Газневиди
| Газневиди | |
| 977 – 1186 | |
 Газневидското царство ок. 1030 г. | |
| Столица | Газни (977 – 1163) Лахор (1163 – 1186) |
|---|---|
| Официален език | персийски |
| Религия | сунитски ислям |
| Площ | |
| Общо (1029 г.) | 3 400 000 km2 |
| |
Газневиди (на персийски: غزنویان) е династия на емири и султани от Газни (Южен Афганистан), управлявала между 961 и 1186 г. Според някои автори, Газневидите са представители на тюркското племе кангли, а според други произхождат от мамелюци (наемни войници-роби), служещи при двора на централноазиатската ислямска династия Саманиди. Основател на династията и на Газневидската държава е Себук-тегин, а най-известен неин представител е Махмуд Газневи. Той създава империя, простираща се между долините на Оксус (Амударя) и Инд и достигаща Индийския океан. Изповядващ исляма, Махмуд Газневи пренасочва развитието на династията от тюркските ѝ корени към исляма и допринася за разпространението на исляма. Персийският поет Фирдоуси завършва поемата си Шахнаме в двора на Махмуд около 1010 г.[1].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ghaznavid dynasty | Turkic dynasty // Енциклопедия Британика. Посетен на 12 октомври 2019. (на английски)
