Направо към съдържанието

Леки крайцери тип „Карлсруе“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леки крайцери тип „Карлсруе“
Karlsruhe-Klasse
Лекият крайцер „Карлсруе“
Флаг Германия
Клас и типЛеки крайцери от типа „Карлсруе“
Следващ типЛеки крайцери тип „Грауденц“
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Магдебург“
ПроизводителGermaniawerft в Кил
и Howaldtswerke в Кил, Германска империя.
Планирани2
Построени2
В строеж1911 г. – 1912 г.
В строй1914 г. – 1916 г.
Загуби2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4900 t (нормална);
6191 t (пълна)
Дължина142,2 m
Дължина по водолинията
139,0 m
Ширина13,7 m
Газене5,79 m
Броняпояс: 60 mm;
палуба: 20 – 40 mm
(40 – 60 mm скосове);
гласис: 100 mm;
щитове ГК: 50 mm;
бойна рубка: 50 mm
Задвижване2 парни турбини „военноморски тип“;
14 водотръбни котли „военноморски тип“
Мощност26 000 к.с. (19,1 МВт)
Движител2 гребни винта[1]
Скорост27,8 възела
(51,5 km/h)
Далечина на
плаване
5000 морски мили на 12 възела ход;
Запас гориво: 1300 t въглища и 200 t нефт
Екипаж373 души
Кръстени в чест наНемски градове
Въоръжение
Артилерия12x1 105 mm
Минноторпедно
въоръжение
2x1 500 mm ТА;120 морски мини[1][~ 1]
Леки крайцери тип „Карлсруе“ в Общомедия

Карлсруе (на немски: Karlsruhe) са серия леки крайцери[~ 2] на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Втора серия леки крайцери на немските ВМС. Те са развитие на крайцерите от типа „Магдебург“. всичко от проекта са построени 2 единици: „Карлсруе“ (на немски: SMS Karlsruhe[~ 3]) и „Росток“ (на немски: SMS Rostock). Техен усъвършенстван вариант са крайцерите от типа „Грауденц“.

„Росток“

Крайцерите от типа „Карлсруе“ са 139 m в дълги по водолинията и 142,2 m в като цяло. Ширината им е 13,7 m, а газенето 5,79 m. Водоизместимостта им се равнява на 4900 t, а при пълно натоварване – 6191 t. За производството на пара се използват 14 военноморски котела (12 въглищни, 2 нефтени)[1]. Парните турбини работят на 2 вала и имат проектна мощност от 26 000 к.с. Пълната им скорост е 27,8 възела (51,5 km/h). Но при „Карлсруе“ турбините достигат мощност 37 885 к.с. (28 251 кW), а максималната му скорост е 28,5 възела (52,8 km/h), а в същото време при „Росток“ максималната мощност е 43 628 к.с. (32 533 кW), а максималната скорост – 29,3 възела (54,3 km/h)[1].

Корабите имат същото въоръжение, както и леките крайцери от типа „Магдебург“. Главният калибър се състои от дванадесет скорострелни 10,5 cm SK L/45[~ 4] оръдия на единични лафети. Две от тях са редом отпред на бака, осем са разположени в средната част на съда, четири на всяка страна, и две са редом на кърмата. Оръдията имат максимална далекобойност до 12 700 m[2]. Боекомплектът им съставлява 1800 изстрела. Крайцерите носят и два 50 cm траверсни подводни торпедни апарата с общ запас от пет торпеда. Освен това крайцерите могат да носят до 120 морски мини[1][3].

Схемата на броневата защита повтаря предходния тип[1].

Дългият, макар и доста тесен броневи пояс с 60 mm никелова броня, в носовата си част той има дебелина 18 mm, в кърмовата липсва, хоризонталният участък от броневата палуба има дебела 20 mm никелова броня, скосовете са 40 mm[4]. Малко след началото на главния пояс минава 40 mm носов траверс. Кърмовата част се защитава от 40 mm палуба и 60 mm скосове. Бойната рубка има дебелина на стените от 100 mm круповска броня, а стоманения 20 mm покрив е от никелова броня. Оръдията на главния калибър са прикрити от щитове с дебелина 50 mm. Далекомерът е прикрит от 30 mm броня.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Карлсруе е заложен през 1911 г., спуснат на вода на 11 ноември 1912 г., влиза в строй на 15 януари 1914 г.

След влизането си в действие „Карлсруе“ е изпратен в Карибско море, където той следва да замени крайцера „Дрезден“. Той пристига в определения му район през юли 1914 г., няколко дни преди внезапното начало на Първата световна война. След началото на войната, крайцера предава част от въоръжението си на пътническия лайнер „Кронпринц Вилхелм“, така, последния може да действа в качеството на рейдер, но по времето в което съдовете си предават оборудването, британски крайцери определят местонахождението им и започват да преследват „Карлсруе“. По-високата му скорост позволява да им избяга, след което той действа около североизточното крайбрежие на Бразилия. Загива на 4 ноември 1914 г. от мощен взрив на борда, жертви на който стават 133 члена на екипажа. Причините за взрива не са установени точно и до днес.

Росток е заложен през 1911 г., спуснат на 11 декември 1912 г., влиза в строй на 5 февруари 1914 г. „Росток“ служи във Флота на откритото море как лидер на миноносни флотилии. Служи и като разузнавач за линейните крайцери на контраадмирал Франц фон Хипер в операциите против британското крайбрежие и по време на сражението при Догер банк. По време на сражението британските линейни крайцери и потопяват броненосният крайцерБлюхер“. През април 1916 г., той отново се заема с разузнаване за линейните крайцери по време на бомбардировките над Ярмут и Лоустофт, по време на които „Росток“ и пет други крайцера имат кратък боен сблъсък с британските сили.

  1. Всички данни са към момента на влизането в строй.
  2. Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  3. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  4. Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (105 × 45).
  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
  • Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. Conway Maritime Press Ltd, 1985, 439 с. ISBN 0851772455.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Erwin Strohbusch. Leichter Kreuzer aus den Jahren 1908 bis 1918: II. Die Flottenkreuzer. Marine Rundschau International, 1981. с. 93 – 98.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Карлсруэ““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​