Минск

Минск
Мінск
	Минск Мінск
	Минск
Страна	Беларус
Площ	409,5 km²
Надм. височина	280 m
Население	1 992 862 души (1 януари 2024 г.)
Агломерация	2 645 500 души
Председател	Владимир Кухарев
Първо споменаване	1067 г.
Пощенски код	220001–220141
Телефонен код	817
МПС код	7
Часова зона	UTC+3
Официален сайт	minsk.gov.by
	Минск в Общомедия

Минск (на беларуски: Мінск; на руски: Минск; на полски: Mińsk) е град, столица и най-големия град на Беларус, седалище на Общността на независимите държави, както и административен център на Минска област (без да влиза в нейния състав) – има статут на отделна административна област. Населението на града през 2014 г. е 1 921 861 души.^[2]

Наименование

Най-вероятно името на града идва от река Менка (Меня), която е приток на река Немига. Хидронимът от своя страна може да се обясни като произход от праиндоевропейския корен „men“ – „малък“, както и на литовски – „menkas“ (малък). В летописите на общоизточнославянски селището е записано като „Мѣньскъ“, „Мѣнескъ“, „Мѣнскъ“.^[3] По-късно в наименованието на селището е премахната буквата „Ѣ“ – „Меньск“, „Менеск“, „Менск“.^[4]

Географска характеристика

Географско положение

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Градът е разположен по югоизточния склон на Минските възвишения, на около 220 метра надморска височина. Той е голям индустриален и културен център с население от около 2 милиона души, разполагащ се на територия от 308 km² от двата бряга на река Свислоч. Разделен е на 9 градски района, като включва и урбанизираното селище Сокол. Има собствен герб и химн.

Климат

Климатът в града е умереноконтинентален. Средните годишни валежи са около 700 mm. През лятото е топло, но не горещо. Средната дневна температура през юли е +18,5 °C. Зимата е мека, с чести затопляния, средната температура през януари е -4.5 °C. През последните години е налице ясна тенденция към повишаване на температурата през зимата.

Средногодишна температура: +6,7 °C
Средногодишна скорост на вятъра: 2,4 m/s
Средногодишна влажност на въздуха: 77 %

Климатични данни за Минск, Беларус
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	10,3	13,6	18,9	28,8	30,9	32,5	33,9	34,6	30,3	24,7	16,0	10,3	34,6
Средни максимални температури (°C)	−2,1	−1,4	3,8	12,2	18,7	21,5	23,6	22,8	16,7	10,2	2,9	−1,2	10,6
Средни температури (°C)	−4,5	−4,4	0,0	7,2	13,3	16,4	18,5	17,5	12,1	6,6	0,6	−3,4	6,7
Средни минимални температури (°C)	−6,7	−7	−3,3	2,6	8,1	11,7	13,8	12,8	8,2	3,6	−1,3	−5,5	3,1
Абсолютни минимални температури (°C)	−39,1	−35,1	−30,5	−18,4	−5	0	3,8	1,7	−4,7	−12,9	−20,4	−30,6	−39,1
Средни месечни валежи (mm)	45	38	44	42	65	89	89	68	60	53	48	49	690
Източник: Време и климат ((ru))

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Минск е древен град, чието първо споменаване датира през 1067 г. Много пъти през неговата история е опожаряван напълно и разрушаван от завоеватели, но отново и отново се възстановява от руините и всеки път с подновена външност. За това често е сравняван с митичната птица феникс, която се възражда от пепелта. В Жечпосполита е център на Минско войводство, а в Руската империя на Минска губерния.

Население

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Година	Население
1750	8000
1800	11 000
1850	24 000
1880	41 700
1897	90 900
1900	91 500
1910	110 900
1921	117 600
1939	238 800
1959	509 500
1970	907 100
1979	1 262 000
1985	1 472 000
1990	1 613 000
2000	1 688 000
2007	1 814 000

Етнически състав

Етнос	1970	1979	1989	1999	2009
Беларуси	601 890	871 210	1 153 991	1 333 222	1 455 825
Руснаци	214 260	282 977	325 125	264 020	184 070
Украинци	35 214	46 226	53 244	39 948	27 362
Поляци	9419	14 647	18 479	17 581	13 420
Евреи	47 058	46 332	39 154	10 141	5187
Арменци	687	1096	1746	2039	1955
Татари	2182	2875	2925	2102	1239
Азербайджанци	217	591	1102	1559	1517
Китайци	…	…	…	…	1349
Туркмени					1016
Литовци	757	695	892	724	935
Араби					787
Грузинци	324	518	897	828	687
Цигани	953	1056	1369	1239	573
Молдовани	360	496	839	511	392
Казахи	223	297	526	189	386
Афганци					326
Турци	…	…	…	…	314
Общо	917 428	1 273 496	1 607 077	1 680 567	1 697 340

Управление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В Минск се намират парламентът и правителството на републиката.

Административното деление на град Минск е организирано през 1938 година във връзка със значителния ръст на населението на града (до 218 хил. души). С постановление на ЦИК БССР от 17 март 1938 година е създаден Сталински (от 2 ноември 1961 година – Заводски), Ворошиловски (от 2 ноември 1961 година – Съветски) и Кагановичски (от 20 юли 1957 година – Октомврийски) райони.

В настояще време територията на Минск се дели на 9 административни района:

Централен район
Съветски район
Първомайски район
Партизански район
Заводски район
Ленински район
Октомврийски район
Московски район
Фрунзенски район

Микрорайони:

Вяснянка
Дражня
Захад
Зяльони Луг (Зялёны Луг)
Каменная Горка
Кунцаушчина (Кунцаўшчына)
Курасоушчина (Курасоўшчына)
Лошица (Лошыца)
Малинаука (Малінаўка)
Масюкоушчина (Масюкоўшчына)
Паудньови Захад (Паўднёвы Захад)
Пауночни пасьолак (Паўночны пасёлак)
Серабранка
Сокал
Сосни (Сосны)
Сухарава
Уручча
Усход
Чижоука (Чыжоўка)
Чирвони Бор (Чырвоны Бор)
Шабани (Шабаны)

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Индустрията е представена от следните отрасли: машиностроене, електроника, текстил, строителство, хранителна промишленост и др.

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Минск е най-големият транспортен възел на Беларус – разположен е на главната железопътна и шосейна магистрала между Берлин и Варшава на запад и Москва на изток, както и между Прибалтика на север и Украйна – на юг. От Минск започват или преминават почти всички главни магистрали на Беларус – М1(Брест-Орша-Москва), М3(Минск-Витебск), М4(Минск-Могильов), М5(Минск-Гомел), М6(Минск-Гродно), Р23(Минск-Слуцк-Солигорск) и др. Минск разполага с много добре развита мрежа на градския обществен транспорт – освен метрото (2 линии с 28 станции), има и много автобусни и тролейбусни линии, трамваи и крайградска железница. Градът се обслужва от две летища – Минск-1 и Национален аеропорт Минск-2. На Минск-1 не се извършват редовни полети, а всички вътрешни и международни полети се изпълняват от и до Минск-2.

Има 34 висши образователни учреждения, 28 специализирани професионални училища.

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Минск е известен със своите културни забележителности:

16 музея, които включват Националния музей на изкуствата, Музея на изкуствата и културата на Беларус;
11 театъра, някои от тях са Националният театър за опера и балет, Беларуският академичен театър;
20 кина и
139 библиотеки.

Спорт

ФК Динамо Минск
ФК МТЗ-РИПО
ФК „Минск“
ФК „Локомотив“ (Минск)
клуб СКА (хандбал)

Известни личности

Родени в Минск

Анжелика Агурбаш (р. 1970), певица
Виктория Азаренка (р. 1989), тенисистка
Оскар Андерсон (1887 – 1960), математик
Борис Гелфанд (р. 1968), шахматист
Дария Домрачева (р. 1986), биатлонистка
Наташа Зверева (р. 1983), тенисистка
Макс Мирни (р. 1977), тенисист
Бронислава Нижинска (1891 – 1972), хореографка
Александър Рибак (р. 1986), музикант
Виктор Смолски (р. 1969), музикант
Александър Хлеб (р. 1981), футболист
Юрий Шулман (р. 1975), шахматист
Станислав Шушкевич (1934 – 2022), политик
Анастасия Якимова (р. 1986), тенисистка

Починали в Минск

Давид Бронщайн (1924 – 2006), шахматист
Иван Копец (1908 – 1941), офицер

Източници

↑ Начална руска летопис.
↑ minsk-city.belstat.gov.by, архив на оригинала от 6 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140906175716/http://minsk-city.belstat.gov.by/bgd/public_bulletin/index_29/, посетен на 7 септември 2014
↑ Повѣсть временныхъ лѣтъ
↑ Крамко I.I. Штыхаў Г. В. Калі Менск стаў Мінскам // Памяць: Гіст.-дакум. хроніка Мінска. У 4 кн. Кн. 1-я. – Мн.: БЕЛТА, П15 2001. С. 35

Външни препратки

[wikidata-bb7f9b74aaf543767275a013cba56b04f4b743c9-v6-1] Начална руска летопис.

[2] sk-city.belstat.gov.by, архив на оригинала от 6 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140906175716/http://minsk-city.belstat.gov.by/bgd/public_bulletin/index_29/, посетен на 7 септември 2014

[pvl-3] Повѣсть временныхъ лѣтъ

[pam1-4] Крамко I.I. Штыхаў Г. В. Калі Менск стаў Мінскам // Памяць: Гіст.-дакум. хроніка Мінска. У 4 кн. Кн. 1-я. – Мн.: БЕЛТА, П15 2001. С. 35

[1]

[2]

[3]

[4]