Ерколе Бентивольо (кондотиер)
| Ерколе Бентивольо | |
| италиански консотиер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1507 г.
|
| Семейство | |
| Род | Бентивольо |
| Баща | Санте Бентивольо |
| Майка | Джиневра Сфорца |
| Братя/сестри | Костанца Бентивольо две сестри Природениː Франческа Бентивольо Анибале II Бентивольо Антонгалеацо Бентивольо Алесандро Бентивольо Ермес Бентивольо Камила Бентивольо Изота Бентивольо Елеонора Бентивольо Лаура Бентивольо Виоланте Бентивольо Бианка Бентивольо 5 братя и сестри |
| Деца | няма |
Ерколе Бентивольо (на италиански: Ercole Bentivoglio; * 15 май 1459 в Болоня; † юни 1507) е италиански благородник, кондотиер от рода Бентивольо.[1]
Произход
Той е син на Санте Бентивольо (1424 - 1463), владетел на Болоня (1445 – 1463), и на съпругата му Джиневра Сфорца (1440 – 1507). Баща му умира през 1463 г. и майка му се омъжва отново на 2 май 1464 г. за господаря на Болоня Джовани II Бентивольо и ражда 16 деца, от които 11 порастват. Ерколе е полубрат на Анибале II Бентивольо, господар на Болоня (1511 – 1512).
Биография
Очаква се, че наследяването на властта в града ще падне от братовчеда на Санте, Джовани, и така на тригодишна възраст Ерколе е отстранен от Болоня, за да бъде поверен на Медичите, за да се погрижат за образованието му, и той е все още във Флоренция, когато баща му внезапно умира през 1463 г., а майка му се омъжва повторно през 1464 г. за Джовани Бентивольо, с когото изглежда е била любовница от години.
От 1483 г. той се поставя на служба при Лоренцо де Медичи и е един от капитаните на флорентинските войски, които се бият в Луниджана срещу Генуа, спечелвайки си назначението за губернатор на Пиетрасанта, отнета от генуезците през 1486 г. На 28 януари 1487 г. е сред гостите на сватбата на своя полубрат Анибале Бентивольо, син на Джовани и майка му Джиневра Сфорца, с Лукреция, естествена дъщеря на Ерколе д'Есте, на която почти всички държавни глави на Италианския полуостров присъстваха, включително папа Инокентий VIII .
Установява се в Пиза. След изгонването на Пиеро де Медичи от Флоренция, Флорентинската република започва война срещу Пиза и Бентивольо претърпява сериозно поражение от Лучо Малвеци на река Серкио. Той се завръща в Кашина и след това в Биентина, където през април 1496 г. побеждава венецианците, командвани от Джампаоло Манфроне: в тази битка неговият чичо Франческо Секо, друг капитан на богатството и дядо по майчина линия на съпругата му Барбара, е убит.
През 1497 г. преминава на служба в Сиена, а през юли на служба при папа Александър VI, който се опитва да разшири владенията на Папската държава до Марке и да благоприятства авантюрата на сина си Чезаре. След различни събития Бентивольо сключва договор с град Фермо, който папата, недоволен, не приема, отменяйки годежа си. През 1499 г. Бентивольо се установява със семейството си във Фермо, където му е предоставен дворец.
Повикан от папата, за да подкрепи начинанието на Чезаре Борджия, в края на годината той участва в обсадата на крепостта Форли, която пада през януари и Катерина Сфорца е пленена от Борджия. През цялата година той провежда военни операции в Романя по заповед на Чезаре и на 20 октомври 1500 г. влиза в Пезаро, чиито граждани са прогонили Джовани Сфорца.
След като се завръща във Фермо през 1501 г., подозира, че жена му му изневерява и я затваря в килия в двореца. Тогава, убеден, че обвиненията срещу Барбара Торели са неверни, той я освобождава и през юни тя бяга при майка си в Урбино, обвинявайки го, че е търсил повече пъти да я проституира. Зестрата на Торели и нейните дъщери, които последваха майка си, остана в ръцете на Бентивольо.
През 1502 г. отново преминава в служба на република Флоренция, застрашена от целите на Пиеро де Медичи, който с помощта на Вителоцо Вители, Фабио Орсини и Джампаоло Бальони се опитва да си върне владението на Синьорията.
На 1 май 1503 г. той е назначен за генерал-губернатор на флорентинските милиции. В това си качество той обсажда Пиза за дълго време, но без успех, благодарение на доставките, които достигат до пизанците от Генуа и Неапол по морето и оттук покрай река Арно: проектът, подкрепен от Макиавели, който е накарал да го приеме смутения гонфалониер Пиер Содерини, за да отклони реката от Пиза, е изоставен, защото е твърде дълъг и скъп и накрая обсадата е вдигната.
На 17 юли 1505 г. Бентивольо постига най-големия успех в цялата кампания, като се изправя срещу Бартоломео д'Алвиано при кулата на Сан Винченцо, който се опитва да обедини отново силите си с тези на Балиони: Алвиано трябва да избяга, оставяйки хиляди затворници, коне и багаж. Повишен в генерал-капитан, той вярва, че тази победа му позволява окончателно да уреди сметките с Пиза и републиката, през август финансира новата обсада на града с нова пехота и повече артилерия. Под очите на Макиавели артилерията успява да причини пробиви в градските стени, но атаката на пехотата, лошо проведена, е напълно отблъсната със сериозни загуби и на 14 септември Бентивольо трябва отново да изостави обсадата: обвинен, че е главният отговорник за поражение, той е уволнен през 1506 г.
След това постъпва на служба при папа Юлий II като капитан при Франческо Мария Дела Ровере. Той умира през юни 1507 г., а през септември вдовицата му Барбара успява да се омъжи за поета Ерколе Строци.
Интересно е писмото му, изпратено до Макиавели на 25 февруари 1506 г., в което той си спомня "тези много нещастни времена" за Италия и "нашият лош късмет в тези времена", към които той вярва, че ще се добавят още злини, и изразява надежда, че Макиавели, с работата си като историк, би могъл най-малкото да направи преоценена в очите на потомството работата на онези, които са се опитвали да бъдат „пазители на италианската чест и репутация“.
Литература
- Jacopo Nardi, Istorie della città di Firenze, Firenze, Società Editrice delle Storie del Nardi e del Varchi 1838
- Cherubino Ghirardacci, Della Historia di Bologna parte terza, Albano Sorbelli, Bologna, Zanichelli 1929
Източници
- ↑ Gaspare De Caro: BENTIVOGLIO, Ercole, treccani.it
