Дискурс

Дискурс (на латински: discursus – „тичане към/бягане от“) често обозначава „писмена или говорима комуникация или дебати“ или „формална дискусия или дебати“ ^[1]. „Дискурс“ е важен термин в семантиката, лингвистиката, антропологията, етнографията, културологията, феминизма, постмодерните теории и анализ, литературния анализ, историята на изкуството и идеите.

Произход на понятието

Понятието „дискурс“ е латинско по произход и идва от думата discursus, която означава „бягане напред-назад“. В английския думата е достигнала като discourse със следните значения: (1) словесна обмяна, разговор^[2]; (2) общуване; (3) проповед; (4) умозаключение и др.

В българския с понятието обикновено се означава следното: (1) слово; (2) словесен израз на мисълта; (3) способност за разбиране^[3].

Определение

Най-общо понятието „дискурс“ в социалните науки се гради на насоките на добилите известност през 60-те години идеи на Мишел Фуко и обозначава начините на мислене и границите, дефиниращи какво може да бъде казано и какво не. Терминът дискурсивна формация или накратко дискурс, в този смисъл, служи да означи специализираното знание, което се ползва априори в комуникационния акт. То бива обект на смяна и предефиниция през различни епохи и времена. Това знание, може да не бъде напълно осъзнато от ползващия го и така дискурс може да обозначава обсъждането и/или действието в рамките на дадена гледна точка или парадигма, която не е задължително да бъде напълно разбрана от използващия я. Така например, чрез дискурсивен анализ може да се проследи как през време на Модерността, се зараждат идеи като прогрес, универалност, егалитаризъм и впоследствие дискурсивните практики и действия се опирали на това. Също така чрез дискурсивен анализ могат да се проследят промените на разбиранията и регулирането на лудостта или сексуалността, както самият Фуко прави.

Източници

↑ Compact Oxford Dictionary, Thesaurus and Wordpower Guide [2001], Oxford University Press, New York
↑ Употребено в това си значение в следното изречение от „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте (1847): Two or three of the gentlemen sat near him, and I caught at times scraps of their conversation across the room. At first I could not make much sense of what I heard; for the discourse of Louisa Eshton and Mary Ingram, who sat nearer to me, confused the fragmentary sentences that reached me at intervals. // Двама или трима от господата седнаха близо до него, а аз долових на няколко пъти откъси от разговора им в стаята. Първоначално не можах много да разбера това, което чух; за разговора между Луиза Ещън и Мери Инграм, които седнаха по-близо до мен, ме объркваха накъсаните изречения, които достигаха до мен периодично.
↑ дискурс // ibl.bas.bg. Институт за български език, 2023. Посетен на 2023-01-26.

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Compact Oxford Dictionary, Thesaurus and Wordpower Guide [2001], Oxford University Press, New York

[2] Употребено в това си значение в следното изречение от „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте (1847): Two or three of the gentlemen sat near him, and I caught at times scraps of their conversation across the room. At first I could not make much sense of what I heard; for the discourse of Louisa Eshton and Mary Ingram, who sat nearer to me, confused the fragmentary sentences that reached me at intervals. // Двама или трима от господата седнаха близо до него, а аз долових на няколко пъти откъси от разговора им в стаята. Първоначално не можах много да разбера това, което чух; за разговора между Луиза Ещън и Мери Инграм, които седнаха по-близо до мен, ме объркваха накъсаните изречения, които достигаха до мен периодично.

[3] дискурс // ibl.bas.bg. Институт за български език, 2023. Посетен на 2023-01-26.

[1]

[2]

[3]