Направо към съдържанието

Георг Август Валин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георг Август Валин
Yrjö Aukusti Wallin
финландски ориенталист, пътешественик

Роден
Починал
ПогребанФинландия

Националност Финландия
Учил вХелзинкски университет
Работил вХелзинкски университет
Георг Август Валин в Общомедия

Георг (Джордж) Август Валин (на английски: Georg August Wallin, на финландски Yrjö Aukusti Wallin), известен още като Абд ал Вали (24 октомври 1811 – 23 октомври 1852) е финландски ориенталист, пътешественик.

Произход и младежки години 1811 – 1845

[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1811 на Аландските острови. През 1829 се записва да учи източни езици в университета в Хелзинки, който завършва с магистърска степен през 1836. След завършването на образованието си започва работа в Университетската библиотека и пише дисертация на арабски и персийски.

През 1839 заминава за Санкт Петербург, където обогатява знанията си за Близкия изток и през 1843 прави първата си малка експедиция в този район. По време на първата си експедиция приема исляма, сменя името си на Абд ал Вали и след завръщането си написва завещание, в което изрично заявява, че иска след смъртта си да бъде погребан по ислямските обичаи.

Пътешествия по Арабския полуостров 1845 – 1848

[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1845 – 1848 извършва две пътешествия в северната част на Арабския полуостров.

Първо пътешествие 1845 – 1846

[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1845 тръгва от Палестина на югоизток, пресича планината Еш Шара, безплодна пустинна равнина и през дългата 300 км пясъчна падина Вади Сирхан достига до оазиса Ел Джаут (29°48′ с. ш. 39°52′ и. д. / 29.8° с. ш. 39.866667° и. д.). След четиримесечно пребиваване в оазиса, по време на което лекува местните жители, продължава на югоизток, пресича пясъчната пустиня Голям Нефуд и достига до оазиса Джуба (28°02′ с. ш. 40°16′ и. д. / 28.033333° с. ш. 40.266667° и. д.), а след това и до Хаил (27°31′ с. ш. 41°41′ и. д. / 27.516667° с. ш. 41.683333° и. д.), където прекарва два месеца. Там Валин запланува да се добере до Ер Рияд, разположен на югоизток, но паричните му средства са наизчерпване и се налага да промени плановете си. Присъединява се към търговски керван, пресича в югозападно направление Централното плато и през пролетта на 1846 се добира до крайбрежието на Червено море при Медина. От Джида, пристанището на Мека, по море се завръща в Кайро, като по този начин преминава около 1300 км по абсолютно непосещавани дотогава от европейците райони на Арабския полуостров.

Второ пътешествие 1848

[редактиране | редактиране на кода]

Второто си пътешествие започва през февруари 1848 от Ал Мувайла (27°41′ с. ш. 35°29′ и. д. / 27.683333° с. ш. 35.483333° и. д.) на Червено море и пресича меридионалния хребет Еш Шифа, където се задържа повече от месец, поради липса на водачи навътре в пустинята. След като намира необходимите му водачи преодолява лавовото плато на около 28° с.ш., преминава през оазисите Табук (28°23′ с. ш. 36°34′ и. д. / 28.383333° с. ш. 36.566667° и. д.) и Тайма (27°38′ с. ш. 38°33′ и. д. / 27.633333° с. ш. 38.55° и. д.) и през май се добира до Хаил. Отново на валин не се отдава да изпълни запланувания си маршрут. Властите в Хаил вече са се досетили, че той не е този, за когото се представя. (Още по време на първото му пребиваване в Хаил сред арабите се разпространява слуха за странния лекар, който не взема пари за лечението на болните.) Те го заставят да се върне по същия път, по който е пристигнал, но той проявява смелост, издръжливост и настойчивост, се отправя на североизток по почти безводния, а след това изоставен, но много побезопасен кервански път. С петима спътници от еден полупресъхнал кладенец до друг в средата на май достига до река Ефрат на 32º с.ш. отново по напълно неизвестни за европейците пътища Валин преминава над 1300 км.

Последни години 1848 – 1852

[редактиране | редактиране на кода]

През 1850 се завръща във Финландия и на базата на своите над 2600 км пътешествия съставя най-добрата за това време карта на северните и централни райони на Арабския полуостров, която е публикувана от Руското географско дружество и за съставянето на която същото му присъжда златен медал.

През 1851 Валин завършва докторската си дисертация, започната още през 1836 и обогатена от нови впечатления в резултат на пътешествията му и впоследствие е назначен за професор по ориенталска литература в университета в Хелзинки. Малко по-късно е помолен от Руското географско дружество да оглави нова експедиция в Близкия изток, но отказва поради разклатеното си здраве.

Валин умира на 23 октомври 1852, само три години след завръщането си във Финландия и само един ден преди да навърши 41 години.

  • Аравия. Материалы по истории открытия, М. 1981 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 183 – 184.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georg August Wallin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​