Странджа

Странджа
	Странджа
	Поглед към Странджа от ЗМ Пирен
	Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение	България; Турция
Най-висок връх	Голяма Махиада
Надм. височина	1031 m
Подробна карта
	Странджа в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.

Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция. Близо е до българското Черноморие. През годините е наричана Тратонзос, Салмидесос, Mons Asticus (Планината на астите), Хемимонт (в превод „Червена планина“), Парория.^[1]

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 km, а ширината ѝ достига до 65 km. Общата площ на планината е около 10 000 km², от които на българска територия са около 35%, а на турска – 65%.

Релеф

Странджа е ниска планина. Релефът ѝ се характеризира с разлати ридове, ограничени от дълбоко всечени между тях речни долини. На наша територия се очертават два главни рида, ориентирани общо взето в посока запад – изток: Южен Граничен с най-висока точка на българска територия връх Градище (709,6 m) и северен Босна (връх Папия, 502 m), от който на север се отделят ниски и хълмисти ридове – Каратепе, Росен баир, Медни рид и Китка (Узунджа баир). Между двете била, по долината на река Велека е разположена историко-географската област Хасекията. Южно от с. Белеврен, отново на турската граница, се издига връх Арабаджи баир (709,6 m; 42.0604 сш; 27.1935 ид). На юг на турска територия е главното (основно) било на планината ориентирано от северозапад на югоизток. В него се намира най-високият връх на планината – Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 m в частта Карамустафа баир. На югоизток височината му постепенно намалява и завършва с връх Каратепе (484 m). По цялото било на планината от северозапад на югоизток преминава участък от главния вододел на Балканският полуостров между водосборните басейни на Черно и Егейско море.

Изглед към Странджа от пътя Царево – Малко Търново

Геоложки строеж, полезни изкопаеми, геоморфоложки особености

Планината е заета от т.нар. Странджански антиклинорий, който в ядката си е представен от херцински гранитни интрузии и палеозойска и мезозойска мантия, в която участват сенонски седименти и вулканити и внедрени с ларамийска възраст сиенит-монцонити. Във връзка с геоложкия строеж на планината са и богатите находища на полезни изкопаеми, най-важните от които са медните находища в района на селата Граматиково, Росен и Зидарово.

Геоморфоложкото развитие на релефа през плиоцена е свързано с две епейрогенни издигания. Тези два планационни етапа се потвърждават от добре изразените две денудационни нива в планината с понтийска (на около 450 m н.в.) и левантийска (на 300 m н.в.) възраст. Ритмичните издигания през кватернера и деференцираната екзогенна дейност на реките са спомогнали за формирането на съвременната долинна мрежа и серията от речни тераси. Пълният спектър на тези тераси дава възможност да се разкрият цялостно етапите в полицикличното развитие на релефа през кватернера. Те са сравнително добре запазени върху устойчивия субстрат на андезитите и върху силно изпечените от бившото вулканично изригване сенонски варовици и мергели.

Северностранджански разлом (или Северностранджанска флексура) е тектонско нарушение с регионален характер в България. То е североизточната граница на Сакар-Странджанската тектонска зона.

Климат и води

Климатът на Странджа е преходно-средиземноморски със силно черноморско влияние по североизточните ѝ склонове, което се потвърждава не само от високите средни януарски температури (от 2 до 3,2 °C), но и от значителните средногодишни валежни суми (от 500 до 1000 mm). Непосредствената близост до пътищата на средиземноморските циклони определя термичния и валежния режим, а добре изразеният зимен максимум на валежите потвърждава климатообразуващия ефект на Средиземно море.

Реките, водещи началото си от планината, се отличават с преобладаващо дъждовно подхранване (до 80%) и с незначително участие на снежното подхранване (до 20%). Максимумът на речния отток се проявява през февруари и е отражение на големите валежни количества през този период, на сравнително слабото изпарение и бързото разтапяне на снежната покривка. От друга страна минималният отток през септември е като последица от оскъдните валежи и значителното изпарение през този месец.

От планината водят началото си множество реки, принадлежащи към водосборните басейни на Черно и Егейско море: От най-югоизточната част на планината извира най-голямата странджанска река Ергене (ляв приток на Марица), в която отдясно се вливат множество реки, също извиращи от Странджа – Визадереси, Имралъдереси, Бургаздере, Еландере, Бабаескидереси, Куртдереси, Ченгерладереси (Тенедере) и др. Към Черноморския водосборен басейн се отнасят реките, течащи на изток и на север. Това са: Каландере, Напучдере, Буланъкдере и др. на турска територия и Резовска река, Велека (с притоците си Айдере и Младежка река), Китенска река (Караагач), Дяволска река, Ропотамо, Изворска река, Факийска река (с притоците си Даръдере и Белевренска река), Каракютючка река (приток на Средецка река) и др. на българска територия.

Почви, флора и фауна

Преобладаващите почви в планината са канелени горски, а по средното поречие на река Велека са характерни жълтоземните подзолисти почви.

В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. Горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и субевксински гори от благун, цер и източен горун. Флората на планината е от 1665 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната ѝ фауна е най-богатата в българска защитена територия – 263 вида. Растенията, които растат в Странджа, са: бор, смърч, ела и др.

От 26 юни до 5 юли 1985 г. Биологическият факултет на Софийския университет провежда природонаучна експедиция за изследване фауната и флората в определени части от планината. Събрани са ценни сведения и материали за изучаване на египетския лешояд, бухала, гарвана, крехара, както и над 80 вида висши растени.^[2] До 1980-те години орнитофауната на планината ‒ една от най-богатите в България, бе слабо изучена.^[3] В следващите години изключителен принос в опознаването на птичия свят и в опазването на странджанската природа има доц. Боян Милчев.^[4]^[5]^[6]^[7]^[8]^[9]^[10]

Флора и фауна в Природен парк Странджа
Странджанска зеленика (Rhododendron ponticum)
Салеп пеперудоцветен (Anacamptis papilionacea)
Синтенисова перуника (Iris sintenisii)
Пепелянка (Vipera ammodytes)
Водно конче от вида (Gomphus vulgatissimus)
Жълт крабов паяк (Thomisus onustus)

Селища

Странджа е най-слабо населената област в България – едва 10 души на квадратен километър. На българска територия в планината и по Черноморското крайбрежие са разположени 4 града: Малко Търново, Царево, Приморско и Ахтопол и няколко десетки предимно малки села, а на турска територия има 5 града: Малък Самоков (Демиркьой), Кофчаз, Лозенград (Къркларели), Бунархисар (Пънархисар) и Виза (Визе) и множество села.

Природен парк „Странджа“

Основна статия: Странджа (парк)

На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година със 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). На територията на Парка попадат и резерватите: „Витаново“, „Силкосия“, „Средока“, „Тисовица“ и „Узунбуджак“.

Други

На Странджа е наречена улица в София (Карта).

Вижте също

Списък на планините в България

Топографска карта

Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-79. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-80. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-81. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-92. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-93. Мащаб: 1 : 100 000.

Галерия

Край Звездец
Странджански дъб
Типична къща в Странджа

Източници

↑ Притегателна сила през вековете Архив на оригинала от 2019-08-10 в Wayback Machine. – страница на официалния сайт на Малко Търново
↑ Боев, З. 1985. Експедиция „Странджа – 85“. – Природа и знание, 10: 33
↑ Боев, З. 1988. Странджа – бяло петно на орнитогеографската ни карта. – География, 6: 4 – 6.
↑ Милчев, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа планина в България. Автореферат кандидатска дисерт., БФ, СУ „Св. Кл. Охридски“, стр. 26
↑ Милчев, Б., О. Илиев.1995. Фауна на НП „Странджа“. В: сб.док. Странджа: опазване на биоразнообразието и устойчиво земеделско развитие. БШПОБ, София: 43 – 54.
↑ Милчев, Б. 1998. Животинският свят в ЗПТ „Устието на река Велека“ и „Силистар“.-В: План за управление на защитените местности „Устието на река Велека“ и „Силистар“, С., МОС: 77 – 86
↑ Милчев, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа планина в България. – Биолог. факултет, София, СНС по зоол. и хидробиол. при ВАК., автореф. канд. дис., 1 – 26.
↑ Милчев, Б. 1994. Проучване на зимуващите водолюбиви птици в Странджа планина и прилежащото Черноморско крайбрежие. – Год. СУ, С. 85: 277 – 290.
↑ Милчев, Б. 1998. Животинският свят в ЗПТ „Устието на река Велека“ и „Силистар“. – В: План за управление на защитените местности „Устието на река Велека“ и „Силистар“, С., МОС: 77 – 86.
↑ Милчев, Б., О. Илиев.1995. Фауна на НП „Странджа“. – В: сб. док. Странджа: опазване на биоразнообразието и устойчиво земеделско развитие. БШПОБ, София: 43 – 54.

Георгиев, Милан, Физическа география на България, С., 1979 г., стр. 518 – 522.
Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 477 – 478.

Външни препратки

[1] Притегателна сила през вековете Архив на оригинала от 2019-08-10 в Wayback Machine. – страница на официалния сайт на Малко Търново

[2] Боев, З. 1985. Експедиция „Странджа – 85“. – Природа и знание, 10: 33

[3] Боев, З. 1988. Странджа – бяло петно на орнитогеографската ни карта. – География, 6: 4 – 6.

[4] Милчев, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа планина в България. Автореферат кандидатска дисерт., БФ, СУ „Св. Кл. Охридски“, стр. 26

[5] Милчев, Б., О. Илиев.1995. Фауна на НП „Странджа“. В: сб.док. Странджа: опазване на биоразнообразието и устойчиво земеделско развитие. БШПОБ, София: 43 – 54.

[6] Милчев, Б. 1998. Животинският свят в ЗПТ „Устието на река Велека“ и „Силистар“.-В: План за управление на защитените местности „Устието на река Велека“ и „Силистар“, С., МОС: 77 – 86

[7] Милчев, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа планина в България. – Биолог. факултет, София, СНС по зоол. и хидробиол. при ВАК., автореф. канд. дис., 1 – 26.

[8] Милчев, Б. 1994. Проучване на зимуващите водолюбиви птици в Странджа планина и прилежащото Черноморско крайбрежие. – Год. СУ, С. 85: 277 – 290.

[9] Милчев, Б. 1998. Животинският свят в ЗПТ „Устието на река Велека“ и „Силистар“. – В: План за управление на защитените местности „Устието на река Велека“ и „Силистар“, С., МОС: 77 – 86.

[10] Милчев, Б., О. Илиев.1995. Фауна на НП „Странджа“. – В: сб. док. Странджа: опазване на биоразнообразието и устойчиво земеделско развитие. БШПОБ, София: 43 – 54.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]