Направо към съдържанието

Лу Рийд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лу Рийд
Lewis Allan Reed
американски музикант
11 юни 2008 г.
Роден
Починал

НаградиЗала на славата на рокендрола (2015)
Грами
Музикална кариера
Стилрок, алтернативен рок, нойз рок, експериментален рок, глем рок, фолк рок, психеделичен рок, арт рок
Инструментикитара, вокал
Гласбаритон
Активност1964 – 2013
Лейбъл„Уорнър Брос Рекърдс“, „Метро-Голдуин-Майер“, RCA, Pickwick, „Върв Рекърдс“, MGM Records, „Ар Си Ей Рекърдс“, Arista Records, „Сайър Рекърдс“, „Уорнър Рекърдс“
Участник вВелвет Ъндърграунд

Уебсайтwww.loureed.com
Лу Рийд в Общомедия

Луис Алън „Лу“ Рийд (на английски: Lewis Allen „Lou“ Reed) (1942 – 2013)[1] е американски рок певец, китарист и автор на песни.

Като член на The Velvet Underground през 1960 година, Рийд разкрива нови полета в рока, представяйки малко по-зрели и интелектуални теми в един жанр, който тогава е бил смятан за жанра на деца и тийнейджъри.

Той първо намира изява като китарист и главен автор на песни в The Velvet Underground (1965 – 1973). Групата получава сравнително малко внимание през нейния живот, но е смятана за семето, от което много групи за алтернативна рок музика са израснали. Като главен автор на песните, Рийд е писал по много теми, които тогава са били табу: садомазохизъм („Venus in Furs“), травестити („Sister Ray“), транссексуалност („Lady Godiva's Operation“), проституция („There She Goes Again“) и употреба на наркотици („I’m Waiting for the Man“, „White Light/White Heat“, „Heroin“). Като китарист, той използва по новаторски начин абразивният дисторжън, както и нестандартни настройки. Дълбокият му глас, на който липсва особена емоционална яркост, много прилича на този на Боб Дилън и е напълно спокоен от липсата на допълнителни тренировки, е не по-малко важен за неговото музикално влияние.

Рийд започва дълга и наелектризираща соло кариера през 1971. Той бързо продуцира хит същата година с името „Walk on the Wild Side“, който за повече от десетилетие има голям комерсиален успех... Като най-летливите и променливи рок персонажи, Рийд прави нелогични и противоречиви албуми, които смущават критиците, които се молят за завръщането на the Velvet Underground. Най-ярък пример за неговата палавост е двойният албум „Metal Machine Music“ издаден през 1975, който по-късно Риийд коментира по следния начин: „Никой не бива да направи подобно нещо и след това да оцелее“. Въпреки тези обрати през последните години на осемдесетте, Рийд отново спечелва широко интереса на хората, като един от учителите в рока.

Дава гласа си за анимационните филми „Артур и отмъщението на Малтазар“ и „Артур и войната на двата свята“, в ролята на Малтазар.

На 15 юни 2011 „Металика“ обявяват, че са завършили записите на десет песни с Лу Рийд.[2] На официалния сайт на проекта е обявено, че общ албум, наречен „Lulu“, ще бъде издаден на 31 октомври 2011 (в Северна Америка на 1 ноември).[3]

През май 2013 г., Рийд претърпява трансплантация на черен дроб в Кливланд и се възстановява използвайки упражнения „тай чи“. На 27 октомври 2013 г., на 71 г., умира от чернодробно заболяване в дома си в Саутхемптън, Лонг Айлънд, Ню Йорк.

В деня на смъртта си, Рийд е трябвало да влезе в студиото с Лана Дел Рей, за да запишат парчето ѝ Brooklyn Baby в дует за албума на Лана – Ultraviolence от 2014 г.

  1. rollingstone.com, Lou Reed, Velvet Underground Leader and Rock Pioneer, Dead at 71
  2. Secret Recording Project? // Metallica.com. 15 юни 2011. Архивиран от оригинала на 2016-03-24. Посетен на 16 юни 2011.
  3. www.loureedmetallica.com