Papers by Veselin Trakiyski
B A j T^ г г% и Д а^г ИАЦ. сл*|1 " Л А А Н^О П Л Ь Щ пнАЛГОЛА* Д^Г*г£ т т^І* г т ф і£-г-ё * і^іА ... more B A j T^ г г% и Д а^г ИАЦ. сл*|1 " Л А А Н^О П Л Ь Щ пнАЛГОЛА* Д^Г*г£ т т^І* г т ф і£-г-ё * і^іА Ы-D igitized by G oogle #/f rtfcfAÙii TTbtr ЛЛП i Л М e rfCrr*Q*f)\. I
Journal of the Union of Scientists - Varna. The Cultural Heritage of Varna and the Black Sea Region, 2020
Journal of the Union of Scientists - Varna. The Cultural Heritage of Varna and the Black Sea Region, 2018
The name of the city of Varna and its emergence in the place of Odessos, 2019
The period of establishment of the settlement (city of Varna), the forms of its existence and its... more The period of establishment of the settlement (city of Varna), the forms of its existence and its names from the time of ancient times to the present are identified. The names of the figures (by means of disclosed and preserved written records) were established, which changed its name during the different periods and the reasons for this. The possible origin of the city’s name and its meaning have been identified. It used to be called Odessos first and then Varna.
Keywords: Odessos, Varna, Thracians, Bulgars, chalcolithic necropolis, Golden Age, books
ЮРИЙ ВЕНЕЛИН ДРЕВНІЕ И НЫНѢШНИЕ БОЛГАРЕ
Юрий Венелин, преименувал се от ГЕОРГИ ХУЦА, е роден на 22.ІV.1802 г. в свещеническо семейство в ... more Юрий Венелин, преименувал се от ГЕОРГИ ХУЦА, е роден на 22.ІV.1802 г. в свещеническо семейство в с. Велика Тибава, Унгария; учи в Ужгородската гимназия, после в Сатмарския католически колеж; избягва от него и през 1821 г., заминава, с братовчед си Ив. Молнар, в Лвов, Украйна и постъпва в Университета. Тогава, не желаейки да приема духовен сан, променя името си и за да скрие местопребиваването си, става Юрий Иванович Венелин. В 1822 г. учи в Сегедин, после, в 1823 г., пак заедно с И. Молнар, заминава за Русия, Кишинев, където се запознава с генерал Инзов-главен попечител и председател на Комитета за българските колонисти в Южна Русия. Там като учител в Кишиневската семинария извършва задълбочено проучване върху фолклора и традициите на българските преселници, живеещи в голямата българска колония, Болгария. През 1825 г., по съвета на свой познат, Юрий Венелин заминава за Москва, за да учи медицина в Московския университет, за да може впоследствие да се издържа. Там се запознава с известния славист проф. Михаил Погодин (1800-1875) и други известни учени като А, Хомяков, И. Срезневский и др., които му осигуряват достъп до най-известните руски списания. Това запознаване е много важно за Венелин, защото професорът спомага много за изграждането му като учен-славист и пръв българист, оценявайки по достойнство заниманията му. Така в 1829 г., на 27-та година от раждането си завършва университета, а с помощта му и на доброжелатели,
В текста се описват каазите на Битолският санджак и допълнението на представеното от всички части... more В текста се описват каазите на Битолският санджак и допълнението на представеното от всички части на книгата на С. Веркович. Текстът завършва с кратък послеслов, с който се обяснява защо не се представят 150 страници с таблици от нея и възможността на всеки, пожелал да узнае подробности за населението в нея, как да постъпи за да задоволи любознателността си.
Текстът е продължение на публикуваното от книгата със същото име на С. Веркович и включва описани... more Текстът е продължение на публикуваното от книгата със същото име на С. Веркович и включва описанието на санджаците и каазите им на тогавашна Македония, която все още е под османско робство . В този текст са представени описанията му на Драмски с Серески санджаци и техните каази. Следващото представяне ще бъде за Битолския санджак, тъй като обемът на текста му е съразмерен с тази част от очерка на Веркович.
Текстът е продължение на Топографическо_этнографическій очеркъ Македоніи Предисловието на С И Вер... more Текстът е продължение на Топографическо_этнографическій очеркъ Македоніи Предисловието на С И Веркович 29 08 2020
Топографическо этнографическій очеркъ Македоніи Предисловието на С И Веркович 29 08 2020, 2020
Текстът представлява Предисловието на "ТОПОГРАФИЧЕСКО-ЭТНОГРАФИЧЕСКІЙ ОЧЕРКЪ МАКЕДОНІИ. Составилъ... more Текстът представлява Предисловието на "ТОПОГРАФИЧЕСКО-ЭТНОГРАФИЧЕСКІЙ ОЧЕРКЪ МАКЕДОНІИ. Составилъ С. И. Верковичъ, С.- ПЕТЕРБУРГЪ. Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба).1889". В него авторът, като обявява, че преди да пристъпи към събирането на информация, отнасяща се до нейното топографско и етнографско състояние, счита за необходимо да очертае положението на тази страна, когато първоначално се заселва в нея в края ня петдесетте години на текущият по това време 19-и век. Според него, а за европейците, но и за съседите й сърбите, тя била "terra incognita". Всички те били убедени, че тя от незапомнени времена е заселена от гърци, нейните аборигени. Заселил се там заради археологически изследвания, покрай непрекъснатите си обиколки, запознавайки се с обичайте и езика на обитателите на македонските села, още от самото начало се убедил, че Македония не е заселена с гърци, а с народ, наричащ се българи, примесен с турци, гърци и куцо-власи. Те са с подавляващо мнозинство, с по няколко пъти спрямо всички останали, в т.ч. и на общият им брой. Заедно с това установил, че колкото повече се запознавал с живота на това мнозинство, толкова повече удостоверения получавал, че в това население отсъства чувство за истинско народно самосъзнание и гордост от своето минало. Повествованието на автора се разпростира на 225 стр. с описание на топографията на страната и приложения от таблици с етническото състояние на населението по вилаети, каази и населените места в тях до 400 стр.
Текстът с някои незначителни промени е представен на Научната конференцията на Съюзът на Тракийск... more Текстът с някои незначителни промени е представен на Научната конференцията на Съюзът на Тракийските дружества и Тракийски научен институт - филиал Варна, проведена на 13.12.2019 г. в град Варна и посветена на 175 годишнината от рождението на Капитан Петко Войвода. В този текст се разглеждат събитията, които са свързани с последните 44 години от почти половин вековното робство на българския народ под османска власт и дейността на Капитан Петко Войвода за освобождението от това робство на българските земи в Източна и Западна Тракия и Родопите, както и на други народи на Балканския полуостров и съдбата на този наш национален герой след Освобождението ни. Едновременно с това се описват деянията на пътешествениците от европейските страни, написаното и картографираното от тях. Така благодарение на редица изследвания и пътеписи на тези пътешественици понятията „балкански“ и „български“ започват да стават синоними в етнографията на тази част от Европа и около и след средата на века правят прелом в представите за народностният й състав. Като значителна част от територията между Дунав и Егея, Черно море и македонските езера на картите им са обагрени с цвета на българите. Графичните изображения изготвени от учени, безпристрстани - без ангажимент с политически цели, както приведените доводи от историята, топонимията и от други области им, придадат тежест и силно въздействат. Но, те се сблъскват със замислите на някои от Великите сили и последните противодействат на това, с пускане в обращение на нови карти, но вече дезинформиращи и преследащи строго определени цели. Това се отразява на естествения ход на събитията и пречи на подобащото решаване на Българският въпрос. Това най-ярко се изразява в решенията на Берлинския конгрес от 13 април 1879 г., а и на няколко пъти след това при подобни поводи. За поробителите ни и заради, свързаното с англичани, французи, алимани и австрици и сътвореното от етнографите и картографите им, разделяне на обитаваната от българите територия, на пет части и даването на четири от тях на съседите й, историята е отредила позора и презрението на българите, от тогава и до сега, а за Капитан Петко Войвода народната обич, почит и незабравата.
Текстът е от раздела Критика на първия Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина 1889 г. и... more Текстът е от раздела Критика на първия Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина 1889 г. и се публикува по повод на 172 годишнината от рождението на Христо Ботев. В него Стоян Заимов ни представя биографията на Ботев, която е написал Захарий Стоянов. А защо го представям! Най-добре се запознайте, при първия удобен случай с "Притурка към глава I. Развеселяването на българската история. Ползата от отричането, че сме били под робство. Как да се справим със серсемите Вазов, Ботев и Захарий Стоянов." от "Български хроники" том 2 на Стоян Цанев, където четем : "Имаме ний две-три персони в нашата история, с които ще си имаме големи неприятности. Слава Богу, те отдавна са умрели и няма да окажат жива съпротива. Съпротивата обаче може да дойде от друга посока - откъмто народа.
Защото невежите даскали години наред тъпчеха главите на този прост народ с писанията на въпросните персони - повече от век ни внушаваха, че единият бил народен поет и патриарх на българската литература, другият бил национален герой и българският гений, третият бил не знам какъв си."
Текстът е раздел III "Основы политическихъ правъ болгарскихъ райевъ" на книгата на Феликс Каниц "... more Текстът е раздел III "Основы политическихъ правъ болгарскихъ райевъ" на книгата на Феликс Каниц "ДУНАЙСКАЯ БОЛГАРIЯ И БАЛКАНСКIЙ ПОЛУОСТРОВЪ Историческiя, Географическiя и Этнографиюескiя путевыя наблюденiя 1860- 1875" от 1876 г., в превод на руски от немското й издание "Donau-Bulgarien und der Balkan" от 1976 г.
Текстът, който следва по-долу, е от изданието на книгата на Феликс Ф. Каниц:„Дунайская БОЛГАРIЯ и... more Текстът, който следва по-долу, е от изданието на книгата на Феликс Ф. Каниц:„Дунайская БОЛГАРIЯ и БАЛКАНСКIЙ ПОЛУОСТРОВЪ Историческiя, Географическiя и Этнографическiя путевые наблюденiя 1860 – 1875.” Той се отнася само до раздел II. на първата книга на изданието на руски език, под името: „Этнографическiе очерки болгаръ“. Целта на представянето му е любознателният читател да се запознае с етнографските черти на българите, които според Феликс Каниц, са им помогнали да запазят своя народностен облик и православната си християнска вяра, след няколко вековното робство под османския гнет и в края на краищата са довели до Освобождението ни през 1878 г.
Резюме: В 1852 г. от Типографiи Императорской Акдемiи Наукъ, в САНКПЕТЕРБУРГѢ, излиза от печат кн... more Резюме: В 1852 г. от Типографiи Императорской Акдемiи Наукъ, в САНКПЕТЕРБУРГѢ, излиза от печат книгата на българина Спиридон Николаевич Палаузов, "ВѢКЪ БОЛГАРСКАГО ЦАРЯ СИМЕОНА". В тази си книга, той описва в два момента: царуването на Симеон и книжовният живот в края на IX-и и началото на X-и век. Описанието на книжовния живот представлява обобщение на съобщенията за българите в трудовете на руската и чешката славистика през първата половина на XIX-и век, в които се съобщава за делата на Св. Св. Кирил и Методи, техните ученици и следовници за създаването на нашата азбука, преводите и писането на православна християнска литератута, както и нейното разпространение в тогавашните съседни, на Първото ни царство, държави. В 1851 г. княз Михаил Андреевич Оболенски, известен русли държавен деятел и историограф издава "Летописец Переславля-Суздалский", а в 1870 г. най-крупнияят си труд "Нѣсколько слов о первоначальной русской лѣтописи", към който, впоследствие, спадат и допълненията, в издадената, след кончината му, от дъщеря му княгиня Анна Хилкова, през 1875 г., книга, "Изслѣдования и заметки княза М. А. Оболенскаго по русскимъ и славянскимъ древностямъ ( Приложенiя къ сочиненiю его: "ОПЕРВОНАЧАЛЬНОЙ РУССКОЙ ЛѢТОПИСИ". Москва, 1870 г. и др. статьи). В тези си книги княз Оболенски доказва, с единственият запазен екземпляр от 1214/1219 г. на "Летописец Переславля-Суздалский, че текстовете/книгите, донесени в Киевска Рус в Х-и век, са на старобългарски език и на брой 807, както това е представено от фотокопието на т.н. "оглавление", сиреч съдържание, на летописа от 540 листа, заемащо 25 страници от него. В последното на 5-ата страница на седмото поред място е записано, че: "Книга завета Божия Вехтаго, казваща за образи
По повод на 24 май, празникът на българската писменост и култура и на Светите братя Кирил и Метод... more По повод на 24 май, празникът на българската писменост и култура и на Светите братя Кирил и Методий, предоставям на вниманието на любезните читатели първият публикуван текст на "За буквите" от Черноризец Храбър. Публикацията е от 1852 г. в книгата "Вѣкъ болгарскаго царя Симеона" на първия професионален български историк Симеон Степанович Палаузов. Тя е от 1175 г. от Р.Х., по най-старото известно копие, което е съхранявано, непубликувано до тогава, под №145 в библиотеката на Московската Духовна Академия. Текстът е фототипно копие на текстът представен от Спиридон Палаузов на съхраняваното копие.
КНИГА ОТ ВРЕМЕТО НА ЗЛАТНИЯ НИ ВЕК В КИЕВСКА РУС, 2019
С няколкото копия(16 + 8) от два pdf текста на преписи от руски летописи, от началото на руската ... more С няколкото копия(16 + 8) от два pdf текста на преписи от руски летописи, от началото на руската история, представям на читатели ми от academia.edu/, как са изглеждали листите на тези книги с кирилските букви на старо-българския ни език. Като се отчете, че гръцкият език е станал познат в руските земи, чак 5 - 6 (пет, шест) века след Златния ни век, от текстовете се разбира, че те са преведени на стробългарски език от гръцки. Двата текста са с различна фабула. Първият е с православната християнска тематика, освен другото, описвайки деянията на пророк Илия, а вторият - с тематиката от омировите песни, тази за Язон, Еракъл и аргонавтите, златното руно.
Посвещавам на внуците си Веселин, Ивелин, Радост
Uploads
Papers by Veselin Trakiyski
Keywords: Odessos, Varna, Thracians, Bulgars, chalcolithic necropolis, Golden Age, books
Защото невежите даскали години наред тъпчеха главите на този прост народ с писанията на въпросните персони - повече от век ни внушаваха, че единият бил народен поет и патриарх на българската литература, другият бил национален герой и българският гений, третият бил не знам какъв си."
Keywords: Odessos, Varna, Thracians, Bulgars, chalcolithic necropolis, Golden Age, books
Защото невежите даскали години наред тъпчеха главите на този прост народ с писанията на въпросните персони - повече от век ни внушаваха, че единият бил народен поет и патриарх на българската литература, другият бил национален герой и българският гений, третият бил не знам какъв си."