Самаринци
Самарина (единствено число самаринец, самаринка, на гръцки: Σαμαρινιώτες, самариниотес, на румънски: Samarineni, самаринени) са жителите на арумънската паланка Самарина, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Самарина
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
Алкивиад Диаманди (1893 - 1948), арумънски политик, водач на колаборационистката организация Римски легион (1941 – 1942)- Атанасий Самарински, зограф от XIX век
-
Атанасиос Ваяс (Αθανάσιος Βάγιας), гръцки андартски деец, действа под командата на Йоанис Каравитис като водач на чети[1]
- Димитриос Дзимас (? – 1936), гръцки юрист
- Димитриос Питенис, зограф от XIX век
- Димитър Самарински (? – 1808), светец новомъченик
- Димитър Самарински, зограф от XVIII – XIX век
- Зику Арая (1877 – 1948), арумънски поет, преводач и политик
- Зисис Самарински, зограф от XIX век
-
Иржи Стака (1884 – 1958), арумънско-чешки филолог
- Йоргос Лепидатос (? – 1906), гръцки андарт
- Йоан Анагност, зограф от XIX век
- Йоан Антониу, зограф, автор заедно с Михаил на една икона от 1867 г. и на икона на Исус Христос, също от 1867 г., подписана „διά χειρός Μιχαήλ και Ιωάννου Αντωνίου σαμαριναίων“, от храма „Свети Атанасий“ в Дуско, Гревенско[2]
- Йоан Самарински, зограф от XIX век
- Йоан М., зограф, изписал в 1864 година храма „Успение Богородично“ в Шербадес, където оставя подпис „χειρ Ιωάννης Μ. Σαμαρινέος“[3]
- Йоан Папа Адам, зограф, автор на иконите „Христос Велик Архиерей“ (1864) и „Света Богородица“ (1864) от храма „Свети Атанасий“ в Зилевти, Трикалско, подписани „διά χειρός Ιωάννου παπα-Αδάμ εκ Σαμαρίν(ας)“[2]
- Костас Ризос или капитан Цекурас (Καπετάν Τσεκούρας, Κώστας Ρίζος, 1880 – 1927), гръцки андартски капитан
- Михаил Анагност, зограф от XIX век
- Михаил, зограф, автор заедно с Йоан Антониу на една икона от 1867 г. и на икона на Исус Христос, също от 1867 г., подписана „διά χειρός Μιχαήλ και Ιωάννου Αντωνίου σαμαριναίων“, от храма „Свети Атанасий“ в Дуско, Гревенско[2]
- Никола Матуси (1899 – 1991), арумънски политик
- хаджи Пульо Самарински, просветен деец от XIX век, учител в Охрид
-
Симо Края, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[4]
- Христо Семерджията, деец на ВМОРО в Хрупищко[5]
- Янис Прифтис, клефт от втората половина на XVIII век
Свързани със Самарина
[редактиране | редактиране на кода]- Костас Македонас (р. 1967), гръцки певец, по потекло от Самарина
- Янулис Дзимас (около 1865 – 1917), гръцки андарт, по потекло от Самарина
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)
- ↑ а б в Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 345. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 344. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 186.
