Направо към съдържанието

Орион (съзвездие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Орион.

Орион
Карта на съзвездието Орион‎
Информация
Латинско имеOrion
СъкращениеOri
Символизирамитичният ловец Орион
Ректасцензия5h
Деклинация
Площ594кв. градуса
26 в класацията
Главни звезди8
Най-ярка звездаРигел (β Орион)
(Видима величина 0,21)
Метеорни потоци
Съседни
съзвездия
Видимо на ширини между +85° and −75°
Най-добра видимост в 21:00 през месец януари

бележки
  • Снимка на Орион
    Снимка на Орион
Орион в Общомедия

Орион е името на вероятно най-известното екваториално съзвездие. Традиционното българско име на Орион е Рало или Ралица. Ярките звезди и близостта до небесния екватор го правят видимо на по-голямата част от планетата Земя. Орион се намира в съседство с реката Еридан и своите ловджийски кучета Голямото куче и Малкото куче в схватка с Бика. В съседство се намира и съзвездието Заек.

Специфични особености

[редактиране | редактиране на кода]

Съзвездието е изключително богато на ярки звезди, както и на далечни обекти:

  • Меиса (λ) е главата на Орион.
  • Бетелгейзе (α), разположена на рамото му, е червен гигант, чийто диаметър е по-голям от орбитата на Марс. Въпреки че е α на съзвездието, Ригел е по-ярка. Бетелгейзе всъщност е шесторна звезда, но останалите звезди са твърде бледи и се изгубват в блясъка на основната звезда. Бетелгейзе е точка от Зимния триъгълник.
  • Белатрикс (γ), „амазонката“, е на лявото рамо на Орион.
  • Алнитак, Алнилам и Минтака (ζ, ε и δ) съставляват астеризма известен като „Пояса на Орион“: три ярки звезди на една права – отличителна черта на съзвездието.
  • Сииф е на дясното коляно на Орион.
  • Ригел (β) е на лявото коляно на Орион. Представлява ярка бяла звезда, една от най-ярките на небосвода, излъчва 66 000 пъти по-интензивно от нашето слънце.

Има два значително по-бледи близки съседа.

  • Хатсая (ι) е на върха на меча на Орион.
Пътеводител на Орион

Основните звезди на Орион имат близка възраст и подобни физически характеристики, издаващи вероятен общ произход. Бетелгейзе е единственото изключение.

Орион е много подходяща отправна точка при намирането на други звезди. При продължение на линията на пояса на югозапад могат да бъдат открити СириусГолямо куче); на североизток — АлдебаранБик). Права на изток през раменете на Орион води към ПроционМалко куче). Права през Ригел и Бетелгейзе води към Кастор и Полукс (α и β Близнаци).

На пояса на Орион е окачен неговият меч, състоящ се от сложните звезди θ1 и θ2, наречени Трапезиум, и близката мъглявина Орион (M42), която дори с просто око може да бъде разграничена от звездите. При използване на бинокъл се забелязват облаци от газ и прах, осветен от млади звезди.

Мъглявината Конска глава (IC 434) може да бъде наблюдавана в близост до ζ. Съдържа тъмен пояс от прах, придаващ характерната ѝ форма.

В близост до мъглавината при наблюдения с малък телескоп могат да бъдат открити множество интерсни отдалечени обекти като кръга на Барнард, мъглявината M43 и мъглявината-пламък NGC 2024.

Звездите, които образуват Орион, са наблюдавани от множество древни цивилизации, като са били организирани в различни форми.

Традиционната българска представа за съзвездието Рало е, че то се състои от осем звезди, в които се виждат орач, остен, а понякога и вълци.[1]

Древните шумери са разграничили форма на овца, докато в древния Китай съзвездието е един от 28-те зодикални знака под името „Ксиу“ (宿). Известен е още под името „Шен“ (參), буквално значещо „три“, вероятно заради трите ярки звезди, образуващи пояса на Орион. (вж. „китайски съзвездия“)

За древните египтяни Орион е символизирал бога на светлината Озирис. „Мечът“ и „поясът“ на съзвездието са често споменавани в античната и съвременната литература. През Първата и Втората световна война съзвездието е емблема на 27-а пехотна дивизия на САЩ, в чест на първия командир на дивизията е Джон О'Райън.[2]

Гравюра на Орион от „Уранометрия“ на Йохан Байер намираща се в библиотеката на Военноморската обсерватория на САЩ

Поради високата яркост на изграждащите го звезди, в древногръцката митология на Орион се отдава значително внимание.

Според една легенда Орион бил строен, красив и пъргав ловец. С двете си кучета – Голямото куче и Малкото куче – ходел на лов из горите и планините за диви зверове. Но той имал добро сърце. Когато Голямото куче подгонило един заек, той намерил закрила от Орион, като се сгушил в краката му.

Въоръжен с огромен боздуган и остър меч, Орион по неизвестни причини преследвал плеядите, но срещу него връхлетял един разярен бик. Без да се страхува, Орион вдигнал високо в дясната си ръка тежкия боздуган и зачакал приближаването на бика, за да го удари по главата. Бродел Орион из планините и гъстите гори, ловувал диви зверове и най-накрая пристигнал на остров Хиос. Там един скорпион го ужилил и той умрял. Но Ескулап научил за преждевременната смърт на Орион и дошъл на остров Хиос, за да го възкреси, както възкресявал и други умрели. Разтревожил се царят на подземното царство Хадес, че Ескулап му отнема сенките и се оплакал на брат си – гръмовержеца Зевс. С мълнии Зевс убил Ескулап. Зевс превърнал в съзвездия Орион, Скорпион и Ескулап и ги оставил на небето да блестят. Той поставил редом със Скорпион Ескулап от едната страна на небето, а Орион – на противоположната страна. Така Зевс завинаги отнел възможността на Ескулап да възкреси Орион. Затова когато съзвездията Скорпион и Змиеносец (Ескулап) се виждат над хоризонта, съзвездието Орион е под хоризонта и не се вижда. А когато съзвездието Орион се вижда над хоризонта, съзвездията Скорпион и Змиеносец (Ескулап) са под хоризонта и не се виждат.

В някои илюстрации Орион е представен от три тела, имащ три ръце ([1] Архив на оригинала от 2005-09-23 в Wayback Machine.) и три крака.

Орион в България е наричан Ралица, тъй като прилича на рало. Когато Ралицата „заорава“ небето, значи настъпва време за оран.

Орион в изкуството

[редактиране | редактиране на кода]

Съзвездието е споменато в „Ода“ на Хораций, „Одисея“ и „Илиада“ на Омир и „Енеида“ на Вергилий, както и в произведението на Джон МилтънИзгубеният рай“ и „Локсли Хол“ на Тенисън.

Във филма „Блейд рънър“ (1982) на Ридли Скот за него говори андроидът Рой Бати.

  1. Христо Вакарелски. „Етнография на България“. София, 1977, стр.413.
  2. 27th Infantry Division // Sons of Liberty museum. Посетен на 29 май 2022 г.