Алотропия
Облик
(пренасочване от Алотроп)
Алотро̀пия (от гръцки allos (друг) и tropos (форма)) е свойството на химичните елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж, свойства и цвят. Алотропните форми може да имат различен брой атоми в молекулата (например молекулен кислород О2 и озон О3) или различни кристални решетки. Алотропите обикновено се бележат с букви от гръцката азбука.
Химически елементи с алотропни форми
[редактиране | редактиране на кода]Неметали
[редактиране | редактиране на кода]- Въглерод: диамант, графит и графен са все алотропни форми на въглерода (за повече форми виж таблицата най-долу)
- Кислород: атмосферният кислород О2 под влиянието на електрически заряд (например при буря) или слънчевата радиация се свързва в алотропната си форма озон О3 или различни кристални решетки. Други форми са тетраоксид О4 и октаоксид О8
- Селен: червен, син и черен
- Сяра: има много алотропни форми, повече от нея има единствено въглерода
- Фосфор: освен бял фосфор съществуват и червен, черен и лилав фосфор, както и газообразната форма дифосфат P2
Металоиди
[редактиране | редактиране на кода]- Антимон: синьо-бял, жълт и черен, както и експлозивен
- Арсен: жълт, сив и черен
- Бор:известни са няколко кристални и две аморфни алотропни форми.
- Германий: α-германий под налягане образува β-германий
Метали
[редактиране | редактиране на кода]- Желязо: α-желязо, β-желязо, γ-желязо, δ-желязо и ε-желязо
- Калай: α-калай (сив калай), β-калай (бял калай) и γ-калай (ромбичен)
- Кобалт: α-кобалт и β-кобалт
- Полоний: α-полоний и β-полоний
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|