Направо към съдържанието

Беренде (Софийска област)

Тази статия е за селото в Забърде. За Пернишкото село вижте Беренде (област Перник).

Беренде
България
42.9907° с. ш. 22.933° и. д.
Беренде
Област София
42.9907° с. ш. 22.933° и. д.
Беренде
Общи данни
Население24 души[1] (15 март 2024 г.)
3,38 души/km²
Землище7.152 km²
Надм. височина655 m
Пощ. код2212
Тел. код07172
МПС кодСО
ЕКАТТЕ03890
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Беренде в Общомедия

Берендѐ е село в Западна България. То се намира в община Драгоман, Софийска област.

Селото е едно от двете населени места в България, носещи това име. Другото е в близост до Перник.[2] Имената им са дадени от сродното на печенегите племе берендеи, преселили се в България след загуба на сражение с Киевска Рус през XI век.

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Бюзорг Беренда е отбелязано като село с 15 домакинства, 3 неженени жители и 3 вдовици.[3]

През 1985 година селото има 79 жители.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната църква „Свети Петър“ е паметник на културата. Съдържа уникален стенописен ансамбъл от XIII или XIV век – национална забележителност. Не може да се каже с точност кога е построена църквата, макар че някои изследователи смятат, че е от началото на XIII век, позовавайки се на надписа под изображението на цар Йоан Асен II, който гласи:„Iwanь Асень въ ха ба_благоверень црь_и самодържець (вьсемъ) блъга (ромь и гръкомь)“.[4] Църквата е вкопана на около 1 m под земята с размер 4,50 х 5,50 m и височина около 5 m.[5] Вътрешните стени и таванът са изписани със стенописи, част от които са напълно унищожени или повредени. Дървеният иконостас се смята за един от най-старите в България.[6]

Средновековната църква „Свети Петър“ в Беренде.

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, стр. 37.
  3. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 185.
  4. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70
  5. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70
  6. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70