Бактрия
Бактрия е историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тях около своя главен град Балх в Афганистан.
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]Областта става известна през древността (Античността) под наименованието Бактрия по името на нейния главен град Бактра, днешен Балх в Афганистан. На персийски и арабски се нарича Бахтар, на староирански — Пактра, на китайски – Дася.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Палеоисторичесата цивилизация на Бактрия е сред най-старите цивилизации в Азия.
Независимото елинистическо Гръко-бактрийско царство със столица в Бактра (дн. Балх) започва съществуването си от 255 г. пр.н.е. и до 10 век гръко-бактрийски владетели управляват териториите, завладени от него в Индия.
Прабългари
[редактиране | редактиране на кода]Областта Бактрия е свързана със маргинална хипотеза за произхода на прабългарите. В този контекст е наричана Балхара. Според Петър Добрев с „Балх“ и „Балхар“ в индийския религиозен епос Махабхарата е обозначаван народът „бългх“, заради липсата или трудност при използването на звука „ъ“ в произнасянето и записването на „българи“. Оттук се извежда хипотезата, че това е най-старата известна родина на прабългарите.[1][2]
Тази хипотеза не е приета еднозначно в България, а няма и сериозни поддръжници извън страната. Така например проф. Рашо Рашев, който е смятан за един от водещите съвременни изследователи в областта на прабългарската археология,[3] смята че прабългарите са били разнороден племенен съюз, начело на който е стоял тюркски елит, увлякъл със себе си както ирански, така и угорски племена, чиито етногенезис протича през 2 – 6 век.[4][5]
От друга страна, според проф. Раймонд Детрез, който е сред значимите специалисти по история на България,[6] иранската хипотеза е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се по време на Възродителния процес през 80-те години на 20 век, докато сериозните научни кръгове приемат за водеща тезата за тюркския произход на прабългарите и езика им.[7][8]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Добрев, Петър, Златният Фонд на българската древност, София, 2005 г.
- ↑ Историческо изследване на буквалния превод и семантиката на ентонима Българи
- ↑ International Institute of Anthropology, Argos University, USA, In memoriam: Rasho Rashev (1943 – 2008), the Icon of Bulgarian archeology Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine..
- ↑ Прабългарите през V-VII век, Автор: Рашо Рашев, Издание 3-то, Издател Орбел, 2005, стр. 20 – 27; 57.
- ↑ За произхода на прабългарите, Рашо Рашев, Studia protobulgarica mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992 г. стр. 23 – 33.
- ↑ Детрез е автор на няколко академични публикации и различни трудове, посветени на историята на България Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine..
- ↑ Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.
- ↑ Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1-4422-4180-2, p. 400.