Направо към съдържанието

Виктор Старухин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Старухин
Ви́ктор Константино́вич Стару́хин
Японски професионален бейзболист от Русия (1916-1957)

Роден
Виктор Константинович Старухин
Починал
12 януари 1957 г. (40 г.)
ПогребанФучу, Япония

НационалностРуска империя/Япония
Спортна кариера
Спортбейзбол
Ръст193 cm
Тегло104 kg
Прякор„Синеокия японец“
Постпитчър
Семейство
БащаКонстантин Старухин
МайкаЕвдокия Старухина
СъпругаЕлена
Куние
ДецаГеоргий Старухин
Наталия Старфин Огато, Елизавета
Виктор Старухин в Общомедия

Виктор Старухин (известен също като Виктор Старфин и с японското си име Суда Хироши[1]) е руски и японски бейзболист.

Най-известен е като играч на „Токио Кьонджигун“, където играе 10 сезона и става първия питчер с 300 победи в местния шампионат. Двукратен MVP на лигата през 1939 и 1940 г. Посмъртно е включен в японската бейзболна зала на славата през 1960 г.

Старухин в игра.

Роден е през 1916 г. в Нижний Тагил. По време на гражданската война семейството емигрира в Харбин, Китай, а през 1929 г. се установява в Япония. Там Старухин започва да тренира бейзбол и поради физическите си данни бързо се превръща в потенциална звезда. Поради действащия тогава закон, който не разрешава студенти да бъдат професионални спортисти, Старухин е напът да се откаже от спорта, за да учи в университета Васеда, но все пак през 1934 г. преминава в тима на Токио Кьонджигун.

През есента на 1934 г. играе за японския национален отбор в демонстративен мач с тима на САЩ. Американците предлагат на Старухин да играе при тях, но той отказва.[2] През 1939 и 1940 г. става най-полезен играч в японското първенство. Въпреки това, поради нарастващия национализъм в Япония, му е отказано да получи гражданство.[3] През 1944 г. е освободен от Кьонджигун. Поради тежкото си финансово положение, е принуден със семейството си да живее в лагер за интернирани.

След края на Втората световна война се опитва да се завърне в Кьонджигун, но му е отказано. Все пак през 1946 г. подновява кариерата си в тима на Пасифик Робинс. През 1948 г. да премине в Даиеи Старс. През 1952 г. играе в мача на звездите на японската бейзболна лига. Приключва кариерата си в тима на Томбоу Юниънс през 1955 г. След края на кариерата си работи като радиоводещ.

Умира на 12 януари 1957 г. при катастрофа. Погребан е в Токио.[4]

В памет на Старухин е именуван стадион в Хокайдо, публикувани са книгите „Мечтата и славата на бялата бейзболна топка“, „Великият питчър от Русия“.

  • MVP на японката бейзболна лига – 1939, 1940
  • Best Nine – 1940
  • В отбора на звездите – 1952
  • Зала на славата – 1960