Петър Стойков's Reviews > Шапка пълна с небе

Имаше една много поучителна карикатура, в която на малкото момченце от началото на живота му дават да си играе с колички и конструктори, а на малкото момиченце – с кукли. И после няколко мъже се чудят защо толкова малко жени стават инженери. Тери Пратчет отдавна се занимава с жените и тяхното място в мъжкия свят на Диска, а Шапка пълна с небе е втората „книга за млади читатели“ от поредицата за малката вещица Тифани Сболки.

В едно интервю за блога на отворената феминистка, което тя май няма да публикува по други причини, обяснявам защо филмите с принцеси, книжките с принцеси и изобщо цялата „принцесна“, розова, приказна индустрия, която владее малките момичета практически от раждането им, е изключително вредна за изграждането им като мислещи, самостоятелни хора.

Принцесите са еманацията на идеята за жената като безпомощна, глупава кукла, която няма друга цел в живота, освен да бъде красива и да чака някой принц да я спаси. Как едно момиче ще има желанието и амбицията да учи, да направи нещо със себе си, ако през първите 15 години от живота й я заливат филми, книги, комикси и списания с принцеси и барбита, а според всички хора около нея тя трябва най-вече да е „послушна“, „добро момиче“ и най-вече „красива“?

Тъй като в днешния свят принцеси няма, голяма част от момичетата израстват с желанието да приличат на идола си Парис Хилтън и се превтъщат в коври, чиято цел в живота е да се гримират и да се заловят за някой „принц“ който да ги издържа.

Поредицата за Тифани Сболки на Тери Пратчет е само един малък спасителен сал в океана от розово, който владее света на малките момичета. Шапка пълна с небе е предназначена колкото за тях, толкова и за техните майки и се опитва с всички сили да покаже, че не е толкова важно как изглеждаш, а по-скоро какво правиш, и че да мислиш самостоятелно не е толкова лошо (всъщност никак лошо не е).