Марина Влади
| Марина Влади Marina Vlady | |
| френска актриса | |
 Марина Влади (1996) | |
| Родена | Екатерина Марина Владимировна Полякова-Байдарова
|
|---|---|
| Националност |  Франция |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1949-днес |
| Семейство | |
| Съпруг | Роберт Осейн (1955 – 1959; развод) Жан-Клод Бруйе (1963 – 1966; развод) Владимир Висоцки (1970 – 1980; до смъртта му) |
| Партньор | Леон Шварценберг (1981 – 2003) |
| Деца | Игор Пьотр Владимир |
| Уебсайт | www.artmedia.fr/fiche.cfm/165965-marina_vlady.html |
| Марина Влади в Общомедия | |
Марина Влади (на френски: Marina Vlady), истинско име Екатерина Марина Владимировна Полякова-Байдарова, известна също като Катрин Марина дьо Полякоф-Байдароф (на френски: Catherine Marina de Poliakoff-Baïdaroff), е френска певица, актриса и писателка от руски произход. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 10 май 1938 г. в Клиши, Франция. Нейният баща Владимир Поляков, изпълнява цигански романси в Париж. Майка ѝ, Милица Енвалд е балерина. Тя е най-малката от 4 сестри. За себе си Марина разказва:
… Аз съм рускиня, само че с френски паспорт. Баща ми е завършил Московската консерватория. Когато започва Първата световна война, той отива във Франция, за да се присъедини към армията като доброволец. Той е бил единственият син на овдовяла майка и не са го взели в руската армия. Станал летец-пилот, бил ранен, награден с военен кръст. След войната той остава във Франция, работи в Парижката опера, пее седем сезона в операта на Монте Карло. Бил е познат с Модилиани, Матис, Делон. Семейството на майка ми напуска Русия през 1919 година. Мама е била в Белград и там се запознава с баща ми Владимир Поляков, който е бил пристигнал на турне там.
Моята майка е възпитавана в Петербург, в Института на благородните девици в Смолни. През 1917 г. тя е била на 18 години. Тя е била една от онези, които, вдъхновени от нови идеи, са провесили червени дрипи на прозорците в деня на въстанието. После тя вижда как разбиват еврейските търговци на платове и дрехи и си спомня през целия си живот как са хвърляни огромни парчета плат в различни цветове, разгъващи се по цялата улица. След това убиват любимата ѝ класна дама и тя, както и много девойки, от страх избягва в чужбина. Така тя, преживявайки много трагични епизоди, се оказва в Париж.
из спомените на Марина Влади [2]
Псевдонима Влади взима след смъртта на баща си – в негова чест. Носителка е на наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Кан за филма „Съвременна история или царицата на пчелите“ (1963). През 1987 година от печат излиза книгата ѝ, посветена на покойния ѝ съпруг, със заглавие „Владимир, или Прекъснатият полет…“. Също е изпълнявала песни по негова музика и стихове. През 2006 година Влади съвместно с режисьора Жан-Люк Тардие поставя спектакъл на френски език „Владимир, или Прекъснатият полет…“ по едноименната книга.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Има 4 брака и трима сина:[3]
- 1. Робер Осейн (23 декември 1955 – 1959), френски актьор и режисьор; синове Игор (живее в Пиренеите във Франция) и Пьотр (Пьер, китарист и балалайчник, живее в Южна Франция).
- 2. Жан-Клод Бруйе (1963 – 1966), френски пилот и притежател на авиокомпания в Африка; син Владимир (живее в Таити).
- 3. Владимир Висоцки (1970 – 1980), певец, композитор, актьор и писател, един от най-известните бардове в Съветския съюз. Влади е била голямата любов и последната жена на Висоцки до края на живота му.
- 4. Леон Шварценберг (1981 – 2003), лекар-онколог.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1965 | Камбани в полунощ | Chimes at Midnight | Кейт Пърси | Орсън Уелс |
| 1986 | По следите на капитан Грант | В поисках капитана Гранта | Марко Вовчок | Станислав Говорухин |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Babouchka, récit, coécrit avec Hélène Vallier, Odile Versois et Olga Varen, Éditions Fayard, Paris, 1979 ISBN 2-213-59644-1
- Vladimir ou le vol arrêté, récit, Éditions Fayard, Paris, 1987 ISBN 2-213-02062-0
- Les Jeunes filles, roman de Vladimir Vissotsky, avant-propos de Marina Vlady, Éditions Alinea, 1989 ISBN 2-904631-86-0
- Récits pour Militza, récit, Éditions Fayard, Paris, 1989 ISBN 2-213-02320-4
- Le Collectionneur de Venise, roman, Éditions Fayard, Paris, 1990 ISBN 978-2-213-02542-1
- Le Voyage de Sergueï Ivanovitch, roman, Éditions Fayard, Paris, 1993 ISBN 2-213-03056-1
- Du cœur au ventre, essai, Éditions Fayard, Paris, 1996 ISBN 2-213-59643-3
- Ma Ceriseraie, roman, Éditions Fayard, Paris, 2001 ISBN 2-213-61009-6
- Ballades, poésies, de Vladimir Vissotsky, préface de Marina Vlady, Les Éditions de Janus, Paris, 2003 ISBN 2-912668-14-X
- 24 images/seconde, mémoires, Éditions Fayard, Paris, 2005 ISBN 2-213-62358-9
- Sur la plage, un homme en noir, roman, Éditions Fayard, Paris, 2006 ISBN 2-213-62885-8
- Le Fol Enfant, récit, Éditions Fayard, Paris, 2009 ISBN 978-2-213-63700-6
- C'était Catherine B., récit sur la vie de Catherine Binet, Éditions Fayard, Paris, 2013
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Marina Vlady, IMDb.com.
- ↑ …Три жены, три весны, из спомените на Марина Влади.
- ↑ Биография :: Cайт актрисы Марины Влади // marinavlady.ru. Посетен на 2019-05-16.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
