Направо към съдържанието

336 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< 4 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

336 (триста тридесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

[редактиране | редактиране на кода]

В Европа

[редактиране | редактиране на кода]
Павзаний убива Филип II Македонски (гравюра от 1898 – 1899 г.).

В Македония и Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
  • Парменион повежда войска от 10 000 македонци и наемници през Хелеспонта в Мала Азия като авангард на планираното нашествие в Персийската империя.[1]
  • Съюзът между молосите и Македония е затвърден с брака между епирския цар Александър I и Клеопатра, която е дъщеря на Филип II Македонски.[2]
  • Филип II присъства на фестивала Олимпия в Еге, където се стичат гости и пратеници от цяла Гърция, за да отдадат чест на македонския цар и се очаква бракът на епирския цар и дъщеря му да бъде официализиран. При влизането на царя, на неговия син Алексндър и на зет му Александър I в театъра, Филип е нападнат от един от своите телохранители на име Павзаний, който таи лична ненавист към владетеля, и е убит. В избухналия хаос нападателят също е убит.[3]
  • След убийството на Филип, синът му Александър е веднага представен от Антипатър на армията, която го приветства като цар.[3]
  • Докато новият цар ръководи и урежда ритуалите за погребението на стария цар, избухват въстания в Тракия, Илирия и Тесалия, а в Атина политическият тон от хвалебствен за Филип се обръща в хвалебствен за убийството му.[3]
  • Александър се разправя с враговете си, включително с генерала Атал и семейството му, които са убити. Отмъстителната му майка Олимпия убива съпругата на Филип Клеопатра и малката ѝ дъщеря и въпреки че Александър изразява ужасеност от това деяние, той не предприема никакви мерки, за да го осуети предварително. Неговият братовчед Аминта IV Македонски също е убит.[4]
  • През зимата Александър ръководи потушаването на бунтовете и въстания в Южна Гърция, което се оказва безкръвна кампания завършила с признаването му за наследник на Филип, хегемон на Коринтския съюз и върховен командващ на предстоящата война на отмъщение срещу Персийската империя.[4]

В Римската република

[редактиране | редактиране на кода]

В Азия

[редактиране | редактиране на кода]

В Персийската империя

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дворцовият министър Багой убива персийския цар Арсес и го заменя с Дарий III, когото смята, че ще контролира лесно. Вместо това той е елиминиран като заплаха от новия цар.[6]

Родени

[редактиране | редактиране на кода]

Починали

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 787
  2. ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 440
  3. ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 790
  4. ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 794
  5. ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660
  6. ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 788
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=336_г._пр.н.е.&oldid=11743804“.