Направо към съдържанието

Гаулига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гаулига
Създадена
1933
Закрита
1945
Държава
Германия Трети Райх
Регионални лиги
16 (1933 г.), 35 (общо)
Купи
Купа на Германия
Последни шампиони
СК Дрезден

Гаулига (на немски: Gauliga) е първенството по футбол на Германия в периода 1933 – 1945 г. Лигата е създадена, след като през 1933 г. нацистите вземат властта в страната. Името произлиза от гау, както са се наричали областите, населявани от древните германски племена.

Разпределение на Гаулигите, 1933 г.

Гаулигата е сформирана на мястото на Бецирклигата (първенството във Ваймарската република). Установени са 16 регионални дивизии в страната с аматьорски статут. Победителите от всяка регионална група участват във финалите на шампионата, където първеценът се определя с директни елиминации.

Тази реформа е приета с разочарование от немската футболна общественост и особено от треньорите Ото Нерц и Сеп Хербергер, чиято идея за професионална Райсхлига набира последователи в началото на 30-те години. Райсхлигата обаче не се осъществява, тъй като професионалният спорт е в разрез с нацистката идология.

През 1935 г., с присъединяването на Саарланд, се увеличава броят на Гаулигите. Впоследствие с присъединяването на нови територии към Райха се формират и нови Гаулиги.

С началото на Втората световна война се затруднява провеждането на футболните първенства, тъй като множество от играчите са изпратени на фронта. Някои Гаулиги се разделят на субгрупи, за да спестят дългите пътувания по време на войната. Много клубове се обединяват или формират временни военни асоциации, за да съберат футболисти за оптимален състав.

През 1944 г. първенството е прекратено, след нахлуването на Съюзниците на немска територия. Така сезон 1944/45 остава незавършен.

Най-успешният тим в Гаулигата е Шалке 04 с 6 титли.

Шампионът на страната се определя чрез плейофи в края на сезона. Финалната среща се играе в столицата Берлин с изключение на 1933 и 1935 г., когато първенецът се определя в Кьолн. От 1934 до 1938 г. 16-те шампиона на Гаулигата играят в 4 групи по 4 отбора, победителите от които се класират за полуфиналите. Между 1939 и 1941 г. броят на лигите и класиралите се тимове постепенно се увеличава и групите също са повече. От 1942 г. плейофите се състоят в директни елиминации.

Влияние на нацистите

[редактиране | редактиране на кода]

С идването на НСДАП на власт, всички спортове минават под контрола на спортния министър Ханс вон Чамер, на когото в този период е кръстен турнирът за Купата на Германия. Подкрепяни са работническите клубове, докато еврейските са отстранени от националното първенство и са принудени да играят отделни турнири. От 1938 г. еврейските спортни клубове са забранени.[1]

Някои тимове, тясно свързани с евреите, като Байерн Мюнхен и Австрия Виена също страдат от „лоша“ репутация по време на нацисткия режим. Отборите с еврейски футболисти преди 1933 г. също не са популярни сред властващата партия. Въпреки това, някои известни играчи на Шалке 04 като етническите поляци Фриц Сзепан и Ернст Кузора са немски национали и играят за националния тим на Райха.

Немските футболни легенди от еврейски произход обаче не са толерирани. Бившият национал Юлиус Хирш стажа жертва на холокоста и умира в Аушвиц.[2]

Година Шампион Финалист Резултат Дата Стадион Зрители
1944 СК Дрезден ЛСВ Хамбург 4 – 0 18 юни 1944 Берлин 70 000
1943 СК Дрезден Саарбрюкен 3 – 0 27 юни 1943 Берлин 80 000
1942 Шалке 04 Фърст Виена 2 – 0 5 юни 1942 Берлин 90 000
1941 Рапид Виена Шалке 04 4 – 3 22 юни 1941 Берлин 95 000
1940 Шалке 04 СК Дрезден 1 – 0 21 юли 1940 Берлин 95 000
1939 Шалке 04 Адмира Виена 9 – 0 18 юни 1939 Берлин 100 000
1938 Хановер 96 Шалке 04 3 – 3 сл. пр.
4 – 3 сл. пр.
26 юни 1938
3 юли 1938
Берлин
Берлин
100 000
100 000
1937 Шалке 04 Нюрнберг 2 – 0 20 юни 1937 Берлин 100 000
1936 Нюрнберг Фортуна Дюселдорф 2 – 1 сл. пр. 21 юни 1936 Берлин 45 000
1935 Шалке 04 Щутгарт 6 – 4 23 юни 1935 Кьолн 74 000
1934 Шалке 04 1. ФК Нюрнберг 2 – 1 24 юни 1934 Берлин 45 000