Направо към съдържанието

Въоръжени сили на Либия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въоръжени сили на Либия
Видове ВС
Сухопътни войски на Либия
Военновъздушни сили на Либия
Военноморски сили на Либия
Ръководство
СедалищеТриполи
Главнокомандващполк. Муамар Кадафи
Личен състав
Редовни10-12 000 (оценка на Ал-Джазира за края на февруари 2011)[1]

Въоръжените сили на Либия са държавната отбранителна организация на Либия. Те включват три клона — сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски сили. Подпомагани са от няколко полувоенни организации, като Народната милиция и Революционната гвардия.

Корените на либийската войска могат да се проследят до Либийската Арабска Войска, позната и като Сенуска армия. Тя е създадена през Втората световна война, когато либийски емигранти в Египет се връщат в контролираната си от Италия родина, за да се присъединят към британците в борбата им срещу силите на Оста. Сформират се пет батальона под британско командване, които взимат участие в партизански действия в Киренайка. Един от тях взима участие и в битката при Тобрук. След като британците поемат пълен контрол над Либия, Сенуската армия отказва да се разоръжи и се присъединява към местната полиция. Либия получава независимостта си през 1951 година и впоследствие частите на Сенуската армия са присъединени към въоръжените сили на новата държава.

След избухването на гражданската война през 2011, 119-хилядната либийска войска се стопява – повечето войници дезертират, а част от тях се включват на страната на въстаниците. Към 12 000 души остават верни на Муамар Кадафи, и продължават сражения срещу въстаническите сили.

До 2011 година съставът на сухопътните войски включва 50% наборници и 50% доброволци. За най-способна се счита 32-ра бригада, ръководена от Хамис Кадафи и наречена на негово име — Бригада „Хамис“. Тя е обучавана от британските специални части SAS.[2]

Либийската армия разполага с голям брой оборудване, но то е закупено от СССР през 60-те и 70-те години и заради ограничената военна промишленост на страната и международните санкции то не е било модернизирано или подменяно оттогава. Част от техниката е била разпродадена на други африкански държави.

През 1976 година Либия изпраща контингент в Ливан, който трябва да се включи в т.нар. Арабска превантивна сила, включваща също сирийски, саудитски, судански и емиратски войници. Тя е под контрола на Арабската лига, която през 1979 удължава мандата ѝ, но именно тогава саудитците, суданците и войниците на ОАЕ се изтеглят, оставяйки либийците без транспорт и възможност да се върнат у дома. През 1979 либийската армия се включва на страната на Иди Амин по време на Угандийско-танзанийската война. Уганда загубва войната, а войниците ѝ дори открадват част от либийското оборудване.

През 1980-те Либия води погранични сражения с Чад в спор за ивицата Аузу. Кулминацията на Чадско-либийския конфликт е т.нар. Война на тойотите, в която чадските войници, с подкрепа от западните държави, отблъскват либийските нашествия.

Данните са към 2009 година, по оценка на Международния институт за стратегически изследвания.

Военновъздушни сили

[редактиране | редактиране на кода]

Либия разполага с 13 военновъздушни бази.[3]

Между 1970-те и 1990-те Либия получава голямо количество съветски и по-малък брой френски бойни самолети и вертолети:

В допълнение, множество транспортни, учебни и леки щурмови вертолети и самолети биват доставени от различни страни. ПВО е оборудвана изцяло със съветски ЗРК – С-75 Двина, С-125, С-200, 9К33 Оса и 2К12 Куб.

Военноморският флот на Либия е типичен за малка страна – съдовете са предимно корвети и фрегати от съветски произход, както и малък брой ракетни катери тип „Оса“ и патрулни лодки. До 2011 числеността на военноморския състав е 8000 души.