Двукрили
Двукрили | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||
Двукрили в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Двукрилите (Diptera) са биологичен разред насекоми с една двойка крила и една двойка балансьори. Сред най-разпространените двукрили е домашната муха. Някои двукрили обаче са изгубили крилете си, особено в подсемейство Hippoboscoidea.
Това е голям разред с около 240 000 видове комари и мушици, само около половината от които са описани.[1]. Това е един от най-важните разреди насекоми както в екологичен, така и в смисъл свързан с човека (икономически и здравословен). Двукрилите и в частност комарите (Culicidae), са важни преносители на болести, включително на малария, денга, Западен Нил, жълта треска и други.Разделът от ентомологията, който изучава двукрилите насекоми се нарича диптерология. В България доайен на това направление е ентомологът проф. д-р Здравко Хубенов.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Има два основно приети подразреда на Двукрили:
- Дългоантенни (Nematocera) – Дългопипални (включва Eudiptera)[2][3] (Дългопипални, Дългомустачни) (Nematocera) – включва 77 семейства (35 от които са измрели), обикновено различавани по техните издължени тела и космати антенки – комари и дългоножки.
- Късоантенни (Brachycera) – Късопипални[3] (Късопипални, Късомустачни) (Brachycera) – включва 141 семейства (8 от които са измрели); имат по-кръгли тела и много къси антенки.
При предлагана по-нова, но все още не широко приета класификация, Nematocera са разделени на два подразреда – Archidiptera и Eudiptera.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ B. M. Wiegmann & D. K. Yeates. Tree of Life: Diptera // 1996. Архивиран от оригинала на 2009-10-14. Посетен на 2007-06-03.
- ↑ Морфология и систематика на насекомите, 2.0а (PDF) // Университетско издателство „П. Хилендарски“ Пловдив. Посетен на 18 януари 2012.[неработеща препратка]
- ↑ а б Растителна Защита // ISSUU, брой 8/9 2013. Посетен на 11 май 2014.