник! — му отвърнал Аристип. — По-малко от всеки друг път съм склонен да унивам точно днес, когато ми предстои да побеседвам с Артаферн?

• Упрекнали Аристип, че за защитата на свое дело е наел оратор:
  — Аз наемам и готвач, когато искам да дам обяд! — бил незабавният отговор на философа.

Източници

• Диоген Лаертски, из "Живота на философите."