Христина Ибришимова
Христина Ибришимова | |
Родена | Христина Методиева Ибришимова |
---|---|
Активност | 1987 - |
Брачен партньор | Христо Ибришимов |
Деца | Виктор Ибришимов |
Награди | „Икар“ за Златен глас: 2012 – „Забраненият плод“ |
Христина Методиева Ибришимова е българска актриса, която се занимава предимно с озвучаване на филми и сериали. Най-известна е с работата си по „Всички обичат Реймънд“, „Дарма и Грег“ „Уил и Грейс“ „От местопрестъплението“, „Наричана още“, „Самотно дърво на хълма“, „Анатомията на Грей“ и „Как се запознах с майка ви“, както и анимационните сериали „Приключенията на Гумените мечета“, „Х-Мен“, „Реактивните момичета“, „Любопитният Джордж“ и „Финиъс и Фърб“ (дублаж на студио Доли).
Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Ибришимова е родена на 19 август 1964 г. Завършва ВИТИЗ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ през 1987 г.
Кариера на озвучаваща актриса
[редактиране | редактиране на кода]Ибришимова започва кариерата си в дублажа през 1993 г. Първият сериал, за който дава гласа си, е анимационният „Приключенията на Гумените мечета“ за „Канал 1“, където озвучава мечето Доми.
През 2011 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „Мечтатели“, заедно с Александър Воронов и Ани Василева за „Щурите съседи“. Печели Александър Воронов.[1]
През 2012 г. печели статуетката за дублажа на „Забраненият плод“, за която е номинирана заедно с Ани Василева за „Съмнения“ и Димитър Иванчев за „Долината на вълците“.[2]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Омъжена е за аниматора Христо Ибришимов и двамата са родители на певеца Виктор Ибришимов.[3][4]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Женени с деца в България“ (2012) – тв водеща (глас)
- „Пук“ (2015) – Лили (глас)[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.stars.bg
- ↑ IKAR 2012 www.uba.bg[неработеща препратка]
- ↑ За Чоко и Боко и още истории от личния музей на Христо Ибришимов, 2021-05-31, https://bnr.bg/post/101475659, посетен на 1 юни 2021
- ↑ www.public-republic.com, архив на оригинала от 31 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141231120158/http://www.public-republic.com/magazine/2013/05/106561.php, посетен на 1 декември 2014
- ↑ bnr.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|