Евровизия 1961
Евровизия 1961 | |
Дати | |
---|---|
Финал | 18 март 1961 г. |
Домакин | |
Място | Франция Фестивален и конгресен дворец, Кан |
Водещи | Жаклин Жубер |
Режисьор | Марсел Кравен |
Местно излъчване | Френска радио-телевизия (RTF) |
Участници | |
Брой участници | 16 |
Дебют | Испания Финландия Югославия |
Карта на участниците
| |
Вот | |
Победител | Люксембург Жан-Клод Паскал – „Nous les amoureux“ |
← 1960 Евровизия 1962 → | |
Евровизия 1961 в Общомедия |
Евровизия 1961 е 6-ият песенен конкурс.
История
[редактиране | редактиране на кода]Провежда се на 18 март във Фестивалния и конгресен дворец в гр. Кан, Франция. Това е първият фестивал, проведен в събота вечер, с което се поставя традиция, запазила се и до наши дни. Дебютират още три национални телевизии, с което бройката на участващите държави нараства до 16. Водещата Жаклин Жубер, водила вече веднъж „Евровизия“ през 1959 г., демонстрира самочувствие и съвсем освободен стил на сцената. Победителят Жан-Клод Паскал, който представя Люксембург, дори си позволява да я прегърне в края на шоуто – доста фриволно поведение за консервативните в този период телевизии. Самата Жубер първоначално му прави забележка, после се примирява. Декорите все още са семпли, а композициите продължават да са повлияни от старите градски песни и френските шансони. Практически се откроява само една, която и печели, макар също да е в основата си френски шансон – „Nous les amoureux“ бързо се превръща в голям европейски хит. Великобритания за трети пореден път се класира на второ място. На сцената отново виждаме Нора Брьокстед, която се класира четвърта през 1960 г., и Боб Бени, заел 6-о място през 1959 г.
Правила
[редактиране | редактиране на кода]Гласуването продължава да се осъществява по дотогавашната схема. Участващите страни разполагат с журита от по 10 души, всеки един от които може да оцени само една песен и да ѝ присъди 1 точка. Този фестивал обаче е първия, на който изпълнител си позволява да пее и на език, различен от официалния в държавата му. Организаторите са удивени от решението на Лале Андерсен от Германия да изпее част от песента си на френски. Макар все още да няма изрично записано условие в тази насока, дотогава се спазва негласното правило, че текстът на всяка песен трябва да е на официалния или един от официалните езици на съответната държава. Все пак немската песен не води до промяна в правилата. Това се случва няколко години по-късно.[1]
Участници
[редактиране | редактиране на кода]№ | Страна | Език | Изпълнител/и | Песен | Превод | Точки | Място |
---|---|---|---|---|---|---|---|
01 | Испания | испански | Кончита Баутиста | „Estando contigo“ | „С теб“ | 8 | 9 |
02 | Монако | френски | Колет Делиал | „Allons, allons les enfants“ | „Хайде, хайде, деца“ | 6 | 10 |
03 | Австрия | немски | Джими Макулис | „Sehnsucht“ | „Копнеж“ | 1 | 15 |
04 | Финландия | финландски | Лайла Кинунен | „Valoa ikkunassa“ | „Светлина в прозореца“ | 6 | 10 |
05 | Югославия | сърбохърватски | Лиляна Петрович | „Неке давне звезде“ | „Някои далечни звезди“ | 9 | 8 |
06 | Нидерландия | нидерландски | Грете Кауфелд | „Wat een dag“ | „Що за ден“ | 6 | 10 |
07 | Швеция | шведски | Лил-Бабс | „April, April“ | „Април, април“ | 2 | 14 |
08 | Германия | немски, френски | Лале Андерсен | „Einmal sehen wir uns wieder“ | „Някога ще се срещнем отново“ | 3 | 13 |
09 | Франция | френски | Жан-Пол Морик | „Printemps (avril carillonne)“ | „Пролет (априлски камбанки)“ | 13 | 4 |
10 | Швейцария | френски | Франка ди Риенцо | „Nous aurons demain“ | „Ще имаме своето утре“ | 16 | 3 |
11 | Белгия | нидерландски | Боб Бени | „September, gouden roos“ | „Септември, златна роза“ | 1 | 15 |
12 | Норвегия | норвежки | Нора Брьокстед | „Sommer i Palma“ | „Лято в Палма“ | 10 | 7 |
13 | Дания | датски | Дарио Кампеото | „Angelique“ | „Анжелик“ | 12 | 5 |
14 | Люксембург | френски | Жан-Клод Паскал | „Nous les amoureux“ | „Ние, влюбените“ | 31 | 1 |
15 | Великобритания | английски | „Да Алисънс“ | „Are You Sure?“ | „Сигурен ли си?“ | 24 | 2 |
16 | Италия | италиански | Бети Къртис | „Al di là“ | „Оттук“ | 12 | 5 |
Гласуване
[редактиране | редактиране на кода]Гласуваща страна | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Точки | ||||||||||||||||||
Получаваща страна |
Испания | 8 | 1 | 1 | 1 | 2 | 2 | 1 | ||||||||||
Монако | 6 | 1 | 3 | 1 | 1 | |||||||||||||
Австрия | 1 | 1 | ||||||||||||||||
Финландия | 6 | 1 | 1 | 2 | 2 | |||||||||||||
Югославия | 9 | 3 | 1 | 2 | 1 | 1 | 1 | |||||||||||
Нидерландия | 6 | 2 | 1 | 1 | 2 | |||||||||||||
Швеция | 2 | 2 | ||||||||||||||||
Германия | 3 | 1 | 1 | 1 | ||||||||||||||
Франция | 13 | 2 | 2 | 1 | 1 | 4 | 1 | 2 | ||||||||||
Швейцария | 16 | 1 | 2 | 2 | 1 | 2 | 4 | 2 | 2 | |||||||||
Белгия | 1 | 1 | ||||||||||||||||
Норвегия | 10 | 1 | 2 | 1 | 5 | 1 | ||||||||||||
Дания | 12 | 1 | 1 | 2 | 8 | |||||||||||||
Люксембург | 31 | 2 | 4 | 4 | 3 | 5 | 1 | 1 | 5 | 1 | 1 | 1 | 3 | |||||
Великобритания | 24 | 3 | 3 | 7 | 1 | 1 | 8 | 1 | ||||||||||
Италия | 12 | 1 | 1 | 1 | 1 | 4 | 4 |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Фестивалният и конгресен дворец в Кан
-
Жан-Клод Паскал (с очилата)
-
Лил-Бабс