Ранковце
Тази статия е за селото в Паланечко. За селото в община Липково на Северна Македония вижте Рънковце. За селото в Словакия вижте Ранковце (Словакия).
| Ранковце Ранковце | |
| — село — | |
  | |
 | |
  Ранковце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 473 m |
| Население | 1192 души (2002) |
| Пощенски код | 1316 |
| Ранковце в Общомедия | |
Ранковце или Ранковци (понякога книжовно Хранковци, на македонска литературна норма: Ранковце) е село в Северна Македония, център на едноименната община Ранковце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Ранковце е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. В XIX век е издигната църквата „Свети Никола“, която по-късно е преименувана на „Света Богородица“, тъй като често се разрушавала. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ранковци е населявано от 910 жители българи християни и 15 цигани.[1]
Почти цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има само 5 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ранковци има 978 българи екзархисти и 8 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционират българско и сръбско училище.[3]
През декември 1906 година под натиска на сръбската пропаганда селото (общо 135 къщи) се отказва от Екзархията и е обявено за сръбско. След Младотурската революция и прокламираните от нея свободи, през октомври 1908 г. 54 къщи отново стават екзархийски.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 71 души от Ранковци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
По време на Първата световна война Ранковци е център на община и има 1035 жители.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 1192 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1133 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 53 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 5 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ранковце
Йосиф Тонев Владисов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[8]- Лазар Митков, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[9]
- Младен Тонев Владисов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[8]
- Петруш Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[9]
- Стоимен Ангелов Аджици, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 година, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 495, 499
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 30., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 20 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
| ||||||||
