Full text-GPanova

Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 ISSN 0204-823X Bulgarian Musicology ХLIV / 2021 / № 4 Българска академия на науките институт за изследване на изкуствата Bulgarian academy of sciences Institute of Art Studies Николай Градев Nikolay Gradev Стоян Ангелов Stoyan Angelov 125 години Петко Стайнов / 125 years Petko Staynov Модални аспекти на хармоническата функционалност в музиката на Петко Стайнов (върху примери от хоровото творчество на композитора) / Modal Aspects of the Harmonic Functionality in Petko Staynov’s Music (On Examples from the Composer’s Choral Work)..........................................................................3 За Петко Стайнов / On Petko Staynov..................................................27 Етномузикология и етнохореология / Ethnomusicology and Ethnochoreology Гергана Панова-Текат За флуидността преди пандемията. Gergana Panova-Tekath Нови размишления върху моделите на танцуване по български / Of Pre-pandemic Fluidity: New Ruminations on Dancing the Bulgarian way .......................................................34  Галина Денкова Поглед към Единайсетия национален събор Galina Denkova на българското народно творчество „Копривщица 2015“ / An overview of the Eleventh Edition of Koprivshtitsa’s 2015 National Festival of Folklore ...............................63 Музикална история / Musical History Росица Тодорова Основаването на първата в България Rositsa Todorova институция с музикално обучение / Founding the First Institution for Music Education in Bulgaria .........................85 Дебюти / Debuts Гергана Костадинова Българската музика на границата Gergana Kostadinova на новото хилядолетие – пътуване отвъд музикалните стилове / Bulgarian Music at the Turn of the New Millennium: Travelling Beyond Musical Styles .....................93 Рецензии / Reviews Наталия Рашкова Горица Найденова: „Иван Качулев, Natalia Rashkova музикалните инструменти и звуковата среда. Теренни материали и научно дело“/ Goritza Naydenova: „Ivan Kachulev, Musical Instruments and Soundscape: Field Material and Studies“ .........................................118 Ин мемориам / In Memoriam Горица Найденова Проф. д.изк. Анна Илиева / Goritza Naydenova Prof. DSc Anna Ilieva .........................................125 2 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... ЕТНОМуЗИКОлОГИя И ЕТНОХОРЕОлОГИя ETHNoMuSIcoLoGy AND ETHNocHoREoLoGy За флуидността преди пандемията. нови размишления върху моделите на танцуване по български Гергана Панова-Текат* резюме: Статията преразглежда ономастичната систематизация на танцуването по български и обявява появата на две нови парадигми – медиаторска и виртуална. Те дават възможност теоретичното макрониво на феномена (също като другите нива) да бъде проумяно в триади. Шестте модела на танцуване по български се идентифицират като про- и контра-култури с екологична ориентация, които използват, проверяват, развиват и облагородяват концепцията за българското като особеност. При това всеки един от тях е превод, с който български традиционен репертоар свързва „чужденеца“ отвън и вътре в танцуващия, осигурява континуитет между генерациите на една националност и прокарва мост между различни държави и политически системи, създавайки въображаеми диаспори. въведените нови термини касаят флуидността на феномена и съзидателната му функция. Териториализацията на субективността и стремежът към общност са представени не само като конкретни политически мисии, но и като отговор на философската идея за свободата като присъда. Бидейки един вид „трето място“, танцуването по български изгражда модерни работилници за идентичност и хетеротопи за акултурация. Така в интер- и транскултурна комуникация то обособява разнородни флуидни малцинства, а в интракултурно общу* дфн гергана Панова-текат – Институт за съвременен танц към Университета за изкуства „Фолкванг“, гр. Есен, Германия; email: gergana.panova@folkwang-uni.de 34 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 ване то етаблира танцови екопространства. Силата на невербалната комуникация, автентичната гъвкавост на феномена и особеностите на паметта ще бъдат разгледани в следваща статия чрез описание и анализ на виртуалния модел по време на пандемия. ключови думи: български народни танци, трето пространство, акултурация, въображаема диаспора, сакрална екология, трансформирана свобода Обществото на свободното време отдавна пренесе танцуването на български традиционни танци под звуците на фолклорна или аранжирана музика в дигиталната ера. в началото това не засегна дуализма на реална и виртуална среда, физическа активност и пасивност, факт и артефакт. Независимо че образованието и техническите възможности отличават танцуващите по български в съвременен градски контекст от създателите и носителите на така наречения изворен танцов фолклор, характерът на феномена като колективно креативно и емоционално действие в реално социално пространство остана дълги години непокътнат. Тези същностни маркери не се промениха при популяризацията на танцуването по български извън страната, както и при смяната на политически епохи и стремглавото напредване на новите медии. Един от първите признаци на новата фаза на „третата индустриална революция“ [rifkin, 2011] бе обаче засилването на рефлексивното отношение на изпълнителите към танцуването им по български. Разговорът за собствените чувства, спомени и мотиви подчерта свободата на модерния гражданин да избира българския танц като хоби или професия, способства за вербализирането на танцовото действие, разпозна културни митове и социални динамики, превърна време и пространство в символични категории. Разбира се, осъзнаването на артикулационни форми като национален невербален език и стил задълбочи дебатите за ролята на етничността днес. Образът на танцуването по български като интерактивно превъплъщение на „глокалност“ в смисъла на Робертсън [robertson, 1998] постепенно доби яснота и потърси предимствата в технологичния прогрес. Още с появата си в периода на Студената война моделите на феномена, които доскоро наричах „американски“ и Използвам немския термин Freizeitgesellschaft като „общество на по-малко свързани с работата ценности“ [Krup, 1984, p. 12], но без ангажимент към конкретна теория на бъдещето. Обектът на изследването ми се вписва добре и в социологическата дискусия на Erlebnisgesellschaft (общество на преживяването, приключението, опита), комбинирайки тезите за индивидуализация и подвижни стойностни системи (вж. [günther, 2006; rössel, 2003]).  35 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... „съветски“2, бяха заявили „нови причини за преместване на музиката през граници, както лични, така и политически“ [fosler-lussier, 2020, p. 151 – 152] и подкрепили визията на Маклуън за дезападнизиране на „глобалното село“ [mcluhan, 1994 (1964), р. 92 – 93]. Eнтусиасти в САЩ, Израел и Япония бяха започнали да дигитализират танцови архивни единици от миналото на България преди българските държавни институции и през XXI век се радваме на кооперативни проекти3. високата обща оценка на знанието на местните хора и на спомените им от селската култура става все по-очевидна и привежда развитието на феномена в хармония с новите идеи за „сакрална екология“ [Berkes, 2012]4. в намерението да се върнат ценните материали на общностите на създателите и наследниците им, както и да бъдат направени достояние на нови заинтересувани общности по света, прозира според мен новаторското съзнание за „музикални екосистеми като инструменти за устойчиво бъдеще“ [schippers, 2015]5. Прагматично отношение към микроелектронния напредък заяви и „емигрантският модел“ на феномена, защото именно от youTube много членове на младата българска диаспора научиха или си припомниха традиционни хорà и танцови фигури, за да създадат преди близо двадесет години една нова парадигма на танцуване по български6. Първи инструменти и сигнали за прилагането на асинхронно танцуване, за преплитането на перспективи и свързването на парадигмите на феномена ни поднесоха видеозаписите на фолклорни вж. напр. [Panova-Tekath, 2020а]. Такава е например частната инициатива на Larry Weiner от Силвър Спринг, САЩ, да предостави своите сбирки за архив на АМТИИ „Проф. Асен диамандиев“, гр. Пловдив, и да работи за дигитализирането му. 4 Бъркес предложи през 1999 сакралната екология като подтема на културната екология, подчертавайки мъдростта на традиционния начин на живот в Северна Канада за развиването на по-приемливо културно отношение на съвременните граждани към околната среда. 5 С този актуален въпрос днес се занимава приложната етномузикология и вече съществуват успешни интернационални проекти като Sustainable future for music cultures: Toward an ecology of musical diversity (Стабилно бъдеще за музикалните култури: Към екология на музикалното разнообразие) – вж. [www.soundfutures.org]. 6 Тук, както в повечето ми публикации, използвам термина „танцуване по български“ за танцуването на фолклорни хора и традиционни хореографии от България в градска среда. Повторението на философското ми обяснение на тази смислова конструкция и подновяването на дискусията върху нея във връзка с термините „български народни танци“ и „българска народна хореография“ биха отнели твърде много място в настоящата статия. все пак се надявам, че изразът „танцуване по български“ сам по себе си ще предизвика размисли и насочи вниманието ни към въпроси на политиката на идентичността. 2 3 36 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 хора, разпространявани като „самоучители“. Те бяха продуцирани в рамките на двата модела, които познаваме от българските градове преди и след 1989 година7, запалиха формирането на танцови групи далече от родината и все още им дават репертоарни идеи. И все пак до избухването на пандемията на COvID-19 компютърът не можеше да играе централна роля в едно изкуство, което създава действителност с помощта на човешкото тяло, залагайки на ситуативна групова динамика, огледални неврони и „ток, преминаващ през хванатите ръце на танцуващите в кръг хора“ [dJ Божидар, 2012]. в него перманентността на споделеното колективно изживяване води до преоткриване на традиция и култура и до стабилизиране в „истинско семейство“ [fritz, 2018]. През последната година обаче танцуването по български започна да търси нови решения, които ме карат да се замисля за дефиниране на „виртуален модел“ на феномена. Той е още във фазата на креативна абдукция. възможно е хипотезата ми за съществуването на дигитална и на екологична парадигма на танцуването по български да прозвучат сега като спекулация, тъй като са далече от кохерентността на една теория. Заедно с експериментите ми с български танци в рамките на бежанската криза в Германия след 2015 година, виртуалният дискурс ми помогна да преразгледам и преосмисля своите стари класификации и дефиниции. Заради ограниченията на обема на тази статия ще спомена само някои нови понятия, които представят градското танцуване по български като много ефективно – гъвкаво и в същото време устойчиво – явление. вярвам, че то въздейства на „ретериториализираната субективност“ [Buchanan, 2015, p. 2] и по много интересен начин я комбинира със съвремения партиципативен и перформативен космополитизъм. Засилената рефлексивност8 на изпълнителите и включването на феномена в дигиталния стил на живот облекчават работата по изследването му. тематичната необятност и нейният парадокс Както повечето феномени на танцуване, така и моят обект на интерес лесно се изплъзва от научно фиксиране. Перманентното наблюдение и периодично провежданите анкети и интервюта са неизменни методи на работата ми, но редом с тях често приемам танцуващи като ко-изследователи и прилагам участваща рефлекв старата ми класификация това бяха „съветският“ и „демократичнияткапиталистически“ модел – вж. напр. [Panova-Tekath, 2018, 2020а]. 8 Повече за ролята на рефлексивността в контекста на първото и второто битие на танцовия фолклор вж. в [nahachewsky, 2001]. 7 37 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... сия9. Отричането от абсолютизъм в оценката на комуникацията посредством танц според мен е задължително. Приспособяването на социалния конструктивизъм към емпирията и към изискванията на новите теории на перформативността ме сближиха с интердисциплинарната група от колеги, които развиват новаторски подхода на „комуникативен конструктивизъм“ [Keller, Knoblauch, reichertz, 2013]. От философска гледна точка класификацията ми на феномена на танцуване по български все още има три нива, обективирани от няколко централни теоретични образа: 1) семантична звезда на танцуващия човек, 2) мотивни комплекси в образуващите се общности и 3) модели в геополитическото пространство и в историческото време. възможни са различни препратки и обяснения на тези нива като „aз“ – „ти“ – „то“, израз – апел – представление, идентичност – интеракция – принцип, индивидуална пространственост – социалност – историчност, първичност – вторичност – третичност и др. През последните години централен и много любопитен за мен факт е, че феноменът успява да обедини и примири обичайните същностни триалектики, изграждайки „трето простанство“ в духа на Соджа [soja, 1996]. Там изброените теоретични матрици и фигури се съчетават и допълват, създавайки възможност за третиране на редица теми и въпроси. Те могат да засягат директно феномена на танцуване на български традиционни танци или да го използват като оптическа леща. Така анализираме танцов репертоар и стил, систематизираме съвременния български танц, сравняваме танцовите формации в България и чужбина, създаваме типологии на българските фестивали… Същевременно разграничаваме традиции, описваме социални роли и малцинства, анализираме концепцията за национална музикално-танцова идентичност, предричаме успешна или неуспешна адаптация, комуникация и интеграция... Благодарение на широкото разпространение на танцуването по български по света, можем да сравним и прогнозираме обществено развитие, да обясним подсъзнателни протестни движения, да дефинираме глобално, локално и пр. в крайна сметка феноменът ни помага и да говорим генерално за човека, автентичността, паметта, културата, цивилизацията… Списъкът от въпроси, които могат да се разискват на базата на различните прояви на съвременно градско танцуване на български танци, изглежда невероятно голям и Наричам „участваща рефлексия“ подхода на изследовател, който е бил приет и участва във феномена още преди появата на научния му интерес към същия феномен. Позицията е екзистенциална и тематизира открития от балкански антрополози „синдром на двойно инсайдерство“ [mihailescu et. al., 2005, p. 13 – 14]. 9 38 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 сериозен спрямо факта, че обектът е телесно опосредстван в „тук“ и „сега“. Но навярно именно спонтанността на танца и индивидуалността на инструмента му правят темите, които го касаят, така многочислени и разнообразни. Феноменът демонстрира парадоксалната любов между безкрайността на интерпретацията и ограниченията на материалното тяло, което е обвързано с едно място и един момент. Хелмут Плеснер би нарекъл това „затвор“ и би коментирал разликата между тяло и телос [Plessner, 1928, S. 8]. Според мен обаче с танц се опитваме да докажем по-рядко лимитирането, отколкото свободата и продуктивността на връзката между природа и култура, и е безспорно, че той се ражда и живее от потенциалите на взаимоотношението тяло-дух. в рамките на тази моделираща амбивалентност „процесите на пре-въплъщение“ [Klein, 2012, S. 70] достигат максималната си плътност0. важно за комуникацията посредством танц е, че формоопределящите бариери на физическото тяло и обвързаността на смисъла с конкретна култура са омекотени и уравновесени чрез неимоверно голяма достъпност, защото „всеки човек е танцьор“ [laban, 1920, S. 181]. Така феноменът на танцуване по български е в състояние да събере в едно детска наивност и съзнателност, „субективност и обективност, абстрактно и конкретно, реално и въображаемо, (…), ум и тяло, (…), ежедневие и безкрайна история“ [soja, 1996, p. 57], изграждайки в различни държави „извънредни и ефективни“ хетеротопии в духа на Мишел Фуко [foucault, 1967, p. 39]. Популярността на феномена, който разглеждаме, свидетелства за приспособимостта му и тя често преодолява или манифестира парадокси. в този смисъл е забележително как танцуването по български помага да се адаптираме през последната година и към корона-кризата, която по описанието на Иван Кръстев е едновременно агент и враг на глобализацията, поддръжник и унищожител на националните граници и прочее [Krastev, 2020, S. 72 – 80]. Обобщавайки споменатата преди това квази безкрайна редица от въпроси, можем да подредим тематични полета като „български танц“, „България“, „света“, „човек-общество“. Те предразполагат различни посоки и форми на умозаключение и създават условия за нови термини. Моите предложения се базират на мнението ми за комуникацията като себесъздаване на обществото и човека и са породени от търсенията ми на нейната невербална интеркултурна сила. Това е изведено в [Panova-Tekath, 2010]. Това убеждение стана емблематично за модерния танц в началото на XX век, свърза философията му с идеите на Ницше от „Така каза Заратустра“ и до ден днешен насочва вниманието си към „всеки и никого“ [ницше, 1919]. 0  39 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... танцуването по български като превод Разговорът за танцуването по български звучи неизчерпаемо и актуално, защото феноменът вече има богата вариантност и история, притежава многопластовост, твори алтернативна действителност и успява да хармонизира емоционално и мисловно ниво у стотици хора по света посредством (така необходимото днес) физическо действие. виждаме българския фолклорен танц като обект на превод най-малко в шест модела, които са формирани в реална или виртуална среда от българи или чужденци и са повлияни от основните политически промени на XX и XXI век. Разбирам „превод“ през призмата на феноменологията и теорията на познанието. От тази гледна точка всеки танцуващ превежда. Шестте модела са типологизации, които не само пренасят смисъл през географските хоризонтални и времевите вертикални граници2, но и създават нови значения и парадигми. По този начин български традиционен репертоар и танцов стил свързват както генерациите на една националност, така и хора от различни държави, давайки при това възможност на всеки да намери себе си. Графика 1 Хоризонтални и вертикални са дименсиите за място и време и в кинетограмите по Лабан. 2 40 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 Прояви на феномена Имената, които бях дала на дефинираните от мен модели на градско танцуване по български, не представяха хомогенна ономастична директория3. Те отразяваха само първото или най-силно впечатление, с което съответният модел се беше обособил в моите очи или в представите на мои събеседници и участници във феномена, които приемах за коизследователи. Така формообразуващото външнополитическо влияние беше причина за името на „съветския модел“. Известен паралелизъм и изходната географска точка на разпространение детерминираха „американския модел“. Новият строй в България определи „демократичнокапиталистическия модел“, а действащите лица – „емигрантския модел“. Името на „онлайн модела“ насочваше към специфичната форма на комуникация в него. Абстрахираната посредническа функция на българските кръгови танци и ефективността им в необичайната среда на различни транскултурни проекти набелязаха през последните няколко години „медиаторския интегративен модел“. днес избирам логически по-стройна лексика за систематиката на съвременните варианти на танцуване по български, като предлагам да се фокусираме върху социалната роля и комуникативната форма на всеки модел на феномена. Те не само поясняват различията в съответния му контекст, репертоар и организация, но и обясняват системните измествания при така наречените от Ове Ронстрьом „правещи“, „знаещи“ и „занимаващи се маркетинг на“ [ronström, 2014] българското народнотанцово изкуство. Според мен по този начин можем да създадем типология, която надхвърля българския пример. С цел нагледност, бързо запознаване и сравнение на изследваните от мен модели ги представям тук в таблица. Разбирам новите имена като работни, защото им предстои обмисляне на английски и немски език и етнохореоложка дискусия (Таблица 1). съзидателно противодействие и флуидност всеки един от моделите на танцуване по български заслужава отделна статия или дори монография. Забележително според мен е как феноменът реагира на наложили се вече културни форми, търсейки нова изразност чрез актуална и автентична артикулация в смисъла на културната философия на Освалд Швемер [schwemmer, 2005]. По този начин танцуването по български се проявява едновременно като про- и контра-култура спрямо обкръжаващия го свят и света, който го е създал. Таблица 2 илюстрира формообразуващите процеси и специфичните социални и индивидуални аспекти в различните парадигми. 3 вж. напр. [Панова-текат, 2017]. 4 ВЕН ЧУЖДЕСТРАНЕН МОДЕЛ (американски, развлекателен) Репертоар СССР Обработки и хореографии, Държавна осмислени и политика на развивани като културно професионалинженерство но сценично до 1989 изкуство / селекция на Нови материала, национални работа върху движения в етногр. стил, света национален имидж и сценична убедителност / тематичност САЩ, Корени в САЩ/Канада Фолклорни Канада, периода на - движение за селски танци Западна Студената развлекателни (най-вече в Европа, Война на народни кръг и редица, Азия, запад от танци и с подчертана Австра„Желязната университетс музикална лия завеса“ ка политика уникалност) за физическо Редки Осъзнаване на възпитание; Аранжименти участия в темпото на от български Коприв- урбанизация и турнета на източници щица модернизабългарски (често смятани ция, хипиансамбли; за изворни или движения… „автентични“) / Център за 1960 приятелство и Леки 1963 връзки с хореографии / 1989 чужбина, разработки за София сцена Събори в БГ 1 Форма на организация / място на изява Професионални, полупрофесионални и самодейни танцови групи и ансамбли / Репетиционни зали -> сцени в България и чужбина Индивидуални участници в семинари; любителски групи за интернационални, балкански или български (рядко) танци, срещащи се седмично или месечно; много малко сценични групи; големи регионални организации / образователни къщи, университети и частни реп. зали, спец. лагери, пътувания до БГ, рядко сцена йерархия, подбор Преподават ели / Хореографи Български професионалисти с висока квалификация и строга дисциплина безплатно участие, щедри държавни субсидии Малка подкрепа в началото от съветски специалисти Чужденци (първоначално млади хора и студенти в Северна Америка), Местни ентусиасти, събиращи дългогодишен практически опит; гостуващи български специалисти (най-вече от модел 1); опити за учене от фолклорни групи в български села. Индивидуал ни авторитети; труден контрол на репертоар и методика Танцуващ и Българи (само млади и деца) свободен достъп за всеки желаещ; лично заплащане за обучение, костюми, пътувания и пр. Образовате лни нституции ДХУ (днес НУТИ), хореографск и паралелки, АМТИИ, ЮЗУ, НБУ, ВСУ и мн. др. Школа в гр. Пловдив; „Тренинг за учители по народни танци“, признат от Мин. на културата в Холандия; Свободноизбираеми спец. курсове на различни федерации, университети, педагогически организации и сдружения в много държави Таблица 1. Модели – напречен разрез 2. КОМУНИКАТИ- Влияние от: Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... 42 КонтекстуГеограф- ални факти / ско важни място години 1. РЕПРЕЗЕНТАТИ- България Корени в ВЕН СЦЕНИЧЕН социализма МОДЕЛ турнета в (съветски) чужбина Тенденции за възраждане на фолклора в Европа / 1951 1989 Име на модела (старо име) 3. ПАРТИЦИПАТИ- България ВЕН ДЕМОКРАТИЧЕН МОДЕЛ (демократиченкапиталистически) Демократични промени след 1989 Капитализъм / пазарна икономика Приемане на България в Европейския Съюз през 2007 Модели 1, 2 и 3; криза на идентичността; западни и източни модни тенденции; маркетинг стратегии; фитнес бум Кръгови традиционни танци: - издирени от селски събори и архиви; - обработки и извадки от репертоара на Модел 1; - нови модерни интерпретации на ромска и попфолк музика Българи на всякаква възраст Групи за български танци към български културни центрове и неделни училища / социални и перформативни мероприятия: културни празници и фестивали извън България (български, интерн. и на други диаспори) Български емигранти от всички възрасти (най-вече нова диаспора) Еклектика, модни тенденции 4. ДИАСПОРЕН ИНТЕГРАТИВЕН МОДЕЛ (емигрантски) Чужбина Срещи с танцува щи българи в други чужди държави, рядко в България (фестивал на българите от чужбина в Стара Загора) Капиталистически контекст; държавни политики на мултикултура -лизъм и интеграция; липсващи или слаби православни български църкви или културни центрове на старата българска емиграция / 1989 2007 Модели 1, 2, 3 Кръгови и 6; фолклорни танци и хореографии организации и (взаимстване инициативи от модели 1, 3 на други и 6) имигранти; специални субсидии от България; грантове от съответната държавадомакин 43 2 свободен достъп за всеки; такси за участие; нови структурни йерархии Хора с професионален опит и образование от модел 1, както и Институциите на Модел 1; културен мениджмънт частни курсове и нови ентуси- лагери за асти. инструктори Репертоарът, на съответметодиката ните големи и пр. са лич- клубове; на отговорчастни изпиност; ти и „сертиопити за фикати“ за контрол и брой наукоординация чени танци чрез журита на надигравания Гости или Няма емигранти с (разчита се опит от на стар опит модели 1 и от България 3; и на ентусиасти – интернет) емигранти, които се самообразоват чрез модел 6. Слаба йерархия, „сверяване на часовниците“ на определени български фестивали в чужбина (напр. в Чикаго) Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 Любителски клубове и групи за български танци, разделени по възраст, нива и филиали / Частно наети зали -> хоротеки, фестивали, надигравания, сватби и др. РЕН МЕДИАТОРСКИ МОДЕЛ (посреднически) * в начален стадий! 6. ОБОБЩАВАЩ ВИРТУАЛЕН МОДЕЛ (онлайн модел) Чужбина – държави, приемащи бежанци и емигранти Глобализация Политика на Ангела бежански Меркел и др. кризи в в ЕО; Европа и нови Северна социалноАмерика; политически държавни и концепции за частни интеграция и организации и инклузия; инициативи транскултурна гостоприни идеи; емство + зас- държавни илена дясносубсидии; радикална усещане за сцена; заплаха… несигурност / 2015 Интернет Дигитална Огромен ера; потенциал за глобализация; информация и индивидуакомуникация; лизъм… принудителна или COVID-19 доброволна пандемия в изолация в цял свят период на / пандемия; 2020 липса на цензуриране; възможност за анонимност или фалшива идентичност; максимална свобода Партиципативен репертоар от предимно кръгови танци на заразяваща и/или напомняща ориенталски връзки музика Курсове и групи към държавни центрове за интеграция, благотворителни организации, бежански лагери, езикови училища / спец. центрове; интернациона лни културни срещи и празници Чужденци в съответните държави (но не българи: найчесто бежанци и хора без уреден статус); безплатно (благодарение на държ. субсидии и дарения) Хора с опит от други модели А. Преподаване на форми без залавяне за ръце – съответна адаптация на репертоара от модели 2 и 3 за танцуване „по саме“ вкъщи Индивидуално или специално договорено групово участие / уебинари, онлайн курсове и фестивали индивидуално танцуване пред екран и камера Българи и чужденци – свободен достъп за всеки, който притежава електронно устройство; безплатно участие с доброволно дарение; мероприятията на модел 3 – понякога с такса за записване Всеки, който желае – специалисти и лаици (участващи и в моделите 1, 2, 3 и 4) Б. Публикуване на филми от всички модели, включително архивни записи от селски фолклор 3 Креативни щафетни мероприятия (напр. Пускам пускам кърпичка“) * стадият на развитие още не позволява обобщения Държавни и частни курсове и квалификации за медиаторска и интеграционна работа Засега няма, но IT, онлайндизайн, кинематография и др. подобни образования, Опити за както и контрол и достъп до координация архиви и чрез реактехническа ции и инкомпетентформация в ност са интернетценно форуми предимство Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... 44 5. ТРАНСКУЛТУ- ЧУЖДЕСТРАНЕН КОМУНИКАТИВЕН ПАРТИЦИПАТИВЕН ДЕМОКРАТИЧЕН ТРАНСКУЛТУРЕН МЕДИАТОРСКИ ОБОБЩАВАЩ ВИРТУАЛЕН Индивидуално значение Креативно (професионално) развитие, сценични изяви, национално самосъзнание и самочувствие/ патриотизъм, „семейство“ До 1989: добро заплащане и пътувания зад граница; социален имидж, политически „оазис“ Забавление, предизвикателство, завръщане към природосъобразен живот, обучение, рефлексивност, разширяване на хоризонта / комуникация, полит. позиция, семейство, „село“ Забавление, фитнес, социално общуване, обучение, семейство, идентичност / национално самочувствие/ патриотизъм; Политика на гостоприемство – експериментален принос към интеграцията и/или инклузията на бежанци и др. чужденци; неутрална интер- и транскултурна комуникация, глока-лизъм, „сакрална екология“ „Сверяване“, огромен поток от информация, междунар. комуникация, развиване и свързване на моделите на феномена, уголемяване на мероприятията, ново „трето пространство“ Невербална комуникация и забавление; адаптация към културата на домакините, социална интеграция и инклузия – нови връзки и приятелства; взаимопомощ, сигурност, ориентация; чувство за спасение и приобщаване; patchwork-семейство Висока информираност; преодоляване на изолацията; активна комуникация от нов тип; възможност за анонимност и участие във феномена по всяко време; „аloneliness”, но и нови огромни общности; глобализъм източник на доходи за ръководители, преподаватели, организатори и мениджъри Самоидентификация чрез търсене на корените, намиране на семейна общност в чужбина, празници, взаимопомощ, символична закрила, самочувствие, интеграция, интер- и транскултурна компетентност; бинарна идентичност Други промени Нов сценичен жанр и национален канон; нови образователни институции и департаменти… (-) Загуба на субсидии след 1989 Внимание, подкрепа и симпатии към България и българите (-) Остаряване на участниците и намаляване на интереса след 1989 Нови форми на социален живот в България; възраждане на интереса към фолклора; Национална самоидентификация, обединение, облик в Европа (-) комерсиализация на феномена, (-) прояви на национализъм Българска диаспора (по-силна и витална от когато и да било); Подобряване на информацията за България и българския национален имидж (-) прояви на национализъм Български принос към експерименталните интегративни стратегии и политиката на плурализъм; (-) заплаха от асимилация и заличаване на етнически контури Нови участници, международна общност, (-) рромяна на спецификата на танцуване, (-) нов тип подбор и цензуриране 45 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 ДИАСПОРЕН ИНТЕГРАТИВЕН Политическа / социална роля Репрезентативна навън, обединяваща и сплотяваща навътре; културно инженерство – национална музикално-танцова идентичност и култура, визитна картичка на България Интеркултурна комуникация, нови перспективи и информираност; протест срещу десни политически движения; космополитизъм, въобр. диаспора Демократично либерална позиция, срещу маргинализирането на България в Европа, екзистенциален етноцентризъм – възраждане и утвърждаване на национ. музикално-танцова идентичност, интракултурна комуникация, социална интеграция; Културен мениджмънт Стратегии за интеркултурна комуникация, адаптация и интеграция принос към мултикултурализма; екзистенциален етноцентризъм; авангардно знание за хибридността Таблица 2. Функционалности на феномена Модел РЕПРЕЗЕНТАТИВЕН СЦЕНИЧЕН Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... Ще спомена накратко някои тематични и терминологични възможности за вписването на различните модели на танцуването по български в съвременните интердисциплинарни изследвания. Мисля, че ако приемем свободата на модерния човек като присъда в духа на Сартр [sartre, 1965], то феноменът представя един от опитите на човека да намери своите контури и подслон в „българското“. Разбира се, този процес на ориентиране и териториализиране на субективността може да преплете различни интереси. в крайна сметка благодарение на гъвкавостта си по отношение на многообразни контексти феноменът не отнема свободата – както вече съм писала, а само дезориентацията и несигурността на човека4. Подарявайки за първи път или отново положителен знак на свободата, имиджът му в съзнанието на изпълнителите (или на така наречените „правещи“ и превъплъщаващи танца) е една подобрена, трансформирана свобода. Спецификите на моделите не само описват танцуването по български като култура, но и насочват вниманието ни към „властта на комуникацията“ [reichertz, 2010] да създава, проверява и налага идентичности. Нека в този смисъл разгледаме някои особености на модификациите на феномена. Репрезентативният сценичен модел разкрива най-добре неминуемата връзка традиционен танц-политика и в него за първи път проличава ролята не само на активното танцуване и „правенето“ на изкуство, но и на знанието за него и на пазарите му в най-широк смисъл. Особено е, че именно в рамките на този модел хореографските обработки на танцов фолклор и свързаната с тях образователна система и ансамблова структура наложиха „българските народни танци“ като жанр, създадоха национален канон в сценичното танцово изкуство на България, нарисуваха и внедриха българската музикално-танцова идентичност15. Широки селски маси вече не съществуват, за да бъдат обединени с пролетариата и превеждани, представяни и прославяни от избрани „артисти-балетисти“16 или от красиви и възторжени юноши и деца. Промените през 1989 година прекъснаха авторитарното конструиране на кулвж. напр. [Панова-текат, 2015]. За организацията вж. [дикова, масларски, 1958; дженев, 1980; абрашев, 1986; Panova, 2002; иванова-найберг, 2011; Василев, 2012 и др.], за значимите хореографи [Войнова, 1981; Петров, 2012, 2015; Парламов,1992; Велемирова, 2016; Panova-Tekath, 2020b и др.], за концепцията на модела [кацарова-кукудова, 1955; Живков, 1981; илиева, 1987; Ботушаров, 1996; shay, 2002; Пейчева, 2008, с. 372 – 423; Panova-Tekath, 1992, 2011, с. 164 – 332, 2018; найденова, 2019 и др.]. 16 Такова беше определението за длъжност в трудовите договори на танцуващите в професионални ансамбли. 4 15 46 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 турно наследство, активната вътрешно- и външно-политическа мисия на танцуването по български и директната връзка на феномена с управлението на страната. в същото време изградената роля на репрезентатор на културна идентичност и перфекционираната перформативна форма помогнаха на първия български модел да надживее социалистическото си минало. въпреки че е сценичен (или именно заради това), в България този модел сякаш никога не е претендирал за обективизираната музейна автентичност на танците, които пресъздава за публиката, и нерядко влиза в конфликти със „знаещите“17 изследователи и документатори. За сметка на това обаче, той винаги е държал да завладява и убеждава със субективна индивидуална и групова автентичност, на която ще се спрем тук покъсно и в следващата ми статия. Така моделът изгради свое знание и все още се самоопределя като стожер, пътеводител и дори възродител и спасител на българщината. С модерен собствен мениджмънт и без щедри субсидии и директиви „отгоре“ сценичните професионални и аматьорски танцови групи продължават да се борят за емблематичност, реализирайки многопосочни експерименти и относително свободно национално-културно инженерство8. Откриваме в него както континуитет, така и флуидност, както стар, така и нов тип маркетинг на националната различимост. Заедно с големи частни формации ансамблите за народни песни и танци все още се „занимават с трансфер на значимото наследено музикалнофолклорно минало в настоящето, като наблягат на неговата ориентираща сила за проектиране на бъдещето“ [Пейчева, 2008, с. 423]. в лиминалното пространство на спектаклите им наблюдаваме разнообразни идеи за „предетирминирането на националния „фолклор““ и „ретериториализацията на българската субективност“ [Buchanan, 2015, p. 18, 1]. При това констатирамe носталгия и запазен в професионалните танцови среди позитивен имидж на „златни години“ на жанра до 1989. Не можем да разчитаме на обективна критичност, докато се позоваваме на „биографичен подход“ [rosenthal, 1993] в работата си, но е ценно именно днес да прозрем механизмите на политическия псевдо-оазис, в който живееха хореографи и танцьоИзползвам кавички само за да припомня класификацията на Ронстрьом при разграничаването на „знаещи“ (knowers), „правещи“ (doers) и „занимаваши се с маркетинг“ (marketers) в областта на музикалната традиция [ronström, 2014]. Споменатите конфликти касаят винаги автентичността: в тоталитарното минало „знаещите“ дискутираха мярката в преработките на фолклора, а днес във виртуалното пространство трите групи се смесват и всички дебатират същността на българското. 8 вж. повече в [Панова, 1994, Panova-Tekath, 2018]. 17 47 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... ри, невербалните им стратегии на обратна манипулация19, суетата в меката власт20, галантното използване на Желязната завеса, амбивалентните про- и контра-послания, мощта на вдъхновението2… Този опит не само разреши на българските ансамбли и танцови състави да надминат по мащаб всички държави в Източния блок и да прокарат трайни мостове за България в света. Според мен той подпомага и днес концепцията на феномена за алтернативни надпартийни пространства и нови пазари. Специалните потенциали на танцуването по български като невербална интра-, интер- и транскултурна комуникация можем да разпознаем във всички модели. Първият, който прие рефлексивната и поливалентна комуникативност като отличителен белег и обвърза феномена с модерното мултикултурно общество, беше вариантът, създаден в САЩ паралелно със Съветския модел (и до голяма степен инспириран от него). Чуждестанният модел е на пръв поглед невербално опознаване на чужда култура и съответно – интеркултурна комуникация. Зад танцуването по български от чужденци обаче често се крие и критична комуникация с политиките на родните държави, и комуникация, водеща до изграждане на собствена нова идентичност. Чрез теренни проучвания в края на ХХ век намерих в чужбина три универсални мотивни комплекса, които могат да бъдат конотирани до днес и сред българските граждани22. Мотивните комплекси показват, че след фазата на емоциите и физическите предизвикателства във феномена изкристализират активното социално общуване и осъзнаването на смисъл. Така танцуването по български изявява, балансира и одухотворява индивида; възражда, взема про- и контра-решения относно стари културни форми, трансформира ги. Отричането няма при това разрушителен, а съзидателен, градивен характер, който се запазва независимо от промените на ситуативния контекст. Този факт лесно идентифицираме при танцуващите по български на Запад, които модифицират протеста срещу „Червения страх“23 в протест срещу ксенофоЗа двустранната манипулация между личности и институции вж. [найденова, 2019, с. 44]. 20 За меката власт в областта на музиката вж [Пейчева, 2019; стателова, 2019; димов, 2019]. 2 Обяснения на всички тези понятия в [Panova-Tekath, 2018, 2020a]. 22 Тук можем да ги опростим и обясним като телесно-емоционален, социално-комуникативен и сакрално-философски подход към българския танцов фолклор. Те не само водят до преоткриване и изграждане на имиджа на българското, но и до развиване на собствената идентичност на танцуващия. 23 Термин, въведен в САЩ с политиката на сенатора Маккарти. 19 48 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 бията и актуализират идеите на хипи движението чрез екологично съзнание в дигиталната ера. Разпространението на феномена в различни държави и епохи демонстрира потенциала му да обслужва разнообразни идеологеми – те могат да дефинират и отстояват малцинства и мнозинства, както и да бъдат адресирани към шансовете на човека за по-добро общуване с природата и за устойчиво бъдеще. По своеобразен начин народните танци днес не само тематизират и пазят българското , но го и противопоставят и проверяват като особеност и така постепенно го облагородяват. в мои интервюта десетки българи, които емигрираха след 1989 година и танцуват днес в чужбина, заявяват, че „най-важно“ за тях е „изграждането на една мини България – такава, каквато искаме да бъде“ [драгиев, 2021]. в много от моделите да бъдеш различен, друг и чужд („другостта“) е не само качество, но и цел на културния процес, не само причина, но и стратегия за интеграция. Естествено това е водеща тема в „другата България“ на танцуващата диаспора. Топографията на различното обаче добива флуидност, която носи динамика и многопластови пространствени понятия и в други модели на феномена. Любен Ботушаров беше обяснил веднъж интереса на западноевропейците към българските танци (и липсата на обратен такъв) с механизма на етногенезата, при което нарече западноевропейците „носители на цивилизацията в контекста на европейската интеграция“, които съответно са и избиращите репертоара на „териториалната общност“. Танцуването по български е в този план един от новите ѝ „надрегионални обичаи“ [Botuscharov, 2000, S. 8]. в подобен смисъл оприличавах представителите на западния свят с „глобалните“, а българите с „локалните“ хора по Зигмунт Бауман [Bauman, 1998]. Факт е, че днес и българите са мобилни и свободни да избират, но все още в мои анкети български имигранти пишат за „тукашните първо качество европейски хора“ и определят танцуващите си сънародници с българското знаме като „туземци пред мореплаватели“ [с.д., 2021]. Непременно и за сетен път трябва да подчертаем, че танцуващите по български чужденци не се идентифицират като main stream в своите доминантни култури, а дефинират собствени „балкански села“24. „Въображаема диаспора“ е моето ново понятие за общностите, които включиха феномена в глобалния дискурс още в средата на ХХ век. Избрах този термин, вдъхновена от теорията на Бенедикт Андерсън [anderson, 1983] и от откритието, че във всички модели За балканските села в Северна Америка много изчерпателно пише [laušević, 2008]. 24 49 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... танцуващите по български представляват флуидни малцинства25. Някои, например в модела на демократична България, могат да бъдат проумени като такива едва в гео-политическия макроконтекст и рамките на големи политически общности, срещу чиито асимилаторски или маргинализиращи тенденции те протестират чрез групово партиципативно или презентативно танцуване26. Не само фактическата българска диаспора, но и националното болшинство в България аргументира чрез съзнание за малцинство екзистенциалния си етноцентризъм. впечатляващо е, че именно противодействието на различното с различно помага на интеграцията на България в Европа и на българските имигранти в страните домакини. Маргиналността на танцуващите по български американци, западноевропейци, австралийци, японци е още по-очевиден въпрос на собствено решение, но само на пръв поглед означава отделяне. Тя им носи мощта на поливалентната и фрагментарна модерност, която така или иначе не притежава център. Както Елка Чернокожева подчертава, да бъдеш хибриден или малцинство е авангардно [Tschernokoshewa, 2008, p. 19 – 21]. Почти всички танцуващи по български са подложени в късната модерност на „постоянен натиск за себедоказване“ и „принуда“ да работят с изместването на така наречените преходни27 и patchworkидентичности [Keupp, 1999, S. 266ff]. Специална флуидност и огромна емоционална натовареност носи самият креативен процес. Емоции уплътняват метаморфозите на танцовото действие, гарантират перформативния и партиципативен резонанс, придружават изграждането и отстояването на представите за българско, участват в процеса на общуване с друга култура (акултурация). Фестивалите, които се организират във феномена, са съборни, състезателни и „бутикови“ или дори „магически“28. „Надъхани патриоти“ наричат себе си водещите личности в танцуващата млада българска диаспора и категорично се разграничават от „надъханите професионалисти“, които ръководят клубовете и феномена в България [екенова, 2021]. Културни еколози (надъхани или не) са може би хората като даниел делибашев, които мотивират сирачета в Уганда и Гана да танцуват български танци и им „дават така надежда и бъдеще“ [делибашев, 2021]. Термина „малцинство“ разбирам в старата му по-широка и неутрална ICTM трактовка, която не подчертаваше дискриминацията като негово условие; вж. [Panova-Tekath, 2021]. 26 Презентативни и партиципативни са двата основни типа танци в теорията на Андрий Нахачевски [nahachewsky, 2012]. 27 За танцуващата идентичност в преход вж. [Панова-текат, 2005]. 28 вж. за концепцията и създателите им напр. [Panova-Tekath, 2020b]. 25 50 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 извънреднa териториалност: хетеротопии за акултурация въпреки че на пръв поглед феноменът е препратка към историческата идентичност на една хомогенизираща национална култура, той е изключително гъвкав и поливалентен и вярвам, че създава специално „трето място“ за съвременните хора във всяка от държавите, където го изследваме. Безспорно в повечето модели то съответства на дефиницията за онова важно „трето място“ по Рей Олденбург, което е „между и отвъд дома и работното място“ [meyers, 2012, S. 37). Както няколкократно намекнах, танцуването по български изгражда и предлага едно извънредно и ефективно хибридно „трето пространство“, което – ако следваме описанията не само на Соджа и Фуко, но и на Хоми К. Баба [Bhabha, 1994] – обяснява потенциалите на феномена при взаимодействието на два или повече индивида, две или повече култури. Бидейки вид хетеротопия, това е пространство едновременно вътре и извън познатите ни пространства, което е заредено с голяма комуникативна сила и размества. дори и по време на пандемията, както ще видим при разглеждането на виртуалния модел в предстояща публикация, танцуването по български създава „временни автономни зони“ и поощрява „културите на сътрудничество“ [svensson, 2016, p. 200, 201]. Така метаморфозите на танцуването по български в различни геополитически контексти са много интересен дискурсивен обект на изследване, който тематизира едновременно устойчивостта и флуидността на културата, традицията и иновацията, валидността на оригинала и неговата преходност, своето и чуждото. Те демонстрират селекцията на знаци в услуга на една национална идентичност, но същевременно и тяхното присвояване, превеждане, преисторизиране, постоянно препрочитане и изменяне. По този начин танцуването по български е перманентно избиране, оспорване и договаряне на граници на културна идентичност, вариантите му – спектакъл на модерното разнообразие и дискусия върху смисъла да бъдеш етнично различен, местата му – хетеротопии. в областта на музиката и малцинствата подобни процеси на взаимодействие в ситуативните мултикултурни контексти се анализират днес на базата на идеите на Макс Бауман за рекултурация, транскултурация и декултурация [Baumann, 1995; Pettan, 2019, p. 44]. Психологията на миграцията ги разисква, от своя страна, като стратегии на акултурация по модела на джон Бери и различава асимилация, маргинализация, сегрегация и интеграция [Berry, 1997]. За класификацията им е определящо споменатото по Освалд 51 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... Швемер отношение на човека към вече наложилите се форми на родната и на приемната култура и съответната му готовност да ги подкрепи или отхвърли. От тази гледна точка моделите на феномена представляват работилници за идентичност, преплитащи традиционност и модерност. Ще спомена още няколко интересни примера за процъфтяването на съвременните термини за идентичност в типовете танцуване по български. Не само чужденците, които танцуват във въображаемата диаспора на „балканските села“, са превъплъщение на дефинираната от Улрих Бек „рефлексивна модерност“ и съответните „избираеми“ или „ръкоделни биографии“29 [Beck, 1986, S. 14, 207]. Танцуващите по български емигранти носят две знамена, когато посещават фестивали в трета държава: българското знаме и това на държавата (или щата), в който са се преселили и живеят. С тази двойна символика на само-инсцениране вариантът на феномена олицетворява така наречените хибридни или бинарни идентичности30. Алтернативността тук рядко е индикатор за негативна жизнена история, както интервютата ми в младата българска диаспора показват. диаметрално различни са биографиите и страхът от отхвърляне (ексклузия) на бежанците, с които танцувам български и други танци в Германия от 2016 година насам. Репертоарът от България служи в този нов модел като неутрален медиатор на едно patchwork семейство и инструмент за адаптация и приобщаване (инклузия). Успешен е, защото носи европейска принадлежност и предлага в същото време недостатъчно чуждо за арабския свят физическо изживяване на социалност и стратификация. в този си вариант преосмислянето на българската музикално-танцова традиционна „екосистема“ допринася за комплексните реалности на XXI век и предоставя на бежанците нова стратегия за стабилност в глобалността – функция, която предполагам и при африканските деца. Транскултурният модел на танцуването по български освобождава „носталгичния модус“ [rehding, 2011, p. 419] от регионалност. Той налага феномена като „метафора на загриженост“ [Titon, 2009] и като социално и културно действие, в чиято комбинация музиката става „ефективна за подобрението на тежки случаи на смущение“ според обобщението на Тимоти Райс [rice, 2017, p. 250]. Затова мисля, че дори и без кинеми, имитиращи природата3, танцуването по „Wahlbiographie“, „Bastelbiographie“. На немски език те се коментират като Bindestrichidentitäten, защото свързват с чертичка две етнически имена (българо-австрийци, българо-немци, българо-американци…). 3 На конференция на ICTM през април 2021 година Белма Огул предложи термина „екокинема“. 29 30 52 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 български твори съвременни социални екопространства. Териториалното и националното не загубват значение с тях, а преживяват новаторска полемичност. Това онагледих веднъж, описвайки терапевтичните ефекти на „магичния“ фестивал на българската диаспора в покрайнините на Сан диего, САЩ32. Същата идея за музикално-танцови екосистеми, но с допълнително политическо натоварване, водещо до пре-териториализиране на танцуващите по български, откриваме чрез страничните (въз)действия на феномена в Средна и Западна Европа в рамките на бежанската криза след 2015 година. Тази криза стана причина за поляризация на европейските общества, отприщвайки дясно-радикалната енергия на патологичния етноцентризъм и национализъм. важно е, че в „смисъл на отпор към това опасно възраждане и инструментализиране на народната традиция“, танцуващите по български чужденци се „почувстваха задължени“ не само да подкрепят културата на гостоприемство (Willkommenskultur33), но и за първи път „глобално и внимателно“ да интерпретират местния си танцов фолклор34. Така те представят вече не България пред своите сънародници, а бащината си държава в мероприятията за интеркултурен диалог [Ziegler, 2021]. Както вече намекнах, същността и развитието на феномена показаха още преди 2015 година едно своеобразно връщане към локалното и териториалността в късно модерните общества. Тази идея промени посоката си на осмисляне и реализация през последните години в чуждестранния комуникативен модел, но опитът с „балканските села“ много облекчава допълнителните занимания и политически каузи на фолклорно танцуващите чужденци. Постепенно ефектите на ре- и пре-териториализация на субективността, които познаваме във феномена, сякаш се освобождават от дефинициите на българското. Без да са си поставили това за цел, танцовите групи на младата българска диаспора и етнически осъзнатите бежанци въздействат и променят не само танцуващите по български местни хора в приемните държави, но и инициират интерес към родното в съвсем нови симпатизанти. влиянието им се дължи на реалната близост: Тези ‚био-българи‘ и чужденци или странници са вече плътни и постоянни фигури в пространството „тук“ вътре в страната. Те са приети като участници в нейната културна действителност, които искат и трябНапр. [Panova-Tekath, 2020b, p. 108]. Терминът Willkommenskultur беше избран за дума на 2015 година в Австрия. 34 По-рано дори участниците с ясно съзнание за национална идентичност не използваха регионални народни танци за артикулацията си. 32 33 53 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... ва да бъдат приобщени, а не са видeни на сцена като представителите на перформативния модел или „поласкани“35 [Zengotita, 2005, p. 13 – 25] отдалеко като танцуващите в демократична България. И ето, че новите съграждани не оставят местните хора просто да бъдат модерни, космополитни и „чужди на самите себе си“ в смисъла на Юлия Кръстева [Kristeva, 1991]. С примера си те ги връщат и обръщат към ценното в културната памет на родините им. Моята студентка Хана Елснер пише, че до момента на срещата си с танцуващи народни танци млади хора е смятала, че „немската етничност се съдържа в това да нямаш етничност“, а днес чете и търси немски фолклор [elsner, 2021]. Германски социолози вече приемат и изчисляват етническата култура като ресурс и прилагат модела на Бери за проумяване на най-добрите стратегии за интеграция. Емпиричните им експерименти разглеждат приобщаването на множества и хоризонталната плурализация като вече недотам успешна алтернатива на асимилацията, но това е тема за отделна статия [esser, 2009]. Феноменът на танцуване по български дава не само „телесни политически примери“ [mezur, Wilcox, 2020] за дискусия на всички термини на Макс Бауман и джон Бери. Според мен той свързва чужденеца отвън с този вътре в танцуващия и рефлектира свободата като присъда и привилегия. във всичките си модели танцуването по български доказва двоен субективен и обективен потенциал. То завладява с всепоглъщащия, обединяващ и приобщаващ към определена културна идентичност и колективна идея патос. Същевременно то предоставя вътре в културата алтернативна и освобождаваща за развиване на индивидуалности, нови общности и културни форми територия. Феноменът интерпретира различното (или „другостта“) като атракция и предизвикателство за творческо развитие на социална компетентност и себепознание на човека и културата. Затова, ако използваме израза на Бернхард валденфелс, танцуването по български винаги оставя „жилото на Чуждото“ [Waldenfels, 1990] – това диагностицираме в проектите както за инклузия на медиаторския транскултурен модел, така и за интеграция в диаспорните парадигми. в крайна сметка феноменът центрира танцуващия и в същото време го отваря към света, пресичайки различни граници и сенсибилизирайки ги, без да ги разрушава. Може би това са и тайните на често прокламираната „магия“ на българското танцуване – смелост, събиране и гъвкавост, които позволяват безкрайно много нови интерпретации и преводи. 35 „Поласканото Аз“ ще коментирам в следващата ми публикация. 54 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 междинно заключение Цял живот участвам в танцуването по български, а от близо тридесет години и го изследвам. Невъзможно е да представя в една статия този многопластов феномен, но поне настоящата ми перспектива и актуалните промени в него могат да бъдат изложени. Благодарение на философския прагматизъм и семиотичната логика на Чарлс Сандърс Пърс вярвам, че три универсални категории и триади могат да бъдат дешифрирани във всички области на човешкото битие. Три са и преплитащите се нива на теоретичния ми подход към феномена, които споменах в началото на тази статия36. Семантичната звезда на танцуващия индивид е сама по себе си тридименсионална. Мотивните комплекси, които определят типовете хора в различните модели, също образуват триади, а репертоарът, който съответните групи избират, успешно разтяга старите бинарни терминологии за национално танцуване, които ще коментираме по-късно. С появата на два нови модела на танцуване по български вече и макронивото на моя анализ на феномена в България и чужбина може да бъде интерпретирано триадно. Така функцията на живо забавление и физическо предизвикателство е не само изначална, но и остава доминантна в клубното танцуване в България и в транскултурните занимания на бежанците в Германия. Може би към адаптация и инклузия води и танцуването по български на сирачетата в Африка. Факт е, че на това ниво на феномена екологичната идея е най-различима. Представители на двете диаспори – фактическата и въображаемата – също се доближават до сакрална екология, когато танцуват български репертоар медитативно. Определяща за тези два модела обаче е ситуацията на интерактивен диалог между две национални култури. Предимно в третичността се позиционират представленията и обобщенията на ансамблите за български народни танци, както и дискусиите и селективната трансмисия на информация във виртуалния модел. Независимо дали ще търсим такова типологизиране на моделите или не, ролята на автентичността като израз на идентичност си остава централна във всяка парадигма на танцуването по български. в следваща публикация ще проследя как виртуалните форми на феномена я натоварват с когнитивност и продължават по новаторски път мисията в областта на политиките на идентичността, надграждайки и развивайки идеята за „трето пространство“ по време на една неочаквана и нежелана COvID-19 пандемия. 36 вж. и в [Панова-текат, 2017]. 55 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... литература: абрашев, георги. Традиция в народната хореография. – в: Художествена самодейност, 1986, № 6, с. 20 – 22 [Abrashev, Georgi. Traditsiya v narodnata horeografiya. – In: Hudozhestvena samodeynost, 1986, № 6, s. 20 – 22]. Ботушаров, любен. Разковничето е стилът. – в: Българско музикознание, 1996, № 4, с. 81 – 84 [Botuscharov, Luben. Razkovnicheto e stilat. – In: Bulgarian Musicology, 1996, № 4, s. 81 – 84]. Василев, мирослав. За професионалното обучение по български танци. Специализираната подготовка на танцовите артисти и хореографрежисьори в областта на българския фолклор. – в: Български фолклор, 2012, № 1, с. 140 – 151 [vasilev, Miroslav. Za profesionalnoto obuchenie po balgarski tantsi. Spetsializiranata podgotovka na tantsovite artisti i horeograf-rezhisyori v oblastta na balgarskiya folklor. – In: Bulgarian Folklore, 2012, № 1, 140 – 151]. Велемирова, гергана. в ритъма на сърцето. Живот в магията на родния танц. Бургас: Балтика-2002, 2016 [velemirova, Gergana. v ritama na sartseto. Zhivot v magiyata na rodniya tants. Burgas: Baltika-2002, 2016]. Войнова, агрипина (съст.). в помощ на учебно-възпитателната работа с танцовото изкуство. София: дЛИдЮ, 1981 [voynova, Agripina (ed.). v pomosht na uchebno-vazpitatelnata rabota s tantsovoto izkustvo. Sofia: DLIDyU, 1981]. дженев, кирил. Репертоар, фолклор, творчество. – в: Художествена самодейност, 1980, № 7, с. 27 – 42 [Dzhenev, Kiril. Repertoar, folklor, tvorchestvo. – In: Hudozhestvena samodeynost, 1980, № 7, s. 27 – 42]. дикова, маргарита и кирил масларски. Танцовата самодейност. София: Профиздат, 1958 [Dikova, Margarita, Kiril Maslarski. Tantsovata samodeynost. Sofia: Profizdat, 1958]. димов, Венцислав. Музиката за народа на медийния фронт. (Меката власт на народната и популярна музика в социалистическа България). София: УИ „Климент Охридски“, 2019 [Dimov, ventsislav. Muzikata za naroda na mediyniya front. (Mekata vlast na narodnata i populyarna muzika v sotsialisticheska Bulgaria. Sofia: Kliment Ohridski, 2019]. Живков, тодор иванов. Фолклор и съвременност. София: Наука и изкуство, 1981 [Zhivkov, Todor Ivanov. Folklor i savremennost. Sofia: Nauka i izkustvo, 1981]. иванова-найберг, даниела. Съставът за народни танци като културно явление в България. София: Марс 09, 2011 [Ivanova-Nyberg, Daniela. Sastavat za narodni tantsi kato kulturno yavlenie v Bulgaria. Sofia: Mars 09, 2011]. илиева, анна. Българският танцов фолклор в постановките на държавните ансамбли за народни песни и танци. – в: Български фолклор, 1987, № 3, с. 47 – 54 [Ilieva, Anna. Balgarskiyat tantsov folklor v postanovkite na darzhavnite ansambli za narodni pesni i tantsi. – In: Bulgarian Folklore, 1987, № 3, s. 47 – 54]. кацарова-кукудова, райна. Български танцов фолклор. София: Наука и изкуство, 1955 [Katsarova-Kukudova, Raina. Balgarski tantsov folklor. Sofia: Nauka i izkustvo, 1955]. 56 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 найденова, горица. държавният ансамбъл за народни песни и танци, композиторите, властта и самодейността през 1952. – в: Българско музикознание. 2019, № 4, с. 27 – 47 [Naydenova, Goritsa. Darzhavniyat ansambal za narodni pesni i tantsi, kompozitorite, vlastta i samodeynostta prez 1952. – In: Bulgarian Musicology, 2019, № 4, s. 27 – 47]. ницше, Фридрих. Така каза Заратустра. Книга за всички и никого. София: Ст. Атанасовъ, 1919 [Nietzsche, Friedrich. Also sprach Zaratustra: Ein Buch für Alle und Keinen. Berlin: Zenodot, 2016]. Панова, гергана. Фолклорни празници – Пазарджик‘93. – в: Българско музикознание, 1994, № 1, с. 64 – 69 [Panova, Gergana. Folklorni praznitsi – Pazardzhik‘93. – In: Bulgarian Musicology, 1994, № 1, s. 64 – 69]. Панова-текат, гергана. Танцуването по български като съвременно пътуване към себе си и света: Опит за систематизация на феномена. – в: Българско музикознание, 2015, № 2, с. 65 – 82 [Panova-Tekath, Gergana. Tantsuvaneto po balgarski kato savremenno patuvane kam sebe si i sveta: Opit za sistematizatsiya na fenomena. – In: Bulgarian Musicology, 2015, № 2, s. 65 – 82]. Панова-текат, гергана. Прекосяване на граници с танцуване по български. Теоретични модели на три нива. – в: Международна научна конференция „Наука, образование и иновации в областта на изкуството“. Пловдив: АМТИИ, 2017, с. 29 – 38 [Panova-Tekat, Gergana. Prekosyavane na granitsi s tantsuvane po balgarski. Teoretichni modeli na tri niva. – In: Mezhdunarodna nauchna konferentsiya „Nauka, obrazovanie i inovatsii v oblastta na izkustvoto“. Plovdiv: AMDFA, 2017, s. 29 – 38]. Парламов, иван. Хореомайсторът, или Танцът е преживяване. (Моменти от творческия свят на хореографа проф. Кирил дженев). Пловдив: Сливенски, 1992 [Parlamov, Ivan. Horeomaystorat, ili Tantsat e prezhivyavane. Plovdiv: Slivenski, 1992]. Пейчева, лозанка. Между Селото и вселената. Старата фолклорна музика от България в новите времена. София: Марин дринов, 2008 [Peycheva, Lozanka. Mezhdu Seloto i vselenata. Starata folklorna muzika ot Bulgaria v novite vremena. Sofia: Marin Drinov, 2008]. Пейчева, лозанка. властови динамики около отношението социалистически медии – авторски песни в народен дух. – в: Българско музикознание. 2019, № 4, с. 80 – 99 [Peycheva, Lozanka. vlastovi dinamiki okolo otnoshenieto sotsialisticheski medii – avtorski pesni v naroden duh. – In: Bulgarian Musicology. 2019, № 4, s. 80 – 99]. Петров, красимир. Приносът на българските хореографи за сценичното пресъздаване на народните танци (1951 – 2001). София: Славена, 2012 [Petrov, Krasimir. Prinosat na balgarskite horeografi za stsenichnoto presazdavane na narodnite tantsi (1951 – 2001). Sofia: Slavena, 2012]. Петров, красимир. Приносът на българските хореографи за сценичното пресъздаване на народните танци (втора част). София: Славена, 2015 [Petrov, Krasimir. Prinosat na balgarskite horeografi za stsenichnoto presazdavane na narodnite tantsi (vtora chast). Sofia: Slavena, 2015]. стателова, розмари. Естрада и социализъм. Проблясъци. София: Рива, 2019 [Statelova, Rosemari. Estrada i sotsializam. Problyasatsi. Sofia: Riva, 2019]. 57 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... anderson, Benedict. Imagined Communities. Reflections on the Origin and Spread of Nationalism. London, Ny: verso, 2016 (1983). Bauman, Zygmunt. Globalization: The Human Consequences. New york: Columbia Univ. Press, 1998. Baumann, max Peter. Multiculturalism and Transcultural Dialogue. – In: Aspects on Music and Multiculturalism. Stockholm: The Royal Swedish Academy of Music, 1995, p. 17 – 30. Buchanan, donna. Beyond Nation? A Thrice-Told Tale from Bulgaria’s Postsocialist Soundstage. – In: Anthropology of East Europe Review, 33(1), 2015, p. 1 – 29. Beck, ulrich. Risikogesellschaft. Auf dem Weg in eine andere Moderne, Frankfurt: Suhrkamp, 1986. Berkes, fikret. Sacred Ecology. London: Routledge, 2012. Berry, John and david sam. Acculturation and Adaptation. – In: Berry, John, marshall segall and cigdem Kagitcibasi (eds.). Handbook of crosscultural Psychology. 2. Social Behavior and Applications. Needham Heights: Allyn & Bacon, 1997, p. 291 – 326. Bhabha, Homi K. The Location of Culture. London: Routledge, 1994. Botuscharov, ljuben. volkskultur und Europäische Integration – Erlebnis wichtiger als Kenntnis. – In: Tanzen, 2000, 1. Quartal, S. 7 – 8. esser, Hartmut. Pluralisierung oder Assimilation? Effekte der multiplen Inklusion auf die Integration der Migranten. – In: Zeitschrift für Soziologie, 2009: 38, Heft 5, S. 358 – 379. fosler-lussier, Danielle. Music on the Move. Univ. of Michigan Press, 2020. foucault, michel. Andere Räume. – In: Barck, Karlheinz (Hg.). Aisthesis: Wahrnehmung heute oder Perspektiven einer anderen Ästhetik. 5. d. Auflage, Leipzig: Reclam, 1993. S. 34 – 46. günther, armin. 20 Jahre Erlebnisgesellschaft – und mehr Fragen als Antworten. – In: reuber, Paul und Peter schnell (Hrsg.). Postmoderne Freizeitstile und Freizeiträume. Neue Angebote im Tourismus. Berlin: Erich Schmidt, 2006, S. 47 – 61. ilieva, anna. Bulgarian Folk Dance in the Past 45 years. – In: IcTM 17th Symposium of the Study Group on Ethnochoreology 1992. Proceedings. Naflon: Peloponnesian Folklore, 1994, p. 35 – 38. Keller, reiner, Hubert Knoblauch und Jo reichertz (Hrsg.). Kommunikativer Konstruktivismus: Theoretische und empirische Arbeiten zu einem neuen wissenssoziologischen Ansatz. Wiesbaden: Springer, 2013. Keupp, Heiner. Identitätskonstruktionen. Das Patchwork der Identitäten in der Spätmoderne. Reinbek: Rowohlt, 1999. Klein, gabriele. Körper – Subjekt – Moderne: Tanzästhetische Übersetzungen. – In: müller, michael r. Hans-georg soeffner, anne sonnenmoser (Hg.). Körper Haben Die symbolische Formung der Person. Weilerswist-Metternich: velbrück Wiss., 2011. Krastev, ivan. Ist heute schon morgen? Wie die Pandemie Europa verändert. Berlin: Ulstein. 2020. Kristeva, Julia. Etrangers а nous-mкmes. Paris: Gallimard, 1991. 58 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 Krup, Helmar. Werden wir es erleben? Ein technisch-wirtschaftliches Zukunftspanorama. – In: Mitteilungen aus der Arbeitsmarkt- und Berufsforschung. Nürnberg: IABBA, 1984 (1), S. 5 – 18. laban, rudolf von. Die Welt des Tänzers. Fünf Gedankenreigen, Stuttgart: Walter Seifert, 1920. laušević, mirjana. Balkan Fascination. Creating an Alternative Music Culture in America. New york: Oxford University Press, 2007. mcluhan, marshall. Understanding Media: The Extensions of Man. Cambridge, MA: MIT Press, 1994 (1964). mezur, Katherine and emily Wilcox (eds.) Corporeal Politics. Dancing East Asia. University of Michigan Press, 2020. meyers, Pete. Going Home: Essays, Articles, and Stories in Honour of the Andersons. London: Lulu, 2012. nahachewsky, andriy. Once again: On the Concept of “Second Existence Folk Dance“. – In: yearbook for Traditional Music. 2001 (vol. 33), p. 17 – 28. nahachewsky, andriy. Ukrainian Dance. A Cross-Cultural Approach. Jefferson and London: McFarland, 2012. oldenburg, ray. The Great Good Place: Cafes, Coffee Shops, Community Centers, Beauty Parlors, General Stores, Bars, Hangouts, and How They Get you Through the Day. New york: Paragon, 1989. Panova, gergana. Bulgarian Folk Dances at Home and Abroad – In: lange, roderyk (ed.) Studia choreologica IV, Poznan: FICh, 2002, p. 101 – 117. Panova-Tekath, gergana. Der Körper als symbolische Form. Essen: Klartext, 2010. Panova-Tekath, gergana. Die ,volks‘-Choreographie als symbolische Kommunikation. Essen: Klartext, 2011. Panova-Tekath, gergana. At the Crossroads: The Transformation of Dance Folklore into a Professional Stage Art in Bulgaria in the Second Half of the Twentieth Century. – In: stavelova, daniela (ed.). Folklore Revival Movements in Europe post 1950. Shifting contexts and Perspectives. Prague: Czech Academy of Sciences, 2018, p. 191 – 215. Panova-Tekath, gergana. Four Times ‘Contra’: The Soviet, American, Democratic, and Emigrant Models of Dancing the Bulgarian Way”. Traditiones 49 (2). Ljubljana, Slovenija, 2020a, p. 65 – 84. Panova-Tekath, gergana. Ambassadors and Emissaries: The very First in the Line of Propagators of Bulgarian Culture Abroad. – In: melish, liz et al.(eds.) Music and Dance in Southeastern Europe. Migrations, carnival, Sustainable Development. Proceedings of the 6th Symposium of the IcTM Study Group on Music and Dance in Southeastern Europe. Zagreb: IEFR/ICTM, 2020b, p. 101 – 110. Panova-Tekath, gergana. Fluid Minorities. Examples from the Field of Dancing the Bulgarian Way. – In: Proceedings of the 10th Joint Symposium of the IcTM Study Group on Music and Minorities & Music and Gender, July 23 – 30, 2018. vienna: MDW, 2021, https://www.academia.edu/48682982/Fluid_Minorities_ Examples_from_the_Field_of_Dancing_the_Bulgarian_Way Panova-Tekath, gergana. “Four Times ‘Contra’: The Soviet, American, Democratic, and Emigrant Models of Dancing the Bulgarian Way”. Traditiones 49 (2). Ljubljana, Slovenija, 2020, p. 65 – 84. 59 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... Pettan, svanibor. Sounds of Minorities in National Contexts: Ten Research Models. – In: Kovačič, mojca and ana Hofman (eds.) Music, Migration and Minorities. Musicological Annual, 55/2, Lyublyana: FF, 2019, p. 41 – 64. reichertz, Jo. Kommunikationsmacht. Wiesbaden: Springer, 2010. rosenthal, gabriele. Erlebte und erzählte Lebensgeschichte. Gestalt und Struktur biographischer Selbstbeschreibungen. Frankfurt/New york: Campus, 1993. sartre, Jean-Paul. Being and Nothingness. Ed. H. Barnes, N.y. Philosophical Library, 1965. shay, anthony. Choreographic Politics. State Folk Dance Companies, Representation and Power. Middletown: Wesleyan University Press, 2002. Plessner, Helmut. Die Stufen des Organischen und der Mensch. Einleitung in die philosophische Anthropologie. Berlin: de Gruyter, 1928. rehding, alexander. Ecomusicology between Apocalypse and Nostalgia. – In: Journal of the American Musicological Society, 64 (2), 2011, p. 409 – 414. rifkin, Jeremy. The Third Industrial Revolution: How Lateral Power is Transforming Energy, the Economy, and the World. London: Palgrave McMillan, 2011. rice, Timothy. Modeling Ethnomusicology. New york: Oxford Univ. Press. robertson, roland. Glokalisierung: Homogenität und Heterogenität in Raum und Zeit. – In: Beck, ulrich (Hg.) Perspektiven der Weltgesellschaft. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 1998, S. 192 – 220. ronström, owe. Traditional Music, Heritage Music. – In: Bithell, caroline and Juniper Hill (eds.) The Oxford Handbook of Music Revival. 2014, p. 43 – 59. rössel, Jörg. Die Erlebnisgesellschaft zwischen Sozialstrukturanalyse und Zeitdiagnose. – In: Österreichische Zeitschrift für Soziologie, Nr. 28. 2003, S. 82 – 101. schippers, Huib. Applied Ethnomusicology and Intangible Cultural Heritage: Understanding “Ecosystems of Music” as a Tool for Sustainability. – In: Pettan, svanibor and Jeff Todd Titon (eds.) The oxford Handbook of Applied Ethnomusicology. Oxford Univ. Press, 2015, p. 135 – 141. schwemmer, oswald. Kulturphilosophie: Eine medientheoretische Grundlegung. München: Wilhelm Fink, 2005. soja, edward W. Thirdspace: Journeys to Los Angeles and Other Realand-Imagined Places. Cambridge, UK: Blackwell, 1996. svensson, Patrik. Big Digital Humanities. Imagining a Meeting Place for the Humanities and the Digital. University of Michigan Press, 2016. Tschernokoshewa, elka. Hybridity as a Musical Concept: Theses and Avenues of Research. – In: statelova, rosemary et al. (eds.) The Human World and Musical Diversity: Proceedings from the Fourth Meeting of the ICTM Study Group “Music and Minorities” in varna, Bulgaria 2006, Sofia: IAS, BAS, 2008, p. 13 – 23. Titon, Jeff Todd. Music and Sustainability: An Ecological viewpoint. – In: The World of Music, 51 (1), 2009, p. 109 – 137. Waldenfels, Bernhard. Der Stachel des Fremden. Frankfurt: Suhrkamp, 1990. 60 Българско музикознание / Bulgarian Musicology • 4 /2021 Цитирани интервюта и анкети7 dJ Божидар. Интервю, 29.03.2013, София [DJ Bozhidar. Interview, 29.03.2013, Sofia] делибашев, даниел. Zoom-интервю от 19.03.2021, Смолян [Delibashev, Daniel. Zoom interview ot 19.03.2021, Smolyan]. драгиев, михаил. Анкета от 27.02.2021, Крефелд, Германия [Dragiev, Mihail. Survey, 27.02.2021, Krefeld, Germany]. екенова, анита. Онлайн кореспонденция от 24.09.2020, Лион, Франция [Ekenova, Anita. Online correspondence, 24.09.2020, Lion, France]. elsner, Hannah. Писмена домашна работа по етнохореология на тема „Нови идеи“, 20.01.2021, Есен, Германия [Homework in Ethnochoreology, 20.01.2021, Essen, Germany]. fritz, Verena. Интервюта от 20.09.2018 и 3.03.2021, Ландсхут, Германия [Inteviews 20.09.2018 and 3.03.2021, Landshut, Germany]. с. д. Писмена анкета от 7 – 13.03.2021, Бремен, Германия [S.D. Survey, 7. – 13.03.2021, Bremen, Germany]. стефанова, Ирина. Групово Zoom-интервю от 7.03.2021, дюселдорф, Германия [Stefanova, Irina. Collective interview on Zoom, 7.03.2021, Düsseldorf, Germany]. Имената са цитирани съобразно разрешението и предпочитанията на анкетираните и интевюираните. 37 61 Гергана Панова-Текат • За флуидността преди пандемията. Нови размишления... of Pre-pandemic fluidity: new ruminations on dancing the Bulgarian Way models Gergana Panova-Tekath abstract: The article revises the onomastic systematisation of “dancing the Bulgarian way” to announce the emergence of two new paradigms: virtual and mediatorial. They provide certain opportunities for the theoretical macro level (as well as other levels) of the phenomenon to be fathomed in triads. The six dancing Bulgarian-style models have been identified as pro- and counter cultures with ecological orientations which utilize, verify, develop and ennoble the concept of Bulgarianness in terms of its specifics. Besides, each of them is a translation by means of which the Bulgarian traditional repertoire connects the “foreigner” in the figure of the dancer both externally and internally, ensuring continuity between the generations of a nationality by bridging gaps between different countries and political systems and establishing imagined diasporas. The newly coined terms introduced here refer to the fluidity of the phenomenon and its creative function. The territorialisation of subjectivity and the striving for communality have been presented not only as particular political missions, but also as a response to the philosophical idea of freedom as a verdict. Dancing the Bulgarian way builds modern workshops of identity and heterotopoi of acculturation. Thus, it establishes a variety of fluid minorities (in the field of inter- and trans-cultural communication) whereas in terms of intra-cultural communication, this style establishes dancing ecospaces. Another article will deal with the power of non-verbal communication, the authentic pliancy of the phenomenon and the specificities of memory by describing and analysing the virtual model in times of a pandemic. Keywords: Bulgarian traditional dances, a third realm, acculturation, an imagined diaspora, sacral ecology, transformed freedom gergana Panova-Tekath, dr. Habil. Folkwang University of the Arts, Essen, Germany; email: gergana.panova@folkwang-uni.de 62