хвърчило
Облик
хвърчило (български)
ед.ч. | хвър·чи·ло | |
---|---|---|
членувано | хвър·чи·ло·то | |
мн.ч. | хвър·чи·ла | |
членувано | хвър·чи·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | хвър·чи·ло | |
---|---|---|
членувано | хвър·чи·ло·то | |
мн.ч. | хвър·чи·ла | |
членувано | хвър·чи·ла·та |
|
|