Химично инженерство: Разлика между версии
м r2.7.2) (Робот Добавяне: war:Inhenyerya nga kimikal |
мРедакция без резюме |
||
(Не са показани 17 междинни версии от 14 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
'''Химичното инженерство''' е [[приложна наука]] и [[академична дисциплина]], която обединява [[химия]]та, [[физика]]та и [[машиностроене]]то. Старо (и много сполучливо) наименование в България е било "процеси и апарати в химическата промишленост". |
|||
'''Химичното инженерство''' е [[приложна наука]] и [[академична дисциплина]], която обединява [[химия]]та, [[физика]]та и [[машиностроене]]то. Стари наименования в България са „инженерна химия“ и (много сполучливо) „процеси и апарати в химическата промишленост“. В статия от 1996 г. се цитира Джеймс Ф. Донъли за споменаването на 1839 г. за химическото инженерство във връзка с производството на сярна киселина.<ref>{{Цитат книга|title=American Institute of Chemical Engineers}}</ref> |
|||
⚫ | Тя се занимава с химични и/или физични процеси, които служат за превръщането на изходни суровини в дадени продукти, както и с |
||
⚫ | Тя се занимава с химични и/или физични процеси, които служат за превръщането на изходни суровини в дадени продукти, както и с апаратите, в които става това. Типични задачи, изпълнявани от инженер-химиците са съставяне на материални и енергийни баланси, определяне на подаваните или отвежданите [[топлинен поток|топлинни потоци]], технологично оразмеряване на апаратите (топлообменна повърхност, обем на апарата), математическо описание ([[математическо моделиране|моделиране]]) на процесите и тяхната оптимизация. |
||
Типични дисциплини, които се изучават от инженер-химиците (наред с [[математика]], [[информатика]] и др. общообразователни предмети) са: |
Типични дисциплини, които се изучават от инженер-химиците (наред с [[математика]], [[информатика]] и др. общообразователни предмети) са: |
||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
| |
|- |
||
! [[химия]] |
! [[химия]] |
||
! [[физика]] |
! [[физика]] |
||
Ред 15: | Ред 17: | ||
| [[органична химия]] |
| [[органична химия]] |
||
| [[механика|(техническа) механика]] |
| [[механика|(техническа) механика]] |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
| [[хидравлика]] |
| [[хидравлика]] |
||
|- |
|- |
||
| [[физикохимия]] |
| [[физикохимия]] |
||
| [[топло- и масопренасяне]] |
| [[топло- и масопренасяне]] |
||
| [[ |
| [[машини и апарати]] |
||
|- |
|- |
||
| [[аналитична химия]] |
| [[аналитична химия]] |
||
Ред 32: | Ред 36: | ||
| |
| |
||
| измервателна техника и [[автоматизация]] |
| измервателна техника и [[автоматизация]] |
||
|- |
|- |
||
| colspan=3 align=center|[[реакционна техника]] |
| colspan=3 align=center|[[реакционна техника]] |
||
|- |
|- |
||
|} |
|} |
||
Инженер-химиците могат да намерят реализация не само в химическата промишленост, но и във фармацевтичната, петролната, хранително-вкусовата, текстилната промишлености, в биотехнологията и др. |
Инженер-химиците могат да намерят реализация не само в химическата промишленост, но и във фармацевтичната, петролната, хранително-вкусовата, текстилната промишлености, в биотехнологията и др. |
||
== Процеси == |
== Процеси == |
||
⚫ | В химическата (а също така и нефтохимическата, хранителната и др.) промишленост (а в доста случаи и в [[бит]]а) се срещат типични, повтарящи се процеси, които се прилагат при производството на всевъзможни продукти. Тяхното изучаване и практическо приложение е една от основните цели на химичното инженерство. Тази група от процеси е позната в англоезичната литература под термина ''[[Unit operations]]''. |
||
⚫ | В химическата (а също така и нефтохимическата, хранителната и др.) промишленост (а в доста случаи и в [[бит]]а) се срещат типични, повтарящи се процеси, които се прилагат при производството на всевъзможни продукти. Тяхното изучаване и практическо приложение е една от основните цели на химичното инженерство. Тази група от процеси е позната в англоезичната литература под термина '' |
||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
| |
|- |
||
! '''Масообменни процеси''' |
! '''Масообменни процеси''' |
||
! '''[[Топлообмен]]ни процеси''' |
! '''[[Топлообмен]]ни процеси''' |
||
Ред 50: | Ред 53: | ||
|- |
|- |
||
| |
| |
||
* [[Дестилация]] |
* [[Дестилация]] |
||
* [[Ректификация]] |
* [[Ректификация]] |
||
Ред 59: | Ред 61: | ||
* [[Кристализация]] |
* [[Кристализация]] |
||
| |
| |
||
* [[нагряване]]/[[охлаждане]] |
* [[нагряване]]/[[охлаждане]] |
||
* [[изпарение]]/[[кондензация]] |
* [[изпарение]]/[[кондензация]] |
||
| |
| |
||
* [[утаяване]] |
* [[утаяване]] |
||
* [[филтруване]] |
* [[филтруване]] |
||
Ред 76: | Ред 76: | ||
== Машини и апарати == |
== Машини и апарати == |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
За транспортиране на [[флуид]]и в химическите инсталации се използват следните хидравлични машини: |
За транспортиране на [[флуид]]и в химическите инсталации се използват следните хидравлични машини: |
||
Ред 90: | Ред 89: | ||
== Моделиране == |
== Моделиране == |
||
⚫ | Математическото описание ([[Математически модел|моделирането]] и симулацията) на горните процеси се основава на законите за запазване на [[закон за запазване на масата|масата]] и [[закон за запазване на енергията|енергията]], кинетични уравнения (химична кинетика, кинетика на масопреноса) и [[фазова диаграма|фазовите равновесия]]. В някои случаи то е толкова сложно, че може да се извърши само с помощта на специални компютърни програми: |
||
⚫ | Математическото описание ([[ |
||
* [http://www.chemstations.com/ ChemCAD] |
* [http://www.chemstations.com/ ChemCAD] |
||
* [http://www.aspentech.com/core/ Aspen] |
* [http://www.aspentech.com/core/ Aspen] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100722205142/http://aspentech.com/core/ |date=2010-07-22 }} |
||
* [http://www.chemsep.com/ ChemSep] |
* [http://www.chemsep.com/ ChemSep] |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Техническа наука]] |
* [[Техническа наука]] |
||
{{Химия (клонове)}} |
{{Химия (клонове)}} |
||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{Портал|Химия}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[af:Chemiese ingenieurswese]] |
|||
[[an:Incheniería quimica]] |
|||
[[ar:هندسة كيميائية]] |
|||
[[bn:রসায়ন প্রকৌশল]] |
|||
[[ca:Enginyeria química]] |
|||
[[ckb:ئەندازیاریی کیمیا]] |
|||
[[cs:Chemické inženýrství]] |
|||
[[de:Chemieingenieurwesen]] |
|||
[[el:Χημική μηχανική]] |
|||
[[en:Chemical engineering]] |
|||
[[eo:Kemia inĝenierarto]] |
|||
[[es:Ingeniería química]] |
|||
[[eu:Ingeniaritza kimiko]] |
|||
[[fa:مهندسی شیمی]] |
|||
[[fi:Kemiantekniikka]] |
|||
[[fr:Génie chimique]] |
|||
[[gl:Enxeñaría química]] |
|||
[[he:הנדסת כימיה]] |
|||
[[hi:रासायनिक अभियान्त्रिकी]] |
|||
[[id:Teknik kimia]] |
|||
[[is:Efnaverkfræði]] |
|||
[[it:Ingegneria chimica]] |
|||
[[ja:化学工学]] |
|||
[[kk:Химиялық технология]] |
|||
[[ko:화학공학]] |
|||
[[la:Ars chemica]] |
|||
[[lt:Cheminė technologija]] |
|||
[[lv:Ķīmijas tehnoloģija]] |
|||
[[ms:Kejuruteraan kimia]] |
|||
[[nl:Chemische technologie]] |
|||
[[no:Kjemiteknikk]] |
|||
[[pl:Technologia chemiczna i inżynieria procesowa]] |
|||
[[pt:Engenharia química]] |
|||
[[ro:Inginerie chimică]] |
|||
[[ru:Химическая технология]] |
|||
[[sh:Hemijsko inženjerstvo]] |
|||
[[si:රසායනික ඉංජිනේරු විද්යාව]] |
|||
[[simple:Chemical engineering]] |
|||
[[sk:Chemické inžinierstvo]] |
|||
[[sr:Hemijsko inženjerstvo]] |
|||
[[sv:Kemiteknik]] |
|||
[[ta:வேதிப் பொறியியல்]] |
|||
[[tg:Муҳандиси химия]] |
|||
[[th:วิศวกรรมเคมี]] |
|||
[[tr:Kimya mühendisliği]] |
|||
[[uk:Хімічна технологія]] |
|||
[[ur:کیمیائی ہندسیات]] |
|||
[[war:Inhenyerya nga kimikal]] |
|||
[[zh:化学工程]] |
Текуща версия към 09:34, 11 февруари 2024
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Химичното инженерство е приложна наука и академична дисциплина, която обединява химията, физиката и машиностроенето. Стари наименования в България са „инженерна химия“ и (много сполучливо) „процеси и апарати в химическата промишленост“. В статия от 1996 г. се цитира Джеймс Ф. Донъли за споменаването на 1839 г. за химическото инженерство във връзка с производството на сярна киселина.[1]
Тя се занимава с химични и/или физични процеси, които служат за превръщането на изходни суровини в дадени продукти, както и с апаратите, в които става това. Типични задачи, изпълнявани от инженер-химиците са съставяне на материални и енергийни баланси, определяне на подаваните или отвежданите топлинни потоци, технологично оразмеряване на апаратите (топлообменна повърхност, обем на апарата), математическо описание (моделиране) на процесите и тяхната оптимизация.
Типични дисциплини, които се изучават от инженер-химиците (наред с математика, информатика и др. общообразователни предмети) са:
химия | физика | машиностроене |
---|---|---|
неорганична химия | термодинамика | техническо чертане |
органична химия | (техническа) механика
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
хидравлика |
физикохимия | топло- и масопренасяне | машини и апарати |
аналитична химия | електротехника | |
корозия | топлотехника | |
измервателна техника и автоматизация | ||
реакционна техника |
Инженер-химиците могат да намерят реализация не само в химическата промишленост, но и във фармацевтичната, петролната, хранително-вкусовата, текстилната промишлености, в биотехнологията и др.
Процеси
[редактиране | редактиране на кода]В химическата (а също така и нефтохимическата, хранителната и др.) промишленост (а в доста случаи и в бита) се срещат типични, повтарящи се процеси, които се прилагат при производството на всевъзможни продукти. Тяхното изучаване и практическо приложение е една от основните цели на химичното инженерство. Тази група от процеси е позната в англоезичната литература под термина Unit operations.
Масообменни процеси | Топлообменни процеси | Хидромеханични процеси |
---|---|---|
Въпреки че тези процеси се прилагат за преработката на най-различни суровини и в най-различни условия, те се базират на едни и същи физични и математични зависимости
Машини и апарати
[редактиране | редактиране на кода]Апаратите, в които се извършват горните процеси, имат често име подобно на това на процеса: дестилатор, екстрактор, сушилня, кристализатор, нагревател, хладник, изпарител, утаител, филтър, центрофуга, циклон, магнитна бъркалка.
Топлообменните процеси (нагряване, охлаждане, изпаряване, кондензация) се извършват в апарати, наречени най-общо топлообменници.
За транспортиране на флуиди в химическите инсталации се използват следните хидравлични машини:
Основният процес на дадено производство често е някаква химична реакция. Апаратите в които се извършва той се наричат реактори. Всички останали процеси и апарати имат за цел да подготвят изходните вещества и да ги подадат в реактора или да обработят (разделят, изсушат и др.) получените продукти.
Моделиране
[редактиране | редактиране на кода]Математическото описание (моделирането и симулацията) на горните процеси се основава на законите за запазване на масата и енергията, кинетични уравнения (химична кинетика, кинетика на масопреноса) и фазовите равновесия. В някои случаи то е толкова сложно, че може да се извърши само с помощта на специални компютърни програми:
- ChemCAD
- Aspen Архив на оригинала от 2010-07-22 в Wayback Machine.
- ChemSep
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|
|