икона

икона (български)

икона ±

ед.ч.		ико·на
	членувано	ико·на·та
мн.ч.		ико·ни
	членувано	ико·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. В християнската религия — култов образ на лица и събития от библейската история, на общохристиянски и национални светци или на изключителни по значения събития в историята на черквата.
2. В източноправославната черква (от VI— VII в. насам) — вид произведение на религиозната живопис, изображение с религиозен сюжет, обикновено върху дъска или плоскост от друг материал, което е обект на поклонение.
3. Прен. Човек, постигнал голям успех в определена професионална област (уточнена от определението), който е обект на голяма почит, възхищение, преклонение; идол // Компания, фирма, утвърдила се като обект на голяма почит, уважение поради качеството на произвежданата от нея продукция.

Етимология

От гр. είϰόνα, заето по черковен път; куна е от гр. Нар. ϰόῦνα или от ику́на (вж.). – От бълг. заето в рум. ikoánă, арум. Icoană «образ, гравиран образ, картина»; алб. ikónё е заето вероятно от гръцки.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

иконка, изображение, емблема, пиктограма, картина, снимка