Йоахим Фест
| Йоахим Фест Joachim Fest | |
 Йоахим Фест през 2004 г. | |
| Роден | 8 декември 1926 г. |
|---|---|
| Починал | 11 септември 2006 г. Кронберг им Таунус, Германия |
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | проза, есе, публицистика |
| Награди | „Федерален орден за заслуги“ (1978) |
| Уебсайт | |
| Йоахим Фест в Общомедия | |
Йоахим Фест (на немски: Joachim Fest) с цяло име Йоахим Клеменс Фест е германски писател, есеист, историк, публицист и автор на биографии.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йоахим Фест е роден през 1926 г. в Берлин. Осемнадесетгодишен взима участие в заключителната фаза на войната. Попада в американски плен и близо две години прекарва във френски военнопленнически лагер в Лаон.
След освобождаването си през 1947 г. полага матура във Фрайбург и до 1953 г. следва право, а също история, социология, германистика и история на изкуството в университетите на Фрайбург, Франкфурт на Майн и Берлин. След като получава това разнообразно хуманитарно образование, Фест става журналист.
В началото на 50-те години активно участва в дейността на берлинския клон на Християндемократическия съюз. През 1961 г. се премества в Хамбург и постъпва на работа като редактор в Северногерманското радио, а от 1963 до 1968 заема длъжността главен редактор. След това приема поканата да бъде водещ редактор в един от най-влиятелните вестници на ФРГ „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. През 1993 г. се оттегля от ръководството на вестника и се отдава изцяло на литературната си дейност като изследващ историк.
Йоахим Фест вече си е създал световна известност с изследванията си върху историята и същността на Третия райх. Но най-значимото му произведение е пространната биография на Адолф Хитлер (1973), бързо преведена на многобройни езици и до 2006 г. публикувана общо в 800 000 екземпляра.[1]
Следват широко дискутирани книги за живота и дейността на Алберт Шпеер (1999)[2], както и за немската съпротива срещу Хитлер.
Йоахим Фест умира на 11 септември 2006 г.[3][4], няколко дни преди публикуването на мемоарите му „Не и аз – спомени от детството и младостта“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Das Gesicht des Dritten Reiches. Profile einer totalitären Herrschaft, 1963
- Hitler. Eine Biographie, 1973
- Aufgehobene Vergangenheit. Portraits und Betrachtungen, 1981, 1983
- Die unwissenden Magier. Über Thomas und Heinrich Mann, 1985, 1998
- Der tanzende Tod. Über Ursprung und Formen des Totentanzes vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Und sechsunddreißig Zeichnungen zum gleichen Thema ‚in spe‘ von Horst Janssen, 1986
- Im Gegenlicht. Eine italienische Reise, 1988, 2004
- Der zerstörte Traum. Vom Ende des utopischen Zeitalters, 1991
- Wege zur Geschichte. Über Theodor Mommsen, Jacob Burckhardt und Golo Mann, 1992
- Die schwierige Freiheit. Über die offene Flanke der offenen Gesellschaft, 1993
- Staatsstreich. Der lange Weg zum Attentat vom 20. Juli 1944, 1994
- Fremdheit und Nähe. Von der Gegenwart des Gewesenen, 1996
- Speer. Eine Biographie, 1999
- Horst Janssen. Selbstbildnis von fremder Hand, 2001, 2004
- Das Ende der Utopien. Der zerstörte Traum / Die schwierige Freiheit, 2000
- Der Untergang. Hitler und das Ende des Dritten Reiches, 2002
- Begegnungen. Über nahe und ferne Freunde, 2004
- Der lange Abschied vom Bürgertum. Joachim Fest und Wolf Jobst Siedler im Gespräch mit Frank A. Meyer, 2005
- Die unbeantwortbaren Fragen. Notizen über Gespräche mit Albert Speer zwischen Ende 1966 und 1981, 2005, 2006
- Ich nicht. Erinnerungen an eine Kindheit und Jugend, 2006
- Bürgerlichkeit als Lebensform. Späte Essays, 2007
- Nach dem Scheitern der Utopien. Gesammelte Essays zu Politik und Geschichte, 2007
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1972: Theodor-Wolff-Preis
- 1973: Thomas-Dehler-Preis
- 1978: „Федерален орден за заслуги“
- 1981: „Награда Томас Ман“ на град Любек
- 1992: Görres-Preis der Stadt Koblenz
- 1996: „Награда Фридрих Шидел“
- 1996: „Награда Лудвиг Бьорне“
- 1999: Eduard-Rhein-Preis
- 1999: Wilhelm-Leuschner-Medaille
- 2000: Hildegard-von-Bingen-Preis für Publizistik
- 2002: Hanns Martin Schleyer-Preis
- 2003: Einhard-Preis für biographische Literatur
- 2004: Eugen-Bolz-Preis
- 2006: Henri-Nannen-Preis
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hitler und kein Ende – Joachim Fests Jahrhundertbilanz, Ein Film von Beate Pinkerneil, 3sat, 10. Dezember 2005, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930190138/http://www.3sat.de/3sat.php?http%3A%2F%2Fwww.3sat.de%2Fkulturzeit%2Fspecials%2F85405%2Findex.html, посетен на 15 февруари 2021
- ↑ Zum Dank ein Bild vom Führer, DIE ZEIT 22/2016, S. 19
- ↑ Christoph Stolzenberg: Der Intellektuelle unter den Konservativen, Süddeutsche Zeitung, 12. September 2006
- ↑ Joachim Fest ist gestorben, Wiener Zeitung, 13. September 2006
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Йоахим Фест- ((de)) Биографични данни за Йоахим Фест в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Йоахим Фест в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Йоахим Фест в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Йоахим Фест в WHO'S WHO
- ((de)) Йоахим Фест в Die LYRIKwelt
- ((de)) Йоахим Фест в Personensuche
- ((en)) Йоахим Фест в
Internet Movie Database
|
- Германски писатели
- Германски историци
- Германски есеисти
- Германски публицисти
- Германски пътеписци
- Германски биографи
- Франкфуртски университет
- Военнопленници през Втората световна война
- Носители на награди на Германия
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на „Федерален орден за заслуги“
- Доктор хонорис кауза
- Родени в Берлин