Джордж Мийд
Тази статия е за американския философ. За генерала вижте Джордж Гордън Мийд.
| Джордж Хърбърт Мийд George Herbert Mead | |
| американски философ | |
 | |
| Роден |
27 февруари 1863 г.
|
|---|---|
| Починал |
Чикаго, САЩ |
| Учил в | Харвардски университет Оберлински колеж |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Школа | Прагматизъм |
Джордж Хърбърт Мийд (на английски: George Herbert Mead) е американски философ, социолог и психолог, роден на 27 февруари 1863 г. в Масачузетс, САЩ. Следва в Обърлин Колидж и Харвардския университет. Преподава в Мичиганския университет от 1891 до 1894 г. До смъртта си остава в университета в Чикаго. Умира на 26 април 1931 г.
Въпреки че е професор по философия, Джордж Мийд се занимава активно със социална психология. Социалната психология на Мийд е поведенческа „в смисъла на това, че започва с наблюдаемата дейност — динамиката, протичащите социални процеси и социални действия, които са нейни съставящи елементи за изучаване и научно анализиране“ (по Schsllsnberg, J., 1978). Друг важен социалнопсихологичен възглед на Мийд е идеята му, че „поведението на индивида може да бъде разбрано само с оглед на поведението на цялата социална група, в която членува“ (Mead, G., 1934). Противно на Фройд, той застъпва тезата, че поведението на човека е детерминирано от дейността, която е социална.
Мийд е забележителен психолог, провел редица изследвания по отношение на поведението на човека в социално взаимодействие – в групи. Въвежда за първи път термина референтни групи – групи, с които ние се асоциираме, съпоставяме или към които бихме желали да се присъединим; по-малко или повече различаващи се от групите, от които ние сме част. Пример: работник в завода на „Пежо“ често общува с по-високоплатените свои колеги инженери. В резултат от съпоставянето си с тях (неговата референтна група), той решава да си купи най-нов модел автомобил (който подобава на инженерите от неговата референтна група, но е съвсем неуместен за човек от средната класа – групата, към която работникът всъщност принадлежи). Извод: припознаването на референтните групи в групи, към които в действителност принадлежиш, може да доведе до доста негативни последици. В горния пример: най-малкото, спор и страшен скандал със съпругата, която винаги излиза права, защото тя има щастието да принадлежи към групата „Жена“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- На английски език
- 1932. The Philosophy of the Present. Open Court Publishing.
- 1934. Mind, Self, and Society. Ed. by Charles W. Morris. University of Chicago Press. ISBN 978-0-226-51668-4
- 1936. Movements of Thought in the Nineteenth Century. Ed. by C. W. Morris. University of Chicago Press.
- 1938. The Philosophy of the Act. Ed. by C.W. Morris et al. University of Chicago Press.
- 1964. Selected Writings. Ed. by A. J. Reck. University of Chicago Press. ISBN 978-0-226-51671-4
- 1982. The Individual and the Social Self: Unpublished Essays by G. H. Mead. Ed. by David L. Miller. University of Chicago Press. ISBN 978-0-608-09479-3
- 2001. Essays in Social Psychology. Ed. by M. J. Deegan. Transaction Books.
- 2011. G.H. Mead. A Reader. Ed. by F.C. Silva. Routledge.
- На български език
- Разум, Аз и Общество. Изд ЕА, 1997
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Критика современной буржуазной теоретической социологии / А. П. Ковалев, С. М. Митина, Э. А. Орлова и др.; Ред. Г. В. Осипов, М.: Наука, 2003.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Mitchell Aboulafia, George Herbert Mead, Stanford Encyclopedia of Philosophy
- Произведения на Джордж Мийд в
проекта Гутенберг
|
