Гай Марий Викторин
| Гай Марий Викторин | |
| древноримски философ | |
| Роден |
290 г.
|
|---|---|
| Починал | 364 г.
|
| Религия | християнство |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Викторин.
Гай Марий Викторин Афер (Gaius Marius Victorinus; Victorinus Afer; * между 281 и 291; † след 363 г.) e граматик, реторик, неоплатонически философ и християнски учен, съвременник на императорите Константин Велики, Констанций II и Юлиан Апостат.
Роден е и до заминаването си за Рим (около 340 г.) живее и учи в Северна Африка (в земите, включени в Преторианска префектура Италия), откъдето е и прозвището му Афер. В Рим той се занимава с обучение по реторика в средите на сенатското съсловие и сам става известен оратор и е причислен към Сената. През 354 г. е удостоен със статуя на Форума на Траян (център на обществената дейност в столицата). В този период той написва много от произведенията си - върху възгледите и творчеството на различни езически мислители, като Цицерон, Аристотел и неоплатоническите философи Плотин и Порфирий, но от тях е запазена много малка част. Превежда на латински гръцките неоплатоници.
През 355 г. приема християнството и се кръщава под влиянието на известният проповедник Симплициан, впоследствие архиепископ на Медиоланум (Милано). Като християнски писател Гай Викторин пише коментари на писмата на Апостол Павел[1]. Написал е през 360 г. и 3 теологични химни за тринитарианското учение[2], което е сред основните и най-обстойно разглеждани теми в творчеството му - той е привърженик на Никейския символ на вярата. Също така е първият коментатор на латински на християнството и оказва значимо влияние върху по-късни църковни писатели, сред които Августин Блажени и Боеций. С голяма популярност се ползват и граматическите му трудове, но впоследствие му се приписва авторството и на някои чужди.
През 362 г. се отказва от официалната си длъжност на учител по реторика, макар не и от упражняването на това изкуство, като реакция срещу препоръките на император Юлиан Апостат (в писмо към т.нар. Реторски едикт, наричан и Едикт за училищата) на такива постове да не се одобряват преподаватели-християни, чиито лекции силно засягат творчеството на видни древни автори, като Омир и Вергилий, тъй като от тях не може да се очаква да имат положително отношение към идеите, залегнали в творбите им.
Умира малко след 363 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Mary T. Clark: Marius Victorinus, in: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 22, 1992, S. 165–169.
- Pierre Hadot: Porphyre et Victorinus, in: Erasmus 21, 1969, S. 621-626
- Pierre Hadot: Marius Victorinus, in: Erasmus 24, 1972, S. 753-756.
- Фокин А. Р. Христианский платонизм Мария Викторина. М., 2007. 254 стр.
- Фокин А.Р. Античная метафизика и христианская теология в трактатах Мария Викторина. Интеллектуальные традиции античности и средних веков (Исследования и переводы). М.: Кругъ, 2010. С.69-106.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Albrecht Locher, Marius Victorinus Afer, www.bautz.de/bbkl
- F.F. Bruce, Marius Victorinus and His Works, The Evangelical Quarterly 18 (1946), 132-153.