Мемково
| Мемково Μέδουσα | |
| — село — | |
 Изглед към Мемково с джамията. | |
  Мемково  Мемково  Мемково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Мустафчово |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 404 m |
| Население | 311 души (2001) |
| Мемково в Общомедия | |
Мемково (на гръцки: Μέδουσα, Медуса) е село в Гърция, Западна Тракия, дем Мустафчово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Мемково е село в Деридерска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според статистиката на Любомир Милетич към 1912 година в Мемково живеят помаци.[1]
Населението му е в тесни роднински връзки с населението на Деридере, днес Златоград. Местното население и до днес е запазило родния си български говор, който спада по най-характерните си особености към златоградския ъ-говор по застъпниците на старобългарските задни носов и еров вокал (път, къшта, ръка, дъш, ръш и др. В селото са запазени стари къщи, чиято архитектура съвпада с тая на старите сгради в гр. Ксанти и в Златоград. Исторически данни за селото в по-стари османски документи от ХVІІ и ХVІІІ век не се откриват, за разлика от Деридере (дн. Златоград) и Узундере (дн. Неделино). Данни за селото не се откриват и в изследването на Патриарх Кирил „Българомохамедански села в Южни Родопи“, С., 1960, тъй като той не посещава района през 40-те години. Тогава при присъединяване на Западна Тракия към територията на царство България селата от бившата деридерска каза, изкуствено откъснати през 20-те години на ХХ век от нея, отново са присъединени към близкия си административен център.
В 2001 година има 311 жители. Жителите на селото са помаци.[2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Г. Митринов. За южната граница на златоградския говор. – Българска реч, 2008, № 1, с. 85-90.
- Г. Митринов Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54.
- Г. Митринов Из Южните Родопи (Ксантийско). по стъпките на патриарх Кирил 65 години по-късно. – Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, 2010, с. 322.
- В. Пачилов. Излел е Делю хайдутин. С., 1998.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 295.
- ↑ Мангалакова, Таня. Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия. София, НИБА консулт, 2011. ISBN 9789544510312. с. 134.
